А ктьорът Любомир Бъчваров спечели наградата за „Най-добър актьор“ на фестивала „И това е за тази Kоледа“ на фестивала Jeonju Internationl Short Film Festival В Южна Корея.
Това е третата международна награда, с която е отличен за участието си в късометражен филм на Петър и Невелин Вълчеви.
Роля
„Не знам какво представлява наградата, но знам, че съм я спечелил, което наистина много ме радва. Събрахме се страхотен екип и беше много готино да работим заедно“, сподели с усмивка за „Телеграф“ Бъчваров.
Във филма той пресъздава историята на възрастен самотник, който в навечерието на Коледа подготвя вещите си за собственото си погребение. „Това е една много тъжна история за един възрастен човек, който остава сам в навечерието на Коледа. Дъщеря му се обажда и казва, че не може да дойде, жена му е починала отдавна и той остава сам.
Започва да си мисли за живота и за всички хубави мигове. Сеща се, че вече е време да си приготви багажа за оня свят. След което ляга да спи, но не може и отива на гробищата да разговаря със съпругата си... Много е тъжна историята“, разказва актьорът. Той е категоричен, че влизането му в този образ го е накарало да се замисли за пореден път над темата за смъртта.
Награден на фестивал в Южна Корея
„Аз винаги съм мислил за това, че смъртта предстои на всеки един. Никой не е избягал.
Но въпросът е да е достойно и човек да си е изпълнил дълга. Неизбежност е тази среща със смъртта, но човек не трябва да подчинява живота си на тази мисъл“, разказва още Любомир.
Вярва, че хората може да бъдем малко по- добри
Той е категоричен, че не бива да забравяме да се радваме на малките неща, колкото и клиширано да звучи. „Това е много важно. Малките неща водят до нашата реализация и до същността на нашия живот. Те са същността на дните ни. Ако ги няма малките радости, малките трагедии, животът би бил много безвкусен“, казва Бъчваров.
Радост
Той също преоткрива малките радости всеки ден, като често си прави равносметка докъде е стигнал, което му помага да върви по правилния път. Най- голямата му радост е семейството. Бъчваров е горд дядо на шестима внуци и една правнучка. „Аз имам прекрасно семейство и съм богат на хора, които ме обичат и които обичам. Всеки ден си правя план за деня. Имам работни задачи, мисля си за проекти, които са в главата ми. Моят ден е много плътен, много пълен. Всяка сутрин си правя една система от упражнения и намирам време за себе си, да помисля къде съм и какво още мога да направя.
Обожава и работата си, като е приел професията си и като мисия. „Ние сме актьори и нашата работа е да проповядваме. Да бъдем водачи. Неслучайно сцената е по-висока от нивото на зрителната зала. Ние всяка вечер се качваме и проповядваме нашата истина - казва Бъчваров и допълва: - На 83 години съм и започвам да разбирам, че няма нищо по- важно от това да имаш до себе си хора, които те обичат и ти ги обичаш. Светът става друг.“
Свят
За себе си Любо винаги е казвал, че е изключително контактен човек, само че понякога остава неразбран от случайни хора, което понякога го натъжава, но се надява един ден да успеем да сме малко по-усмихнати и дружелюбни един към друг.
„Аз съм контактен човек, понякога както вървя по улицата виждам приятен човек и искам да го поздравя, да се усмихне и казвам „Добър ден“. Той се спира, поглежда ме зверски и ме пита: „Какъв ти е проблемът“, с нотка на тъга в гласа разказва актьорът. „Хората се отчуждиха и освирепяха от живота, който живеят, от невъзможността да оправят нещата.
Знаете ли, аз съм обиколил половината свят и с ръка на сърцето мога да кажа, че няма друга такава страна като нашата, на всяка крачка срещаш красота. Макар да я взривяваме, да я рушим, тя пак си намира път да е прекрасна“, казва още Бъчваров.
Той смята, че голяма роля да стигнат хората дотук играят и политиците. „Днес гледах някакъв дебат във връзка с изборите, те се разминават, не се поглеждат. Хора интелигентни, а не могат да намерят една обща енергия, идея, цел, която да ги обедини, въртят около егото си. А всички сме смъртни и накрая остава само въпросът има ли смисъл да си живял, как си живял, какво си оставил след себе си, а не колко си изкарал, колко ползи си имал“, разсъждава актьорът.
Професия
Макар да се радва на прекрасно семейство, което прави живота му пълен и цветен, Бъчваров е категоричен, че без работата си не може да си представи как би живял изобщо. „Аз, ако спра да работя един ден или една седмица, ще свърша, ще умра. Това е моят смисъл, да поддържам форма, да не се изоставям“, казва той.
Нашите читатели могат да го гледат в две представления, които има щастието да играе от години. „От 32 години играя „Греховната любов на Зограф Захари“. Който ме покани и където намеря пролука в разни малки театърчета, галерии.
В спектакъла Греховната любов на Зограф Захари
Другият ми спектакъл е „Амок“. Току-що заснех един много хубав филм. Отново късометражен. В тях много ми върви и има много сериозни послания. Това мога да кажа за момента в творчески план, но замислям и някои нови неща“, завършва с усмивка Бъчваров.
Елизабет Методиева
