0

Л юбимата на няколко поколения певица Роси Кирилова за пръв път реши да се пусне по пързалката, обяви самата тя. Обикновено около рождения си ден на 2 юли тя избира да посети някоя интересна дестинация, но тъй като й предстои турне, тази година направи воаяжа по-рано. В началото на май заедно с приятелки тя отиде в Дубай и Абу Даби да презареди батериите, преди да започне концертната обиколка.

Змии

Най-вълнуващото изживяване за нея е било във водния оазис на Дубай – Уас уотър парк. „Имаше страхотни водни серпентини, аз не бях се пускала досега. От всички змии, без да искам избрах най-бързата. Но ако ме питаш дали бих се качила пак, няма да повторя. От пищене ми изчезна и глас, и всичко. Имахме късмета да отидем по-рано, защото след това става нещо страшно – голяма жега, огромни опашки, има определени места да се снимаш. Няколко пъти ми правиха бележка, макар че съм с шапка и шал, косата ми се подава, маска да сложа. Друг свят, интересен“, разказва 58-годишната звезда. Тя признава, че предпочита да опознае Азия. „Имаше филмов център с павилиони на Уорнър брос, но не ме впечатли чак толкова, защото в Австралия съм била в такъв на огромна площ на открито, с известни анимационни герои. По-скоро е за деца в Абу Даби. Ние бяхме в хотела на пистата на Ферари за Формула 1. Привечер беше свободно и можеш да си вземеш колело под наем и да направиш няколко обиколки. В Дубай пък бяхме на нощна разходка с една голяма яхта“, разказа още за арабските си приключения Роси.

Пързалката, която не би повторила

 Пързалката, която не би повторила
Личен архив

Пейка

Пътешествието й е планирано още от миналата година, но заради пандемията се осъществило чак сега. „Още като изляза на летището, за мен светът е отворен. Преди години, като работих в Скандинавия, обичах да сядам на пейка и да гледам хората. Виждаш хора от цял свят. Много е приятно. Сега ние тука свикнахме без маски, а там дори да имаш ваксина, си правиш PCR тест, който важи 30 дни. Навсякъде проверяват. Влизам в един мол, но явно и на тях им е дошло до гуша, питат ме имам ли сертификат, отговарям да, и той вика - заповядайте. Какво доверие ми има човекът“, споделя още Кирилова.

Бургас

Заредена с нови сили, певицата започва своята юбилейна годишнина – 40 г. на сцената. Още откакто се е върнала от Дубай, започнала с концертите. „На 24 май бях гост в Бургас. Времето беше много хубаво, имам чувството, че целият град се беше изсипал в Морската градина. После пях в Исперих и къде ли не, а веднага след рождения ден на 5 юли в Пловдив стартира дамското ни турне „Обич и песен“. С Данчето Христова и Силвия Кацарова сме работили, Тони Димитрова много я обичам, но сега ще работим за първи път заедно. На 12 юли ще сме във Велико Търново, 13 юли – Плевен, 9 август – Добрич, 10 август – Варна, 12 август – Бургас, 16 август – Созопол. Ще има още градове, които в момента се уточняват, и ще завършим в София. Във всеки град ще имаме и гости като Мими Иванова, Дичо и други“, издава изпълнителката на „Боса по асфалта“.

Презаредила батериите в емирствата за предстоящото турне.

 Презаредила батериите в емирствата за предстоящото турне.
Личен архив

Прибрала се от бала боса по асфалта

Много години преди да изпее емблематичния си хит „Боса по асфалта“, Роси Кирилова го е преживяла на абитуриентския си бал. „По наше време баловете бяха като изпращане в казармата, като минисватба - канят се роднини, съседи. Тогава всяко семейство нямаше кола - отиваш до училището, извозват те с автобус до мястото, където ще се празнува, и купонът продължава. За първи път тогава сложих грим, дълга рокля, специално шита за бала, високи обувки за пръв път сложих тогава. И до ден днешен обувам само на сцена. От бала се прибрах боса до вкъщи. Може да се каже, че е пророческо прибиране“, смее се певицата, връщайки назад лентата. После е пяла на много балове заради хитовете си с Братя Аргирови „Избрах нарочно вас“ и „Сбогом, клас“, както и заради баладата „Учителко, целувам ти ръка“. „Първата ни песен е кавър на хит от 60-те, направихме я в модерен аранжимент и имаше такъв голям успех. След това участвахме в пролетния радиоконкурс със „Сбогом, клас“ и спечелихме първо място. Няма бал, на който да не сме я пели. Тогава започнаха да се правят дискотеките, Данчо Стълбицата ги водеше. Най-често ме питаха за кой от братята съм омъжена. Те издадоха една плоча, на обложката са двамата, а по средата едно момиче, но не се виждаше така добре и си мислеха, че съм аз. Даже от ревност почитателките им си изрязваха снимката и слагаха своята“, спомня си още Роси.

Ламбо е първият й дуетен партньор

През годините Роси Кирилова е правила песни с много от обичаните си колеги като Георги Христов (с когото имат цял албум), Нели Рангелова, Мустафа Чаушев, Ваня Костова, Мими Иванова (като трио МВР на Развигор), братя Аргирови и кой ли още не. Малко известен факт е, че първият й дуетен партньор всъщност е легендарният актьор Стефан Данаилов. Ето и историята му: „Като завърших гимназия, направихме група „Следа“, пеехме кънтри. През 1982 г. направихме две песни, снимахме в „Студио Младост“, участвахме на Младежкия конкурс. Хачо Бояджиев и Найден Андреев ме бяха забелязали и ме поканиха да участвам в новогодишната програма „Ретро буфо фест“, която бе само с актьори. Там се запознах с Аня Пенчева, която обичам и до ден днешен. Предложиха ми да пея в дует със Стефан Данаилов. Тогава разбрах, че има два вида актьори – такива, на които се възхищаваш на таланта, но е по-добре да не ги познаваш, за да не се разочароваш, и други като Стефан, които освен големи актьори, са с огромно сърце и душа. Той ме прие като колежка, а аз още нямах самостоятелна песен. Тогава му викаха Цапето, не знам защо, после се наложи Ламбо. Театърът ми е слабост, като ученичка нямаше представление, което да не съм гледала. Във ВИТИЗ ходех често, класът на Анастас Михайлов ме беше взел за талисман, през една шпионка гледаха ако съм там, почват, ако не - чакат да дойда“, спомни си още Кирилова.

Приятелките пред небостъргачите

 Приятелките пред небостъргачите
Личен архив

Криела се с шапка и шал, но пак й правели забележки.

 Криела се с шапка и шал, но пак й правели забележки.
Личен архив