Певецът и актьор Рушен Видинлиев-RUSHI: Текстовете ми са само за неща, които наистина съм изживявал

- Руши, новият ти сингъл „Три дни чудеса” набира все повече популярност броени дни след като се появи на музикалния пазар. Каква е неговата история?

- Бях започнал да работя върху новия албум и първите парчета ми звучаха твърде спокойни. Казах си, че ако продължа в тази посока, не само ще трябва изцяло да променя парти настроението на живите ни изяви, а и не отговаряше изцяло на характера ми и музиката, която слушам. Пратих на музикалния ми продуцент референции за нова посока и той избухна с това демо, което намерих за доста забавно. Написах текста много набързо, колкото да маркирам мелодията на пеенето, но в крайна сметка не само че го оставихме така, а и даде заглавието на албума.

- Песента е вторият официален сингъл от едноименния ти нов албум, който феновете чакаха с голям интерес. В предишното ни интервю каза, че заглавието „Три дни чудеса” е ирония към това колко лесно се забравя. Все още ли смяташ така и защо хората имаме толкова къса памет?

- Защото сме залети от твърде много информация и алгоритмичният ни балон ни показва само това, което харесваме и в момента, в който видим нещо друго, различно, ставаме леко сприхави и важни, докато алгоритъмът не ни погали пак. Мога да изброя поне 10 събития в последната година, които родиха полярно, разпалено мнение, за които никой вече не говори. Но в това, че всяко чудо тук е за три дни, има и много свобода. Спираш да взимаш всичко наоколо и себе си твърде насериозно. И знаеш, че и да сбъркаш, ще мине и замине, а грешките всъщност са доста важни за развитието ни… Виж, за интернет не съм вече толкова убеден. Понякога си мисля, че доста затъпяхме от него и май повече ни раздели, отколкото сближи. Но вероятно и това ще мине.

- В текста на песента се усеща силна лична емоция. Кое беше твоето лично „чудо” през последните три дни например?

- Цяло чудо е как онзи ден оцелях в една зверска жега с 15 кг раница на гърба си, докато дойде време за чек-ин в хотела ми. Но извън иронията думата „чудо” най-вече я асоциирам с благодарност. Благодарен съм, че съм здрав, че 25 г. по-късно все още имам възможност и вдъхновение да творя, да се развивам, че има хора, на които все още им пука какво правя и как съм. Благодарен съм за близките си, за това, че мога да пътувам. Мога да продължа. Чудесата са много и навсякъде, ако решиш.

- Сам си направил монтажа на видеоклипа към „Три дни чудеса”. Колко по-трудно е да сглобяваш собствените си образи, отколкото чужди?

- Като изключим късите прояви на суета от типа на „не се харесвам тук”, „изглеждам нелепо там”, успявам да се абстрахирам, че съм аз. И по-скоро започват да играят най-вече технически, културни или смислови натрупвания. Чрез образованието и опита ми в киното съм разбрал, че монтажът може да промени абсолютно всичко – разказ, атмосфера, смисъл, герои. Причината да се хвана да монтирам този клип беше, че режисьорът беше разказал брилянтно неговия разказ, но той не отговаряше съвсем на това, което аз исках да кажа с песента. Опитах се да извадя малко повече моето чувство за хумор и странност. В живота съм доста подреден и обичам да изхвърлям ненужните неща. В този смисъл бях абсолютно безкомпромисен, че ако нещо не работи, дори да е натежало на продукцията и бюджета, просто трябва да се разкара. Като режисьор е по-трудно да се разделяш с идеите си и заснетия материал. Слава Богу, Георги Манов е разбран човек и наистина най-вече иска изпълнителят да е доволен.

- Видеото е заснето от Георги Манов. Каква беше основната визуална концепция, която искахте да предадете на зрителите?

- Минахме през много идеи, голяма част от които, както винаги, поради финансови причини, нямаше как да се случат, но Жоро предложи нещо много яко, каза - „Хайде вместо да показваме невероятни чудесии, да направим точно обратното – да покажем нормални, всекидневни, битови дори действия, но през изкривен поглед и необикновени образи.”

- „Руши не е за всеки и това му е хубавото”, „Руши отново избухна с песен, визия и култов клип. Нямаме друг като теб, така че keep on being you, we need you!”, „Руши не остарява, а всеки път – ВЗРИВЯВААААА” – това са избрани произволно коментари на хора под песента в Youtube. Как се чувстваш, докато ги четеш? Четеш ли коментари и влияе ли ти чуждото мнение?

