- Мишо, пристигнахте специално от Щатите, за направите турне с „Гумени глави“ по повод 25 г. от създаването на групата. Как се чувствате отново на българска земя?
- Супер (смее се). 40 години съм живял в България, така че нормално. На мен си ми е добре.
- Какво беше първото нещо, което направихте, като си дойдохте?
- Ходих да ям дюнер (смее се).
- Свикнахте ли с часовата разлика?
- Започнах да свиквам. Тъпото е, че тъкмо ще се оправя и ще трябва да се връщам обратно.
- На 16 и 17 септември бяхте в столичния клуб „Терминал 1“, а снощи се раздадохте и в родната Варна. Как ви приема публиката и как се чувствате вие самият отново на сцена?
- Концертите бяха някаква лудница. Колкото и нескромно да звучи, аз не съм виждал в България по-добър ентъртейнър от мен. Съжалявам, че звучи така нескромно, но човек – аз съм най-добрият на сцена (смее се). Никой друг не съществува като мен. Звучи нагло и грозно така човек като казва, но ако не го кажа аз, кой да го каже (смее се). Истерията по време на концертите беше голяма. И двата концерта в София бяха препълнени. Енергията можеше да я разрежеш с нож, толкова беше силно всичко вътре. Хората подивяваха на всички песни. Имаше пого, викаха, крещяха, беше лудница. Ние много се раздаваме – аз, Вальо Кита, Дидо, Ръбъра, китаристъта Дани и моят син Лил Ша, който взриви в първите два концерта заедно с рапъра Муфаса, който е българин, но живее в Германия, едно от големите изгряващи имена на немската рап сцена. Във Варна също беше така. Много добре минава всичко.
Вчера пуснахме новото видео на Лил Ша към парчето Stay Awake заедно с британския рапър Littlez, много е популярен във Великобритания. Видеоклипа го заснехме в Чикаго, поканихме момчето и дойде да снимаме там. Мисля, че се получи много приятна песен. Това също ще бъде интересно за публиката.
Довечера сме в Пловдив, на 29 септември – Русе, 30 септември – Плевен, и на 1 октомври в Лондон.
- Чия беше идеята Лил Ша да се включи в концертите на „Гумени глави“?
- Лил Ша генерира фен база и в България, и в Лондон. Решихме хем да трупа опит, хем да покаже на хората какво може.
- Вие самият как се чувствате заедно с него на сцената?
-Лил Ша е много по-добър рапър от мен. Това е най-голямото щастие, което може да изпитва човек. Децата му, ако са щастливи – значи всичко е наред.
- Вие двамата сами ли дойдохте – без съпругата ви и дъщеря ви?
-Да, те не успяха да дойдат, тъй като на дъщеря ми паспортът й дойде буквално в деня, в който ние излитахме и щеше да е сложно с училището. Те ще дойдат по-нататък.
- От колко време не сте се прибирали в България?
- Пет години минаха от последното ми идване.
- Тогава отново се бяхте събрали с „Гумени глави“ и предизвикахте фурор. Защо решихте сега пак да се съберете с Вальо и Дидо и да тръгнете на турне?
-Защото е мега яко и очевидно хората имат нужда. Събрахме се по идея на феновете, те искаха. Постоянно имаше запитвания и интерес. Така че, когато има търсене, има и предлагане. Отворен пазар сме (смее се).
- Въпреки че не сте идвали в България през последните 5 години, България дойде при вас. Екипът на първият филм за зараждането и историята на българския хип-хоп – „Музика от крайните квартали“, ви беше на гости. Разкажете ни за проекта.
- Да, Васко Теслата е сценарист, режисьор и продуцент на филма. Той даже е тук при мен във Варна. Снимахме документални кадри с Лил Ша. Според мен всяко едно поколение си има своите герои, своите изпълнители, виждане за хубаво и нехубаво. Ако трябва да бъда честен, когато днес гледам нашата музика, която сме правили тогава, ми изглежда смешно, дори наивно, сексистки, хомофобски. Обаче тогава ние бяхме огледалото на обществото онова време. Филмът „Музика от крайните квартали“ ще покаже онези времена, когато бяхме млади, как влизахме в света. Първият албум на „Гумени глави“ беше излязъл само 4 години след като падна комунизмът. Да имаш песен „Роден си грозен, но за сметка на това си тъп“ и „Ще му разбия главата“ беше революция. Не беше само музика, а цяло движение. Един крясък на нашето поколение в момента, в който късахме оковите от тия 45 години руско робство.
- Бунт ли е рапът днес? Слушате ли български рап?
- Много не се интересувам, но ми попадат разни неща и мога да кажа, че има много сполучливи артисти и тракове. Прави ми впечатление, че в желанието си да бъдат в комерсиалната част някои изпълнители започват да бягат от главната концепция и да създават отделна тяхна си субкултура. Което не е лошо, просто е по-различно. Моето мнение е, че новите изпълнители могат да правят успешни комерсиални неща, в добрия смисъл на думата комерсиални, да бъдат продаваеми, разпознаваеми и да правят пари, без да се предават. Хората, като са обградени от чалгичка, и малко могат да издържат на изкушението да станат Коцето 2 (смее се). Не казвам нищо лошо за Коцето, той е страхотен пич, просто говоря за стиловете музика.
