Т я изглежда уверена, силна и овладяна на екран. Но зад фасадата стои човек, който ежедневно води вътрешни битки. В „Храмът на историите“ пред Мариян Станков – Мон Дьо, Ралица Паскалева признава, че е изключително критична – най-вече към себе си. Постоянно си задава въпроси дали е достатъчно добър човек, родител и професионалист. „Това, че не го говоря, не означава, че не го изживявам вътрешно“, казва тя и допълва, че интервютата често я вадят извън зоната ѝ на комфорт, защото я „разголват“ емоционално.
Аутсайдер по избор
Още като дете Ралица никога не е била част от тълпата. Гимназията се оказва един от най-трудните ѝ периоди. Въпреки че завършва елитната Първа езикова гимназия във Варна, тя не намира общ език със съучениците си. Дружи с артисти – художници, скулптори, хора от хуманитарните среди. Различието ѝ личи и външно – късо подстригана коса, ярки цветове, пиърсинги, татуировки, широки дрехи. „Това беше бунт“, признава тя днес.
Сънят, който променя посоката ѝ, идва в 12. клас – ясно осъзнаване, че археологията няма да я направи щастлива. Решението да кандидатства в НАТФИЗ е посрещнато със скептицизъм и подигравки. Репликата „там се влиза само с връзки“ всъщност я амбицира. „Винаги съм била ориентирана към кино и телевизия“, казва тя категорично.
Защо не театър?
Любовта ѝ към театъра остава, но като хоби. Причината – системата и еднообразието. „Да играеш едно представление 200–300 пъти за мен е равно на смърт. Говорим за изкуство“, казва Ралица. В киното и телевизията проектите имат край – създаваш, затваряш, продължаваш напред. Именно тази динамика я държи жива.
Заблудите около „Игрите“
Една от най-големите заблуди, според нея, е че тя има контрол върху случващото се в риалити форматата "Игри на волята". „Хората наистина вярват, че аз решавам кой какъв имунитет получава или колко струва гласът“, казва водещата на предаването и подчертава, че в ролята, която изпълнява мвъв формата всъщност не й дава достъп до съдържателните решения.
Работата зад кадър далеч не е „лято на море“. Снимките са без почивен ден, над 12 часа дневно, от първия снимачен ден до финала. Съветите, които зрителите виждат за 15–20 минути, продължават с часове.
Цената на популярността
Жълтите медии са тема, която Ралица не крие, че не подкрепя. Осъждала е медии и е дарила обезщетението, което е получила. Най-болезнени обаче са коментарите в социалните мрежи – обвинения, че е „развалила семейство“, за да създаде свое. „Пълна лъжа“, казва тя и защитава семейството си и отношенията с децата.
Истината за брака ѝ също излиза без сензация – да, омъжена е, но далеч преди това да стане „новина“. Без показност, без фотографи, извън конвенциите. „Не искахме пайети и гълъби“, отбелязва тя.
Лоялност, прошка и вяра
Арестът на колегата й Димо Алексиев и последвалият медиен шум я натъжават. Публикация, разчетена като защита, всъщност е личен жест на подкрепа. „Никога не бих изоставила човек, който е допуснал грешка“, казва Ралица.
Вярата е неизменна част от живота ѝ. Убедена е, че любовта не изчезва, дори когато физически губим хора.
Посланието
В навечерието на светлите празници Ралица отправя просто пожелание: здраве и благословия. Да се научим да пускаме контрола, да бъдем по-добри, по-прощаващи и по-смирени. „Не ние държим всичко под контрол“, казва тя. „Бог го прави.“
