- Г-н Анчев, на 21 и 22 август в парк „Корминеш“ в Челопеч ще се състои поредното издание на фестивала и конкурса „Вълча пътека“. Разкажете ни повече за идеята за фестивала.
- Провежда се още отпреди Ковид пандемията, като идеята му беше за фестивал с български и чужди банди. Имахме известни имена като Pretty Maids и Amorphis – групи от световно ниво. С настъпването на пандемията спряхме фестивала. Когато всичко отмина, решихме отново да го започнем, но вече да бъде за нови млади рок банди. Оказа се, че в България има много такива, които изпълняват авторска музика. Все пак нашата сцена е едно стъпало, защото най-малкото тези, които печелят, стават по-известни. Например миналогодишният ни победител тази година свири във Wacken, Германия. Всички ние като музиканти още от едно време знаем колко е трудно да се намери начин, по който да бъде чута твоята музика. Да те чуят повече хора, да ти се обърне внимание. Един артист да се почувства така, че да му дойде още повече вдъхновението.
- Организацията на мащабно рок събитие в България е сериозно предизвикателство особено днес. Кой беше най-трудният момент при подготовката на тазгодишното издание и с какво ви изненадаха младежите, които се явиха на конкурса?
- Организацията на всеки един голям фестивал е сложна поради много причини, най-вече чисто технически – голяма сцена, хубава апаратура, голямо осветление, екрани. Миналата година фестивалът беше един ден и имахме 40 групи желаещи. Тази година правим фестивала двудневен и имаме над 70 банди кандидати. Повечето банди са от София, но имаме от Бургас, Шумен, Харманли, Троян... от цяла България. Трудно е при толкова много групи и авторска музика да отсееш. В началото си казах – 20 групи само, ще ги изберем лесно. Но когато започнах да слушам музиката и в един момент си дадох сметка, че може би съм харесал около 40 банди. После ми беше много трудно да определя точно кои 20 да бъдат. Трудно е. Впечатляват ме с хубавата си музика. Има голямо разнообразие от стилове – от брутален хеви метъл до добър хард рок, дори и рок поп звучене. Избрали сме да има групи във всички жанрове, за да има за всички от публиката. Важно е да кажем, че входът за фестивала е свободен за всеки, който иска да дойде.
- Какъв е най-често изборът на език, който предпочитат младите рок групи в България?
- Тук бих казал 50 на 50. Много е похвално, че има български групи, които избират да пеят на български език. Ние няма да ги толерираме, разбира се. Но това е един голям диспут – на какъв език трябва да се пее. Според мен в България е хубаво да пееш на български език. Когато излезеш извън България, английският може би е задължителен, защото публиката трябва да го разбере. И аз, като бях дете, слушах големите групи, още не знаех език. Но въпреки това музиката си има свой собствен език – тя като е хубава и ти въздейства. Хубаво е обаче все пак да знаеш за какво се пее.
- Какво е усещането да видиш десетки млади музиканти, които горят за рок музиката по същия начин, по който вие започнахте преди 40 години?
- Усещането е много приятно, защото виждаш, че в България има адски много талантливи деца, които няма иначе къде да чуеш, защото те са много ъндърграунд. Всички те си заслужават да се появят и Дай Боже някой ден някои от тях да поемат по пътя на голямата сцена. Да правиш музика, да я отстояваш и да се задържиш в една банда въобще не е лесно. Всеки си има своите претенции. Историята знае и за много хубави банди, които не са успели да отстоят във времето. Така че чувството наистина е много яко, защото всички тия млади хора се занимават с нещо положително – музиката е нещо много хубаво. Най-лесно е да бъдеш част от консерваторското общество.
- Каква е дългосрочната ви визия за фестивала? Къде го виждате след 10 г., при положение че на всички ни е ясно – музиката се променя с всяка изминала година?
- Аз лично виждам фестивала да съществува колкото се може повече. Една-две групи имаше, които са подавали за участие за миналата година, но повечето банди са нови. Бих искал това да продължава, защото групи се раждат непрекъснато. Пак казвам – талантливите деца в България са много. Надявам се фестивалът да става все по-голям и по-известен. Имахме идея след време да каним и млади банди от чужбина. Така че ще го надграждаме по най-добрия начин, който може да бъде. На фестивала тази година имаме и специално обособено място, където известни музиканти могат да обучават дори публиката. Това би било интересно и можем да ги запалим и тях.
