И зложението „Зелена седмица“ в Берлин възкреси козите, които участваха в лентата от легендарния български филм „Козият рог“ на Методи Андонов.
Изложението „Зелена седмица“ в Берлин възкреси козите, които участваха в лентата от легендарния български филм „Козият рог“ на Методи Андонов.
Българската порода кози бе представена от Германия на световното изложение, съобщи сайтът Агроновините. Местната дългокосместа виторога коза от Пиринския край бе представена от организацията Markische Ausstellungs - und Freizeitzentrum GmbH Paaren в германската експозиция в палата 25.
Спирала
Породата е предназначена за добив на мляко, месо и кожи, като в миналото от кожата на тези кози са се изработвали кукерски облекла. Животните са в различни цветове, а изпъкналите, завити като спирала рога, са особена характеристика. Козите са много устойчиви на атмосферните влияния и се развиват добре в условия на дъжд и сняг.
Генофонд
“Ооо, българска коза! Не знаех, че там се отглеждат такива интересни кози”, коментира 55-годишният посетител на изложението Йоахим Мюлер от Тюрингия. Наименованието - Bulgarische schra-ubenhornige Langhaarziege, и описването на породните качества на дългокосместата коза става в бившата Германска демократична република благодарение на екипа на проф. Дитрих Алтман. През 60-те години на ХХ век от стопанства в Благоевградско той събира група дългокосмести кози, за да се запази оригиналният генетичен фонд преди масовото налагане на Саанската порода кози у нас.
Средства
Министерството на културата на бившата ГДР отпуска средства за закупуване на българските животни и така през 1968 г. 23 дългокосмести витороги кози са заселени в Тюрингския зоопарк в Ерфурт. В Германия те се развъждат в продължение на години. Развъдчиците им установяват, че дългокосместите кози от България устойчиво предават типа си в поколенията, което значи, че породата е автохтонна с установен от столетия тип.
След падането на Берлинската стена и обединението на ГДР и ФРГ местни фермери поемат развъждането на тези кози, като допълнително разширяват генофонда. В България кози от породата се завръщат едва в началото на XXI век, като се отглеждат основно в стопанства в Пиринския край.
