- Д-р Великова, зачестяват ли случаите на перде на очите и кога е най-подходящият момент за операция?
- През цялата година се правят операции, но се препоръчва през лятото – горещниците, средата на юли до началото на август да не се правят, защото тогава рискът от инфекции е по-голям. При топло време предразположението към тях е по-голямо. Хората са възрастни, искат да си работят по градините, да си почиват, така че и от чисто битов смисъл летният сезон е по-свободен за нас. Пролетта, есента и зимата са подходящи, дори през ноември и декември имаме най-много операции. Тогава хората се сещат, че не са свършили нещо в края на годината, и е много натоварено.
- При кои хора се среща пердето на очите?
- По принцип пердето на очите е възрастово обусловено състояние, при което помътнява лещата. Има и патологични катаракти, които се срещат при хора, работещи при вредни условия, например миньори, в химическата промишленост, хора, които работят с нафталин. Заболяването е възрастов проблем, но когато се работи при вредни условия, по-често се случва и на по-млади хора.
- На каква възраст се появява перде на очите?
- Обикновено при хората над 60-годишна възраст. На 60-65 вече започва началната катаракта. При по-младите също може, но е доста по-рядко. Има и вродено перде при деца, но там случаите са по-различни и ние в клиниката рядко се занимаваме с тях. Ние се занимаваме с травматични случаи. Може и от травма да се получи катаракта.
- От какви травми?
- Може да е от контузия, без да е отворено окото. Перде може да се получи от самата ударна вълна. Може и когато има проникващо нараняване – когато окото е пробито с остър предмет. Тогава се пробива лещата и имаме т.нар. травматична катаракта. В клиниката сме доста специализирани, защото това са редки случаи и малко хора правят такъв тип катаракта.
- Спасението от перде на очите само оперативно ли е?
- Не е доказано, че капките намаляват развитието на перде. Когато веднъж установим катаракта, хората, които не искат да се оперират на момента, се връщат при нас след година-две. Така или иначе винаги се стига до операция.
- Какви способи използвате при операциите?
- Едно време се правеше един много голям разрез, защото лещите бяха твърди, като пластмасови. В момента лещите са сгъваеми и меки и ги слагаме през много малък разрез от порядъка на 2,4 мм, може и 2,2 мм дори. Тя се поставя със специален инжектор. Тя се сгъва, поставя се с инжектора и така се имплантира в окото. Катарактата в днешно време се премахва с ултразвук, а едно време е било чисто механично. Правел се е голям разрез, който служел за изваждане на цялата леща. Това е старата класическа операция, но повече от 20 години у нас лещата се премахва с ултразвук – тя се разчупва на малки парченца и се аспирира. Новата леща се слага с инжектор, който е като куха химикалка, в която е сгъната лещата, и с едно бутало се избутва в окото.
- Зрението същото ли е като с истинската леща?
- Лещите си имат своите недостатъци. Най-често пациентите съобщават, че когато им светнат фарове на кола, виждат светли кръгове. Всички оптични средства, каквито са и очилата, си имат малки недостатъци. Като цяло, когато човек е бил с перде, с 10% зрение и още в първата седмица достигне до 100% зрение, за него това е много голям бонус. Има хора, които ги водят за ръка, защото нищо не виждат, и на следващия ден те са със зрение 90-100% и буквално проглеждат. Това е голяма радост за нас и най-вълнуващите случаи.
- Колко операции сте направили до този момент за годината?
- Общо в клиниката са направени около 300 операции от началото на годината.
- Поставяте ли очни протези?
- Ние не ги поставяме. Те се изработват на друго място и там ги поставят на пациентите. За съжаление имаме пациенти с много тежки травми, на които им се налага да носят такива протези. Има хора, които са с тумори, например при меланом на хориоидеята се налага да се отстрани цялото око, след което трябва да се постави протеза. Технологията там е доста напреднала и може да се направи същия цвят на ириса, както е на другото око на пациента. Имаме хора, които изглеждат доста добре.
