На булевард „Христо Ботев“ в Букурещ, съвсем близо до мястото на събореното българско училище, се намира неголяма едноетажна къща.
Строена е през XIX век, когато от Виена с кораби по Дунав носели красиви орнаменти за фасадите. Тук украсата е скромна, какъвто е бил и обитателят на този дом – големият български дарител Димитър Хадживасилев. Той става един от най-богатите хора във Влахия, но това не го опиянява. Макар и роден в Букурещ, никога не забравя свищовските си корени.
Името му заслужава да е до това на братята Евлоги и Христо Георгиеви, но за съжаление доскоро дори не знаехме къде е гробът на този родолюбив човек (виж карето), който завещава пари за построяването на търговска гимназия и поставя началото на икономическото образование у нас.
Фамилно
Къщата на Димитър Хадживасилев на булевард „Христо Ботев“ 29, в която той прекарва последните две десетилетия от своя живот заедно със съпругата си, е в Трети сектор на румънската столица. Освен около останките на стария Княжески дворец и в този квартал през XIX век живеели много българи, преминали Дунава, за да търсят по-спокойно място от поробената си родина. Сред тях са и родителите на Димитър – Марюця Цанкова и търговецът хаджи Васил Станкович от Свищов. Те се заселват в Букурещ след опожаряването на града им на Кръстовден 1810 г. Четири години по-късно, през 1814 г., във влашката столица се ражда синът им Димитър. Фамилният дом на семейство Станкович също е запазен и се намира на улица „Байа де фиер“ 5, недалеч от къщата на Хадживасилев. Това е голяма и просторна двуетажна сграда, променяна и достроявана през годините, в която са живеели и други хора от рода. Днес тя е изгубила първоначалната си красота и не е реставрирана. Собственост е на букурещката община, която я отдава под наем на социално слаби семейства.
Занаят
Димитър Хадживасилев не завършва висше образование, но се отличава с природна интелигентност и буден ум. Бързо изучава занаята на баща си – търговия с кожи, но става истински състоятелен човек едва когато започва да изкупува мошии (чифлици) от румънските земевладелци. Тези хора прахосвали парите си по разгулен живот в Париж и други големи европейски градове, натрупали дългове и били принудени да продават мошиите си на безценица. По-заможни българи като Димитър Хадживасилев вложили част от парите си в тези чифлици, управлявали ги умело, някои препродавали след години, и успели да натрупат състояние.
Честността и скромността на Димитър Хадживасилев му донесли признанието на българската емиграция в Букурещ и уважението на румънците. Той участвал в обществени организации, подпомагащи културата и просветата. Включил се в Българската добродетелна дружина, Българското дружество за разпространение на полезни знания и станал един от основните дарители на дружеството „Атенеул Ромън“ за построяването на голямата концертна зала, която и до днес е гордост за Букурещ. Хадживасилев се жени за Александрина Пенчева, дъщеря на българи във влашката столица. Семейството нямало деца и осиновило момче на име Илия, което обаче умира през 1869 г. Димитър и Александрина не осиновяват други деца и остават без преки наследници, които да управляват голямото им богатство.
Дарения
Даренията, които прави Хадживасилев през живота си, са безброй – за Румънската академия на науките, Букурещкия университет, училища, културни институции, болници, сиропиталища в Румъния. Той никога не забравя и България. Когато вече здравето му се влошава, дарява 240 000 златни лева „да се открие в Свищов, гдето са се родили родителите ми, едно реално училище или класическа гимназия, в което да се преподава и политическа икономия“. Завещанието му не е изпълнено изцяло, макар че родствениците му получили в наследство голямо за времето си богатство. Така за построяването на Търговската гимназия в Свищов остават само преведените лично от Хадживасилев през банката на Евлоги Георгиев пари в България. Търговската гимназия в Свищов, която носи името му, е открита през 1884, няколко месеца след смъртта на дарителя. Димитър умира на 70-годишна възраст на 7 януари 1884 г. в Букурещ.
Вечният му дом е открит през 2014 г.
Интересна е историята с намирането на гроба на Димитър Хадживасилев. Годините минават и макар да е извършил толкова добри дела за България и Румъния, вечният дом на големия меценат потъва в забрава. Само допреди осем години никой не знаеше къде точно се намира. Издирен е от председателя на Демократичния съюз на българите в Букурещ Лука Велчов. Той намира завещанието на Хадживасилев в архивите на Румънската академия на науките. В него Димитър, освен всичко друго посочва и че желае да бъде погребан в гробището „Белу“ „в дясната страна до църквата“. Заедно със служители на гробището Велчов дълго обикаля парцелите. Работата се затруднява от това, че в регистъра на погребаните първите данни са от 1893 г., а Хадживасилев умира 9 години по-рано. Вдясно до църквата, точно както е в завещанието, имало един затревен и неподдържан гроб с останки от кръст и Лука Велчов допуска, че може да е търсеният. През 2014 г. гробницата била отворена, а в първата ниша било името на дарителя. Това се случва 130 години след смъртта на Хадживасилев. На 9 февруари същата година, когато е патронният празник на Търговската гимназия, на гробницата бе поставена паметна плоча.
Жанета Йорданова