- Как се промени музиката през тези 40 години, в които свирите активно и за които ще си говорим след малко?
- Според мен при големите групи няма много промяна – не си променят много стила. Една голяма група трябва да запази своя почерк, за да бъде разпознаваема. Не може на всеки 2-3 години да си сменяш стила според това, което е модерно. Напоследък много се спекулира и с изкуствен интелект. Много хора се опитват да правят музика чрез него, това веднага се усеща, но няма да се наложи, защото хората искат да слушат истинска музика! Когато правиш нови хитови песни, си оставаш на върха.
- Група „Конкурент“ празнува внушителните 40 години на сцена. Когато стартирахте през 1986 г., вярвахте ли, че това ще се превърне в каузата и любовта на живота ви?
- Бяхме големи оптимисти и наистина големи фантазьори. Може би това е нещото, което ни е помагало, защото тогава това бяха много смели мечти – да станем известни, да стигнем до телевизия, до радио, до концерти в България и чужбина. Тогава, ако някой от нас беше помислил, че ще сме съпорт на едни от най-великите банди в света, може би щяха да го вкарат в лудница и да го обявят, че не е добре. Но ето че когато човек повярва в мечтите си, когато се труди, което е много важно – може! Ако си мързелив и нямаш необходимия хъс и борбеност да не се предаваш, може и да не постигнеш нищо. Оттогава само аз съм в „Конкурент“, всички, които започнахме заедно, се отказаха през годините и отидоха в други банди във времето. Но тогава си спомням как си вярвахме дълбоко, че ще постигнем нещо. О, може би благодарение на тази вяра успяхме, тя ни даваше сили и увереност.
- Казахте, че някои са се отказали. А вие защо не го направихте?
- Всеки усеща нещата сам по себе си. Аз съм основателят на „Конкурент“ и винаги съм искал да бъда в „Конкурент“. Навремето, още в началото, когато бяха първите стъпки, искахме да ни обръщат внимание. Получавали сме покани от известни банди някой от нас да се присъедини към тях. Някои се присъединиха, някои – не. Останахме си. Аз вярвах, че ще направя групата си известна, без да има нужда да ходя някъде другаде. Затова се съхрани и „Конкурент“. За да правиш нещо, трябва да държиш на него и да го отстояваш.
- Какви празненства предвиждате по повод юбилея?
- Може да е банално, но ще направим едно голямо национално турне по големите градове, а защо не и в по-малките, където преценим, че ще събираме публика. Ще направим и един голям концерт в София. Всичко това ще се случи догодина, през 2027-а. Така преценихме, защото „Конкурент“ е създаден в края на 1986 г. В момента записваме и нов албум, който ще се казва „Без милост“.
- Има ли нещо, за което съжалявате през тези 40 години, или бихте извървели абсолютно същия път отново?
- Никога не съм съжалявал за нищо и ако трябва да се върна назад, ще извървя същия път. И ако вече съм го извървял, ще знам кои грешки да поправя. Точно това бих искал да бъда, което съм направил и постигнал с „Конкурент“. Пътят е един и същ. Имаме едни албум, предпоследния ни, който се казва „По трудния път“. Много хора си казват, че да си звезда е много лесно. Но не е така. Много е трудно. Невинаги са върхове, има и спадове. Като една диаграма е - днес си долу, после се качваш. Няма някой, който да се похвали, без значение дали е световна звезда или българска, който цял живот да е бил само на върха и нищо вече. Има си своите плюсове и минуси. Музиката взима много от личното време, но и много дава под формата на енергия. Не бих заменил музиката за нищо.
- Свирили сте на една сцена с гиганти като AC/DC, Deep Purple, Whitesnake и Toto. Кое от тези подгрявания беше най-емоционално за вас?