- Поема ли се операцията на перде от здравната каса?
- Пациентът си закупува лещата. Ние я изчисляваме, поръчва се през болницата, след това лещата идва и на следващия ден я слагаме. Лещите са различни и цената зависи от това какъв е произходът й, дали е еднофокусна, или многофокусна, какъв диоптър е. Иначе операцията е покрита от касата.
- Среща ли се кривогледство при възрастните?
- Ако е започнало от детска възраст и не е лекувано, си остава при възрастните, иначе не. Проблемът при възрастни може да се появи при парализа на нерви. Когато страдат нервите на мозъка, може да се отрази на мускулния баланс на очите и окото да започне да се отклонява навътре, навън, надолу или нагоре. Това се получава и при някои травми, но не е често срещан проблем.
- С какви оплаквания се обръщат пациентите към вас?
- При мен пациентите най-често са с глаукома. В спешния кабинет случаите са различни – запушване на съдове на ретината, глаукомни пристъпи, конюнктивит, ечемици, възпалителни процеси. При нас патологията е всякаква. Конюнктивитът и ечемиците се лекуват с капки и топли компреси. Често се случва да отстраняваме чужди тела от очите на майстори, ако са забити в роговицата или конюнктивата. Тази манипулация се извършва със закривена игличка, под капкова упойка. Освен да се премахне чуждото тяло, трябва добре да се почисти и остатъчната ръжда от роговицата. Процедурата не е болезнена, но изисква добра кооперативност от страна на пациента. Ако стружката не се е забила, с мигане може да се махне. По 10-15 пациенти на ден идват с подобен проблем.
- Какво е глаукомата?
- Тя е коварно заболяване, защото няма никаква симптоматика. Тук визирам първичната откритоъгълна глаукома, която е най-честа. Затова ние много държим да запознаем пациентите с това заболяване и те също, както и ние, да го търсят при всеки преглед. Когато ходят на рутинния си преглед за изписване на очила, да изискват да им се измерва вътреочното налягане. При откритоъгълните глаукоми с години високото вътреочно налягане може да не предизвиква болка и никакъв дискомфорт и човек да си мисли, че всичко е наред, докато не започне да губи периферно зрение. Имаме пациенти, които случайно, закривайки едното си око, разбират, че с другото не виждат. Затова активно трябва да го търсим, защото други състояния, които протичат със зачервяване, болка в окото или друг дискомфорт, карат пациента сам да търси помощ и ние така откриваме заболяването, а тук той няма причина да отиде на лекар. Глаукомата е хронично, прогресивно дегенеративно заболяване на зрителния нерв, като най-честият рисков фактор е високото вътреочно налягане. Смята се, че при глаукома съществува дисбаланс между образуването на течност в окото и нейния дренаж, което води до повишаване на вътреочното налягане и увреждане на зрителния нерв, а оттам и загубата на периферно, а в крайните стадии и на централното зрение. В клиниката въведохме вече няколко операции, които подобряват дренажа на вътреочното налягане. За една от тях имахме честта да бъдем и наградени. На практика се отваря каналчето на окото (Шлемовият канал), през което се оттича вътреочната течност. Така се намалява вътреочното налягане и рискът от прогресия в загубата на зрение. Така се стараем да запазим зрението на пациента, каквото е останало към момента, защото изгубено зрение не се връща.
- Има ли лечение на глаукомата?
- Ако се открие рано, може така да повлияем, че до края на живота си пациентът да има полезно зрение. Най-неприятните случаи са тези, които идват в късен етап и буквално връзват ръцете на лекаря и той няма какво да направи. Затова на рутинните прегледи за очила след 40-45-годишна възраст да се измерва вътреочното налягане. Рискът от глаукома нараства между 7 до 10 пъти при хора, които имат близки и роднини с това заболяване или са ослепели, без да разберат от какво. Те трябва да търсят това заболяване.
- Астигматизмът е друг проблем. Той се лекува, нали?
