П оредната отпаднала участничка от „Игри на волята: България“ - Мирела Илиева, която е на 22 години от Варна се "изповяда" искрено и лично в ефира на NOVA.
В капитанска битка тя се изправи срещу Алекса и се бори достойно до последно, но късметът ѝ изневери в последните секунди. Усмихнатата и чаровна танцьорка, която беше част от племето на Безстрашните, разказа за причините да се запише в екстремното риалити, за взаимоотношенията в племето, за проблемите и огорченията, и за адреналина, който продължава да търси след екстремното предаване.
„Мечта ми беше да се запиша за „Игри на волята: България“ още от втори сезон. Реших, че този сезон ще бъде моят. От малка се занимавам с различни спортове. Танцьор съм, а също така съм тренирала и плуване. Обичам природата и екстремните спортове. Нямах проблем с глада, може би само в първите два дни. Втората седмица спираш да го усещаш. Проблем ми беше студът. Замръзвах и не можех да спя вечер. От твърдата земя цялото ми тяло беше в синини. Доста ми личат синините на екран след престоя на Дивата река“, разказва Мирела.
„Мъжът на леля ми ми помогна за подготовката. Катерих стълби на спринтове и на скокове, с жилетка, с тежести и гирички. Правих упражнения, лицеви опори и максимално се изцеждах. Близка съм с няколко от участниците от предишния сезон. Помагаше ми Стратимир. Габи ме подготви за женската част, като ми разказа за неудобствата и ми даде съвети с кое и как да се справям. Неделчо ми съдейства изцяло стратегически. Не бях подготвена за социалната игра, тъй като за мен битките бяха най-важната и интересна част от предаването. Неделчо ми обясни, че социалната игра е ключова и е важно да я разбирам. Той ме посъветва да се залепя за най-силния играч, не чисто физически, а най-ценния такъв за племето. Според него, ако съм под неговото крило, съм в сигурни ръце. Затова и се подсигурих с Джаферович, тъй като смятам, че е най-добрият стратег в играта. Приятелството ни стана естествено, тъй като бяхме в една стая в Резиденцията. В началото жените страняха от мен, тъй като се съмняваха, че ще бъда част от мъжката коалиция заради Лефтеров. Като цяло семейството ми е много доволно от представянето ми“, споделя още момичето, което не се страхува от приключения.
За подкрепата и огорчението от Лефтеров
„В момента, когато не получих подкрепата му, това ме обиди. Но сега, когато премислям нещата, никой не е длъжен на никого в тази игра. Може и той да се почувства обиден от моя коментар, но така съм се почувствала на момента. Бяхме си приятели и сме в чудесни взаимоотношения преди и по време на игрите, затова влязохме с уговорката да си пазим гърбовете през цялото време. Хора от племето знаят, че той ми беше на първо място и винаги го пазех. Дори и на Жени Джаферович й казах, че съм с него до край. Дала съм дума и не можех да го оставя. Мислехме, че Виктория ще бъде капитан и беше по-добре той да отиде на битка, тъй като имаше по-големи шансове. Щеше да се получи добра битка, ако Лефтеров беше излязъл срещу Алекса. Възможно е това, което се случи с Валери, да го е накарало да се почувства неудобно, въпреки че се опитахме да предотвратим това. Показаха два разговора между мен и Валери и те са единствените, на които сме сами. Племето не беше наясно. Споделих само с Жени, която беше най-близката ми приятелка. Нищо не се е случвало пред очите му, но може би се е усетил сам. Не исках пред камери и в играта да обсъждаме това нещо. Плаках много, когато отпадна Валери, защото мисля, че трябваше да бъде финалист. Заслужаваше го. Не мога да крия емоциите си, дори и в живота“, коментира взаимоотношенията с Лефтеров чаровната брюнетка.
За саботажа и взаимоотношенията в племето
„Като зрител, не бих упреквала Мани за стореното. Реално не съм виждала какво се случва в племето – караниците и манипулациите. Не са се държали добре с тях и сега я подкрепям. На страната на Фейгин, Мани и Илиян съм. Смятам, че това, което са направили, е най-доброто за тях. Ако бях на нейно място, сигурно щях да рухна. Аз бях щастлива в моето племе и не съм си и помисляла да саботирам и да правя нещо лошо на някого. Тогава осъждах постъпката им, беше ми мъчно за Гого, който ценеше племето си“, разглежда цялостната картина като зрител Мирела.
„След предаването си станахме компания и си излизахме много с Фейгин, Илиян, Жоро, Мани, Валери и Лефтеров. В момента Илиян и Жени са ми най-близките хора и все още ни държи емоцията от предаването“, разкрива Мирела.
„Щастлива съм, че участвах. Когато излязох, търсех нещото, което да ми донесе адреналина, който ми носеше „Игри на волята: България“. Исках да скоча с парашут. Скочих от 4200 м и не ме беше страх. Първите седмици ми беше трудно да приема спокойствието на живота, липсата на битки и стратегии. Исках да се върна в предаването,“ признава Мирела.
За любовта към екстремните усещания
„Баща ми от малка ме подтикваше да правя екстремни неща, да скачам от скалите, да карам колело, кънки, ролери, ски, сноуборд… Научих се да плувам, след като ме пусна в дълбокото. Затова се зарадвах, че ще съм в племето на Безстрашните, защото нямам страхове. Едно от най-щурите неща, които се сещам да съм правила, е качването със Стратимир на една 200-метрова кула, близо до Каварна. Нямам страх от височини и се чувствам добре нависоко“, каза още Мирела.