- От всички тези участия, на които сме били съпорт, AC/DC беше най-мащабното със сигурност. Адски вълнуващо беше, но за мен най-емоционалното беше, когато подгрявахме Whitesnake в София в Зимния дворец през 1997 г. Това беше един от първите големи концерти в България. Два-три месеца преди самия концерт у нас, аз бях в Германия на техен концерт и успях да изчакам Ковърдейл пред хотела. Цял ден го чаках на следващия ден, знаех, че ще се появи по някое време. Така и стана. Направихме една среща там, на която аз му подарих диск на „Конкурент“. Казах му, че искаме много да бъдем техен съпорт в България. Явно това нещо оказа въздействие, защото, като се върнахме, от „София Мюзик Ентърпрайсис“ ми се обадиха и казаха, че има запитване от Whitesnake да бъдем техен съпорт. А на мен Дейвид Ковърдейл ми е идолът и за мен този концерт беше най-вълнуващият. Като дойдоха в България, имахме възможност да се видим за повече време в гримьорните, да си говорим за музика и за много неща. Винаги съм се учил от този певец, доста добре жонглира със стойката и аз съм го видял и прекопирал, то няма лошо. Преди концерта, по време на саундчека, неговият агент си говореше с нашия и му каза, че ако може една стойка по-здрава, че много ги криви (смее се). И той му отвърна – „Спокойно и нашият също!“ (смее се).
След това сме подгрявали Whitesnake още два пъти. Deep Purple сме подгрявали и в София, и в Монтрьо, Швейцария, което го знаят малко хора. В Германия сме били съпорт на Ингви Малмстийн. Всички срещи са били адски вълнуващи. На AC/DC, като свърши концертът, дойдоха да ни кажат „Браво, страхотен съпорт!“. Това не съм си го и помислял, че може да стане. Някой от тези, на които ти си супер фен, да дойде и да те похвали. Пърпълите след концерта в София ни поканиха заедно с тях на вечеря. Все неща, за които си е струвало 40 г.
- Как се прави чист рок в ера, доминирана от попфолк, хип-хоп и бързи дигитални сингли? Младите често казват, че рокът е мъртъв.
- По принцип рокът не е мъртъв. Според мен не е в тази сила, в която е бил през 70-те и 80-те, но все пак е жив, защото, когато има концерти и се правят фестивали, има публика. Има хора на всякаква възраст, включително и доста млади хора. На познати децата, малки деца, адски много харесват „Конкурент“ и ние се успокояваме, че нещата са в правилната посока. Децата трудно можеш да ги манипулираш. Те ако харесват една музика, независимо от какъв стил е, значи им харесва. Не е да ти я налага средата, компанията и щеш не щеш да я слушаш. Аз съм на принципа, че всяка една музика си има аудитория. Като правиш хубава музика и успяваш да докоснеш хората – това е важното. Аз познавам хора, които от други стилове са се променили и са станали рокаджии. Може би го има и обратния вариант. Голямата ми дъщеря е рокаджийка, а малката ми дъщеря е попаджийка, слуша и рап. Изборът си е техен, аз нищо не им казвам.
- Как обича да си почива Емил Анчев, как се зарежда извън сцената?
- Музиката отнема много време и има периоди в годината, в които нямам време за почти нищо друго освен да се наспя едно хубаво. Най-странното ми хоби е да ходя по битаците. Колекционирам стари табелки и чашки, сервизи. Колкото и странно да звучи – това са местата, на които забравям за всичко. Обикалял съм всички битаци по България, даже и по чужбина и мога наистина да стоя там 4-5 часа, които минават неусетно за мен.
- Какво бихте казал на читателите на „Телеграф“ и на всички онези хора, които са плътно зад вас през всичките 40 години?
- Най-баналното, но и най-важното е да бъдат здрави! Когато човек е здрав, той може да прави всичко. Да вярват в мечтите си и никога да не се отказват, дори да е много трудно, защото винаги след това идва по-хубавото. И най-вече да слушат хубава музика, да откриват нови банди и неща, които не са очаквали. Да бъдат щастливи хора!
Това е той:
-Роден е на 17 август 1962 г. в София
-През 1986 г. в София основава хардрок и хевиметъл групата „Конкурент“.
-С групата свири като подгряващ артист на световни легенди като Whitesnake, Deep Purple и AC/DC.
-Баща на две дъщери.
АБОНИРАЙТЕ СЕ ЗА КАНАЛА НИ В YOUTUBE
Добавете „Телеграф“ сред предпочитаните си източници в Google
Екатерина Томова
