З латна погребална маска на воин, златна „ръка“ със златен пръстен върху един от пръстите, бронзов съд с фигурка на атлант, поддържащ Земята, вместо ръкохватка, бронзови шлемове, сребърна фиала за вино са само малка част от близо 440 ценни и добре запазени артефакти, които ще станат част от първата цялостна изложба, посветена на 100-годишнината от откриването на некропола при Требенище северно от Охрид.
Златна погребална маска на воин, златна „ръка“ със златен пръстен върху един от пръстите, бронзов съд с фигурка на атлант, поддържащ Земята, вместо ръкохватка, бронзови шлемове, сребърна фиала за вино са само малка част от близо 440 ценни и добре запазени артефакти, които ще станат част от първата цялостна изложба, посветена на 100-годишнината от откриването на некропола при Требенище северно от Охрид.
Тя се организира от Националния археологически институт с музей при БАН, Археологическия музей на Македония и Народния музей в Белград с експонати от съответните фондове, тъй като специалисти и от трите държави са проучвали обекта. Няколко от датираните от VІ и V в. пр. Хр. предмети за пръв път бяха извадени вчера пред медиите в НАИМ, а самата експозиция ще бъде показана до края на годината
първо в Скопие, където ще остане 6 месеца
Предстои до 2022 г. тя да се представи в София, в Белград, както и да посети други европейски страни. У нас може да се съчетае със 100-годишнината на НАИМ, която ще бъде отбелязана след 2,5 г.
По време на Първата световна война български военни части, които строят път край Охрид, се натъкват случайно на некропола. За късмет командирът им Димитър Мустаков е археолог, завършил в Русия. После там работят македонски, български и сръбски археолози. Гробните дарове, открити в 56-те „вечни жилища“ в некропола – златни маски, оръжия, изящни съдове, „вносни“ предмети с висококачествена изработка от Гърция и други далечни земи с развита за времето си цивилизация, говорят, че те са
принадлежали на аристократи и висши военни
и че в центъра на Балканите през желязната, архаичната и елинистическата епоха е имало заможен елит, изтъкна директорът на НАИМ доц. Людмил Вагалински. През ноември ще излезе отпечатаният у нас каталог с артефактите от богатото наследство на Требенище, разделено между трите музея.
За представянето на проекта в София бяха и директорите на музеите в Скопие и Белград Горан Санев и Бояна Борич-Брешкович. Тримата бяха единодушни, че екипите им работят много добре заедно и изложбата, която има важно значение не само за балканската, а и за европейската история, е само начало на многобройни съвместни проекти - конференции, проучвания, обучения на млади археолози. Някои от тях ще имат и финансиране от Европа.
Вчера НАИМ подписа споразумение за сътрудничество с Народния музей в Белград, какъвто вече има с Археологическия музей на Македония.
Монитор
