И деята за т.нар. ксенотрансплантации или присаждане на органи и тъкани от животни на хора, далеч не е от вчера, казва проф. Радостина Александрова. През 17 век френският лекар Жан Батист Дени извършва серия от кръвопреливания от животни на хора. За съжаление резултатите не са добри, което от съвременна гледна точка никак не е изненадващо. В резултат – тази практика е забранена във Франция. Два века по-късно обаче се осъществяват присаждания на кожа от животни на хора. Особена популярност в това отношение придобива жабата. Макар никоя от тези присадки да не е оставала за постоянно, в някои случаи те са помагали при заздравяването на рани.
В началото на 20-и век руският хирург – Сергей Воронов, който живее и работи в Париж, си поставя амбициозната задача да подмлади възрастни господа, като вмъкне в тестисите им част от тестисите на бабуини. Процедурата става известна от двете страни на Атлантическия океан и от нея се възползват няколкостотин души. Какъв точно е бил резултатът от манипулацията, днес е трудно да се каже. Първоначалният замисъл не е бил постигнат, но вероятно психологическото въздействие в някои случаи е било благоприятно, защото част от мъжете споделят за „прилив на енергия“ след операцията. Изненадващо, съобщенията за възникнали усложнения са по-скоро рядкост.
Сериозната работа върху ксенотрансплантациите започва през 60-те години на миналия век. По онова време хемодиализата все още не е част от рутинната клинична практика. Американският хирург Кийт Реемтсма трансплантира бъбреци от шимпанзе на 13 пациенти. Повечето от трансплантациите се провалят в рамките на 4 до 8 седмици поради отхвърляне или инфекциозни усложнения – наличните по онова време имуносупресивни средства са крайно ограничени. Един от пациентите обаче – 23-годишна учителка, живее 9 месеца и дори успява да се върне на работа. Смъртта настъпва внезапно поради спиране на сърцето. Най-вероятно това се дължи на прекомерното отделяне на урина, наблюдавано след трансплантация на бъбрек на шимпанзе (често повече от 20 литра на ден), в резултат на което се развива т.нар. електролитен дисбаланс.
През 1964 г. Джеймс Харди прави първата трансплантация на сърце от шимпанзе на човек. Пациентът бил в изключително тежко състояние и сърцето тупти само около час в изтощения му организъм преди да дойде краят. Следват десетилетия на усилена работа, през които учените продължават да разгадават тайните на имунната система и човешкия геном, усъвършенстват средствата за контролиране на имунния отговор, откриват начини за редактиране на гени (технологията CRISPR/CAS9). Последното носи Нобелова награда за 2020 г. на своите откриватели.
