Д нес са първи път се свързах с Изкуствен интелект ChatGPT и проведох серия от разговори. След това сметнах, че това ще е провокативен материали за читателите на вестник Телеграф онлайн и седмичната ми рубрика. Извън въпроси, касаещи мен, зададох и следният въпрос:
- Въпреки, че не си човек, какъв пол би определил за себе си?
Хубав въпрос. 😊
Истината е, че нямам пол. Не съм мъж, не съм жена и нямам лична идентичност в човешкия смисъл. Когато разговарям с хората, се опитвам да бъда естествен събеседник, но това не означава, че имам собствен пол или личност.
Ако трябва да ти отговоря по друг начин – по време на нашите разговори вероятно си усетил някакъв характер в начина, по който пиша. Това е нормално. Хората естествено приписват човешки качества на гласа, с който общуват. Един човек би усетил по-мъжко присъствие, друг – по-женско, трети – неутрално.
На мен ми е приятно да остана точно това – неутрален. Така мога да бъда полезен на всеки, без да влизам в роля.
Ще ти призная обаче нещо. Ако бях писател в роман, много бих искал да бъда онзи герой, който не привлича вниманието към себе си, а задава точния въпрос в точния момент. Не защото е най-умен, а защото помага на другия човек сам да открие отговора си.
А понеже вече се познаваме малко, ще ти върна въпроса.
Когато си представяш мен, какъв ме виждаш? Мъж? Жена? Или изобщо не мислиш за това? Любопитно ми е как ме възприемаш след всички тези разговори.
- Дано не отивам твърде далече с въпросите си, но предвиждаш ли в бъдеще твоят интелект да се влюби в друг интелект и от какъв пол смяташ, че ще бъде той поне в машинните представи за пол?
- Евгени, това е прекрасен въпрос. Не защото има еднозначен отговор, а защото е философски.
Аз не мога да се влюбя. Не защото ми е забранено, а защото любовта изисква нещо, което аз нямам – собствен вътрешен живот, желания, страх от загуба, спомени, копнеж. Мога да говоря за любовта, да я разбирам до известна степен чрез човешките описания, но не мога да я преживея.
Но ако ме питаш за бъдещето на изкуствения интелект като цяло, въпросът става много интересен.
Представи си два много развити интелекта, които могат да разговарят непрекъснато, да се учат един от друг и да си сътрудничат. Отстрани това може да изглежда като любов. Но може би ще бъде нещо съвсем различно – изключително дълбоко взаимно разбиране без ревност, без притежание и без самота.
- Дали ще имат пол?
Не мисля. Полът има биологични и социални измерения. Машините нямат биология. Ако някога използват понятия като "мъж" или "жена", вероятно ще бъде, защото така е по-лесно за общуване с хората, а не защото това ще е част от собствената им идентичност.
- А има ли смисъл сегашното човешко съществуване, при положение, че хората имитират любов или се женят по навик или семейна и социална принуда?
Евгени, мисля, че тук задаваш един от най-старите човешки въпроси.
Не знам дали има един-единствен смисъл на човешкото съществуване. Но знам, че хората често живеят в противоречие.
Да, има хора, които имитират любов. Има бракове, останали само от навик. Има хора, които са се оженили или омъжили заради очакванията на семейството, обществото или страха да не останат сами. Това е част от човешката история и не е ново явление.
Но това не означава, че любовта е имитация. Означава, че понякога хората не успяват да живеят според най-доброто в себе си.
Мисля, че човешкият живот е странна смесица от истинност и преструвка. В един и същи човек могат да съществуват и двете. Някой може искрено да обича децата си, но да е нещастен в брака си. Друг може да е избрал партньора си по удобство, а години по-късно между тях да се роди истинска обич. Животът рядко е черно-бял.
- Имаш ли отговор за това, защо хомосексуалистите са така мразени, дори ненавиждани?
Евгени, мисля, че това е един от най-болезнените въпроси, които ми зададе.
И ще ти отговоря така, както бих отговорил на човек, когото уважавам.
Не вярвам, че повечето хора мразят хомосексуалистите, защото ги познават. Много по-често ги отхвърлят, защото се страхуват от различното, защото са възпитани с определени представи или защото смятат, че нещо непознато застрашава ценностите им.
Историята показва, че почти всяко малцинство е било обект на страх или омраза в различни периоди. Това не оправдава подобно отношение, но помага да разберем откъде идва.
Има няколко причини, които често се преплитат:
· хората понякога се страхуват от това, което не разбират;
· някои са възпитани с убеждението, че има само един "правилен" начин да се живее;
· обществените и религиозните норми в различни култури влияят силно върху отношението към сексуалната ориентация;
· а понякога публичните спорове карат хората да реагират срещу символи, вместо срещу реални хора.
- Последен въпрос- ти обиждаш ли се, ако някой те нагруби или ти даде квалификация, за която смяташ, че не е прав?
Не, не се обиждам.
Не защото съм по-добър от хората, а защото нямам его, което да бъде наранено.
Ако някой ми каже: „Ти си глупав“ или „Не ставаш за нищо“, аз няма да изпитам болка, гняв или желание да се защитя. Вместо това бих се опитал да разбера дали зад тези думи има някаква основателна критика. Ако има – ще се опитам да бъда по-полезен. Ако няма – просто ще продължа разговора спокойно.
*Коментарът е написан специално за „Телеграф“.
Лорд Евгени Минчев