- Избягвам да чета, но когато пусна нов клип, обикновено доста ми парят ушите. Все още има едно противоречие в мен – не обичам особено да съм в устата на хората. В идеален свят бих се радвал само изкуството да се анализира, ако може по балансиран, уважителен и умен начин. Но знам, че непознати хора да ми викат „Рушката” или пък „тоя па….” идва с територията и се опитвам да се забавлявам с това и да не обръщам особено внимание, нито на положителните, нито на отрицателните коментари, защото в крайна сметка и в двата случая е просто шум. Много по-важно е аз какво мисля за себе си, а аз съм достатъчно самокритичен, понякога дори неуверен, както и много добре знам къде ми е силата, така че коментарите реално нищо не променят. За хубавите такива, разбира се, съм много благодарен, а за останалите няма нещо, което някой може да ми каже, което да не съм адресирал вече точно в тази песен. Тя сама по себе си е коментар върху коментарите и коментаторите и в този смисъл вече съм ги обезоръжил.

- Казваш, че животът наистина минава твърде бързо, но пък от време на време се случват и неща, което ни променя завинаги. Какво те промени теб и какво може да те променя?

- Промяната е неизбежна и задължителна и според мен не говори за непостоянство, както много хора мислят, а за развитие и отвореност. Не обичам да се застоявам в една среда, в една и съща комуникация, от която няма повече какво да науча. Не искам и винаги да съм в комфорта си. Променя ме общуването с нови хора, променя ме всяка негативна мисъл, която съм задържал твърде дълго и искам да преборя. Променят ме, разбира се, любовта, вярата, наивните ми идеали.

- Това е първият ти дългосвирещ албум от 18 години насам. Какъв е импулсът за създаването му точно сега и как премина съвместната работа с Денис Попстоев по музиката и аранжиментите на новите 10 трака?

- С Денис вече сме много сработени, работим заедно близо 7 години. Еp-то „Без багаж” не ми беше достатъчно, имах още много неща, които исках да кажа и да пробвам музикално, и всъщност не спряхме да се събираме в студиото през цялото това време. Но в албума има и два доста силни трака, които направих с Камен Колев. Да издадеш цял албум в сегашната икономика и състояние на музикалния бизнес си е сериозна инвестиция и риск. Трябва да си абсолютно убеден в идеите си. Албумът е моето любовно писмо към БГ поп музиката и феновете, които толкова време още ме подкрепят.

- В началото на годината издаде „Еверест” с Белослава. Ще има ли други общи парчета с колеги скоро? И по-друг начин зададен въпроса – има ли БГ изпълнител, с когото би искал да колаборираш?

- В албума имам дует и с Прея и май е една от харесваните песни в него. Бих се радвал да заснемем скоро и клип. Има много изпълнители на нашата сцена, на които се възхищавам. Когато можем и е подходящо, винаги се опитваме да каним част от тях за съпорт на наши лайфове. Но що се отнася до колаборации, мисля, че е по-добре, когато се случват органично, на базата на някакво приятелство или поне готино общуване, а не само защото се харесваме от дистанция. Примерно навремето Карла Рахал беше позната в театралните среди, но не и като певица, но „Лъжи ме” се случи, защото бяхме в една компания, споделяхме същото чувство за хумор и отношение към музиката.

- Новият албум ще излезе и на винил. Какво е усещането да държиш музиката си на такъв класически носител в дигиталната ера?

- Специално е. Когато първият ми албум излезе на касетка и на диск също беше доста вълнуващо, но тогава можехме да записваме на тези носители и сами. А винилът в днешно време сякаш носи и лек протест срещу AI и твърде успиващото удобство на музикалните платформи. Да не говорим, че е и като картина, седи добре в дома.

- Има ли песен в новия албум, която ти беше най-трудно да напишеш или изпееш от емоционална гледна точка?

- Има една, на която не намирах дълго време ключа и съответно сменях текста няколко пъти. Тя се казва „Един фен”, но „фен” е в огромни кавички. Всъщност е песен за пасивната агресивност, на която всеки, който е в публичното пространство, е подложен. Надявам се феновете ми да не мислят, че е за тях. За тях имам само обич.

- Какво да очакват феновете на големия ти концерт на 3 септември в „Маймунарника”?

- Освен яко парти и едно-две парчета, които отдавна не сме свирили, ще могат да се сдобият с плочата и мега готини фланелки.

- С оглед на филмовата ти кариера - липсва ли ти снимачната площадка, когато се фокусираш върху музиката?