- Астигматизмът е рефрактивна грешка, при която окото няма добър фокус. Казва се, че хората виждат точката като чертичка. Това означава и самата дума. Астигматизмът се коригира с очила, контактни лещи, вътреочни лещи или лазерна корекция. С тези методи може да се коригира и късогледство, и далекогледство.
- Диабетът може ли да увреди зрението?
- След 10 години от диагностициране с диабет се явяват и първите усложнения от болестта. При диабет тип 1 е малко по-рано – между 5 и 10 години. При диабет също има очни усложнения, и то сериозни. Те могат да доведат до загуба на зрение. Ако не се лекува, може да доведе до отлепване на ретината. Всяка година диабетиците подлежат на обстоен преглед – с разширяване на зениците, оглед на очните дъна, това е задължително.
- Очила или лещи препоръчвате да се носят?
- Ако пациентът редовно си почиства лещите, не спи с тях и разчитаме, че е отговорен, тогава може. Но ако имаме съмнение, че това не е така, не препоръчвам, защото, ако не изпълнява препоръките, рискът от инфекции на роговицата не е малък, заради което аз бих препоръчала очилата. Тук се касае малко за психологична преценка на какъв пациент предписвате лещи. Особено преспиването с лещи предразполага към инфекции на роговицата, които лекуваме с месеци.
- Трябва ли да се редува носенето на очила и лещи?
- 10 дни в месеца е хубаво да носите очила, през останалите 20 – лещи, но никога да не се преспива с тях.
- Сухите очи е нов проблем. Може ли да избягаме от него?
- Не знам дали може да избягаме от този проблем. Хубаво е на монитора да се гледа по-отгоре, да не забравяме да мигаме, защото, взирайки се и пишейки, забравяме да мигаме. Да се използват изкуствени сълзи. Когато има симптоматика, да се капе поне по 4 пъти на ден. Когато е профилактично – сутрин и вечер или при нужда, когато човек почувства дискомфорт. Най-добрите капки са на базата на хиалурон, без консерванти. Главоболието не е симптом на сухо око, а по-скоро на пренатоварване, особено при далекогледи хора, които гледат дълго време наблизо. Това е част от симптоматиката, която ни подсказва, че пациентът е пренатоварил очите с четене или работа на дигитално устройство. Това означава, че трябва да носите очила за близо или за компютър, за да облекчите окото.
- Какви очила е добре да се носят – с малки стъкла или големи?
- Зависи за какво. Когато са за астигматизъм, е добре рамката да е стабилна и цяла и стъклото да е по-голямо, защото те имат градуси, които коригират меридиана на астигматизма. Когато се разместят, се разместват и градусите. Очилата тип „глазант“ са изключително неподходящи за корекция на астигматизъм. Мисля, че оптиците имат същите препоръки. По-големите стъкла са по-удобни, защото дават по-добра периферия. Когато е по-малко стъклото, може да си виждате рамката, което не е добре, защото тя ограничава периферното зрение. Ако шофирате, не е добре да е ограничено периферното ви зрение.
- Кои са повече – далекогледи или късогледи?
- Има увеличение на късогледството в млада възраст заради употребата на дигитални устройства. Иначе почти всички деца се раждат далекогледи. Късото (малкото) око е далекогледо. С растежа на цялото тяло нараства и дължината на окото и би трябвало да няма диоптри, когато има баланс между дължината на окото за съответната възраст и другите оптични параметри. При някои хора очите остават по-малки, т.е. те са далекогледи, при други порастват повече, т.е. те стават късогледи. Нормално дължината на окото е 23 мм.
Това е тя:
Д-р Нора Великова е офталмолог в Очната клиника на УМБАЛ „Царица Йоанна-ИСУЛ“
Тя е лекар-асистент към Катедра „Спешна медицина“ на МУ в София
Д-р Величкова печели конкурса „Млад учен“ на Българското глаукомно дружество през 2022 г. Наградата е за миниинвазивната антиглаукомна операция гониотомия с Kahook Dual Blade.
Владимир Христовски