- Липсва ли ви времето на „Гумени глави“?
- Като всяка младост на всеки човек изпитвам умиление, като си спомням за това време. Аз не съм много носталгичен тип. Всяко едно време си има своя чар и красота, гледам да изживявам живота. На 27 декември ставам на 50 години. В Америка казват, че 50 са новите 30, така че животът тепърва предстои и гледаме да се забавляваме и да се наслаждаваме на всяка глътка въздух, на всеки изгрев, залез, на прегръдката на любимия човек, на добрата приказка, потупването по рамото т.н.
- Мишо Шамара на 50! Чувствате ли се по-пораснал и улегнал, мина ли времето на бунта?
- О, да, разбира се! Като минат годините, осъзнаваш, че можеш да водиш войната с усмивка. Това е нямало как да го науча преди. Попадайки в друга среда, обграден от друга енергия и го осъзнаваш. Започнах да уча много нови неща за живота. Гледам на живота по различен начин – да съм по-толерантен към всичко. Опитвам се да разбера хората, които не правят правилни неща спрямо мен. Всеки човек има моменти, в които изпада в ярост, гняв... Трябва да го приемаме като част от живота и да не се ядосвам и да не изпадам в конфронтации.
- Как смятате да отбележите празника?
- Мисля да наема Уембли и да поканя крал Чарлз III да дойде и да се напием заедно. Ще поканя Елтън Джон да ми свири на кларинет, Васко Жабата ще го науча да я изпее... Майтапя се, естествено (смее се). Ще си празнувам със семейството най-вероятно, скромно. Отдавна ми минаха годините, когато искам нещо грандиозно да ми се случва. За мен е прекрасно, когато сме си вкъщи.
- Ако можехте да върнете времето назад – бихте ли променил нещо в живота си?
- Вероятно да. Направил съм доста тъпи неща. Който не е направил тъпо нещо – първи да хвърли камъка (смее се).
- Живеете от дълги години в Щатите. Как ви промени това като човек? Бихте ли се върнали в България?
- Не, не бих се върнал! Твърдо не. Аз намерих моето място и ако трябва да бъда честен, целият ми път е вървял натам. Дори в музиката, която съм правил, съм искал да сбъдна американската мечта. Ние сме израснали с мечтата за свободата, която я виждахме през американското кино, музика и култура. Аз съм влюбен в тази свобода, която човек има в Америка. Най-голямата разлика между България и Америка е в първите три думи в конституцията. Българската започва с „Ние, народните представители...“, а американската с думите „Ние, хората...“. И оттам всичко е различно. Свободата е нещо невероятно. Свободата да можеш да вървиш с изправена глава и да си напълно равен с всеки друг.
- Какво най-много ви липсва от живота в България?
- (Смее се.) Много ви се иска да ми липсва нещо! Не ми липсва нищо, само родителите. Защо трябва да ми липсва нещо от България. Като каже някой, абе забрави си корените... Аз да не съм дърво, за да имам корени. Аз съм човек, имам крака, глава, мозък. Господ така ни е създал умишлено да нямаме корени, за да можем да мечтаем, да бягаме, да летим, да създаваме, да творим, да се чувстваме щастливи. Това е нещото, което аз искам.
- С какво се занимавате в Щатите и как преминава всекидневието ви?
- Плащам си сметките, като карам към апликациите „Юбер“ и „Лифт“. Отделно си имаме музикално студио, снимаме музикални клипове. Действаме по задачи, които може и да се случат, може и да не се случат. Важното е, че имам цел. На мен ми е напълно ясно, че нищо не става даром и всичко го правя със собствени усилия, на мускули. Бачкам си обикновени неща, за да мога да си изкарвам парите за прехраната и отделно от това на още 2-3 стана тъка. За да може да се случат по-големите работи. Ако се случат. Ако не се случат – пак е прекрасно. И най-обикновеният работник в Америка живее напълно достойно и има нормален и готин живот. Не мислиш за нищо. Просто си бачкаш и всичко върви лесно.
- Какво си пожелавате?
- Пожелавам си децата ми да са щастливи и да изживеят един прекрасен живот! Това е най-важното за мен! И жена ми, естествено. Ако може и аз (смее се).
Това е той:
-Роден е на 27 декември 1972 г. във Варна
-През 1994 г заедно с Валентин Генев, известен като Вальо Кита, създават „Гумени глави“
-През 2009 г. с ЛиЛана записват парче със Снууп Дог
-Записва песен и с DMX
-През 2014 г. емигрира в Щатите и се установява в Чикаго
-Женен, с две деца
-Синът му с артистичен псевдоним Lil' Sha също тръгва по стъпките на баща си и развива музикалната си кариера в Америка
Екатерина Томова