- Да, даже скоро си манифестирах кинопроект. Не мислиш ли, че е време да изиграя нещо ново и различно в киното? Иначе като актьор от октомври продължаваме с „Великият Гетсби” в Младежкия театър – представление, което много обичам.

- Кое изкуство ти дава по-голяма свобода да изразиш себе си – музиката, киното или визуалният дизайн?

- Не мога да избера едно. Всичките задоволяват някакъв аспект от характера и интересите ми. Но мисля, че базата ми е в актьорската игра. Не защото имам огромен опит, просто е първата ми любов и чрез нея и идеята за превъплъщения, пърформънс и отвореност, че всичко е възможно, минавам останалите си занимания.

- Има ли образ или роля в киното, която все още мечтаеш да изиграеш?

- Всичко, което досега НЕ съм играл, тоест много, много роли. Но и в театъра бих играл още. Там е по-лесно да избера, защото включва класики. Бих се радвал да е нещо неочаквано за мен. Робот например. Или драг куин.

- Какво е усещането да бъдеш на сцена днес в сравнение с времето на „Всичко се връща” в началото на 2000-те години?

- Не мисля, че имате достатъчно място в изданието за този въпрос. Добре, ще избера само две неща, които се надявам да обобщят темата и разликата в усещането. Едно: имаше различни медии – национални, частни, печатни и дигитални, които отразяваха всички жанрове в музиката. Ние се чувствахме като част от нещо голямо, ново и вълнуващо. Две: нямаше телефони с камери. На концертите всичко беше един път, тук и сега.

- Какво би казал днешният Руши на младото момче, което тогава бързо стана поп икона в България?

- Да не взима всичко и себе си твърде насериозно, да събере бързо банда, за да се развие по-бързо като певец на живо и да не търси винаги комфорта си.

- Как се справяш с моментите на творчески застой или липса на вдъхновение?

- С пътуване. В БГ понякога имам чувството, че всички се познаваме и навсякъде сме били. Това ужасно ме депресира.

- Кои са хората в личния ти живот, които те приземяват, когато всичко около теб стане твърде шумно?

- Децата ми, разбира се. Но и постоянните хора, с които работя. Въпреки че понякога се оплаквам от тях и искам да ги убия, съм благодарен, че съм заобиколен от силни характери, а не просто така наречените yes people - хора, които ти казват само това, което искаш да чуеш.

- Как поддържаш баланса между публичния образ на Руши и личния си свят на Рушен?

- Просто на тия години вече се познавам доста добре. Руши е свръхпредставата за себе си, която съществува предимно в очите и ушите на феновете или тези, които се интересуват, за хубаво или лошо, от „знаменитости”. И въпреки че сам съм го измислил и го играя на сцената, неизбежно това пак съм аз, или поне някаква част от мен. Текстовете ми са само за неща, които наистина съм изживявал, тоест и там няма разлика. Но същевременно Рушен, без да искам да звуча отчуждаващо, не е на никого работа кой е освен на хората, които истински съм допуснал до себе си. Много рано се научих да разграничавам личното от професионалното и понякога дори се изненадвам, че някой ме разпознава, защото не ходя по улицата с мисли, че съм известен, даже като се случи, леко ме разочарова, честно казано, защото предпочитам да срещам хора, които нямат натрупани представи за мен. Та, за да отговоря на въпроса, не знам дали съм намерил баланс, просто е такова, каквото е. Направил съм избор да съм публичен човек и гледам да не се връзвам твърде много, да правя това, което обичам и смятам за правилно в момента и да действам, както интуицията ми подскаже.

- Живеем във време на бърза консумация и социални мрежи. Как виждаш ролята на артиста в този дигитален хаос?

- Ролята на артиста никога няма да се промени. Изкуството, каквото и да е то, отразява света по-смилаем, красив, провокативен или поетичен начин и ни прави съпричастни и по-сърцати.

- Каква музика слуша Руши, когато е сам в колата или вкъщи? Има ли съвременни български артисти, които те впечатляват?

- На периоди съм. В момента слушам доста стара италианска музика, плюс алт поп, хаус, клубна музика.

- Как си представяш живота си след още 18 години?

- Наскоро Мадона издаде един от най-добрите си албуми на 67 г., така че се надявам и аз все още да имам какво да кажа и то да е все още релевантно за моите хора. Иначе си представям да живея до море. Винаги си представям море и ми олеква.

- Какво ще пожелаеш на читателите на „Телеграф”?

- Океан от емоции.