„Ерген деда“ се оказа най-крадената българска песен по света, показа проучване на „Телеграф“.
Последно нейната мелодия бе присвоена от румънския рапър F. Charm и изгряващата певица Paula Dancа, които възпяха родната пророчица в Baba Vanga. Видеоклипът гони 6 млн. гледания в YouTube, но музикантите никъде не споменават, че са ползвали българска мелодия за творбата си. „Относно въпроса с авторските права – това е много сложен казус, който засяга всички музиканти, особено днес. Истината е, че в съвременната музика често се правят отстъпки – понякога от уважение, друг път поради трудността на проследяване и прилагане на законовите процедури.
В конкретния случай са използвани само 8 такта – без грубо копиране или злоупотреба. Това не оправдава липсата на признание към оригиналния автор“, коментира „Музикант на годината 2022“ Стоян Караиванов, който е наследник на автора на „Ерген деда“ Петър Льондев.
Стотинка
Самият композитор коментира приживе пред „Телеграф“ темата, след като друга негова творба - „Кавал свири“, прозвуча в биографичния филм на Лейди Гага. „Приятели ме съветват да й заведа дело. Да ходя да се бия с шпагата ли? Популярността ми се вдигна малко повече в България. Над 150 души вече са ме поздравили. Важно е музиката ми да се пее“, каза Льондев. Той не определя случая като кражба, защото певицата казва, че това е негова песен. „Когато се включва авторска песен във филм, би трябвало да са уредени правата. Но аз какво мога да направя? Ако тя има достойнство и добро намерение и е чист човек, би трябвало да го направи. Сега да тръгна оттук с дукати да се боря... Предпочитам да се разпространява музиката ми, отколкото да имам пари. Не съм богат човек, живея скромно. Нямам една стотинка от Лейди Гага, но от Чък Кърия редовно си получавам“, добави композиторът. Той уточни, че още от 80-те Чък Кърия популяризира по света „Ерген деда“.
Вулгарно
Последното й изпълнение на живо бе през 2023 г. от вокала на легендарната хевиметъл група „Айрън Мейдън“ - Брус Дикинсън. Той запя българската песен в съпровод на кавал от Теодосий Спасов на концерта си с музиката на Джон Лорд и „Дийп Пърпъл“ в зала 1 на НДК. Преди 9 г. пък холандската хип-хоп група Lijpe сви „Ерген деда“ в своя клип Accepteren с участието на D-Double (Prod. Esko). Музиката е изцяло изградена върху изпълнението на „Мистерията на българските гласове“, а в записа ясно се чуват вулгарни думи. Към момента клипът е гледан 5,8 млн. пъти в YouTube. Покрай този случай се разбра тогава, че „Ерген деда“ е използвана и от Yoshida Brothers - музиканти от Япония. Албумът им се продава в Amazon за почти 30 долара, но едва ли изплащат отчисления на нашия автор.
Дельо хайдутин
Легендарната българска народна песен „Излел е Дельо хайдутин” е използвана в музиката към филма „Утреландия” с Джордж Клуни. Изпълнителката на песента Валя Балканска, очаквано, не е била питана за разрешение, нито знае, че песента е използвана в Холивуд. Песента е включена в ремикс с модерно звучене и променена тоналност. „За първи път чувам. По-ниска тоналност там. Това не е моят глас”, каза пред БНТ Валя Балканска. Тя всъщност е съгласна, че песента е същата, но доста променена. „Много народ я изпя, много народ я открадна. За първи път чувам в този аранжимент песента си”, каза певицата. Композиторът Томас Бергерсен признава в интернет кореспонденция с БНТ, че е използвал малка част от песента. Валя Балканска все пак се радва, че легендарната песен звучи в холивудска продукция. „Силата на Дельо си намери мястото - от земята в небесата”, каза тя. „Поне едно извинение да отправи, че е взел песента, без да пита. Или поне, това в кръга на шегата, да почерпи”, завърши певицата.
Исус
Една от най-известните български песни - „Притури се планината“, запазена марка на Стефка Съботинова, е включена във филма „Исус от Монреал“ на режисьора Денис Аркан. Тя обаче е в изпълнение на „Мистерията на българските гласове“. Техен запис е включен и във филма „300“ на режисьора Зак Снайдър, в чиято главна роля участва екшън легендата Джерард Бътлър. На финала на филма зрителите имат възможността да се потопят в красотата на фолклорните орнаменти на песента „Зайди, зайди, ясно слънце“.
Тя обаче е представена от композитора на филма като „негова авторска“ и за нея е бил вдъхновен от иранска народна песен.
Поредната холивудска продукция с участието на българска народна песен е „Баншите от Инишерин“ на режисьора Мартин Макдона, номиниран за цели 9 Оскара. В началото на филма неочаквано за българските зрители се чува мелодията от „Полегнала е Тодора“.
Една доста интересна симбиоза от български фолклор и обработката му в поп и рок стил има в пълнометражната анимационна продукция „Братът на мечката“ на „Уолт Дисни“. През 2003 г. филмът е номиниран за „Оскар“, а 3 години по-късно е направено и неговото така очаквано от публиката продължение. Любопитното в случая е, че върху мелодията от българска народна песен е наложен текст на ескимоски език. Обработката на песента е на легендата Фил Колинс. В британската кримка „Колибри“ пък е използвана фолклорната песен „Малка мома“, изпълнена от хор „Филип Кутев“.
Аватар
В една от най-касовите холивудски продукции за всички времена - „Аватар“, на режисьора легенда Джеймс Камерън, изведнъж се чува българска народна песен. Изпълнителката й е младата фолклорна певица Радка Варимезова. Родителите на Радка са гайдарят Иван и народната певица Цветанка Варимезови, които от 2001 г. преподават български фолклор в университета в Лос Анджелис. Самата Радка, освен че може да пее брилянтно български народни песни, свири и на гайда.
Изборът на българската мелодия за „Аватар“ става случайно, след като Радка участва в обявения конкурс за музикални изпълнения към филма. Българката участва в песента Jake's first flight, в която пее на измислен извънземен език. И от 10 певици в крайна сметка е избрана нашата Радка. Така нейното солово изпълнение се озовава и в диска с музиката към „Аватар“, който е с цели девет номинации за „Оскар“.
Троя
Българска народна песен звучи и в друга мегахоливудска продукция - „Троя“, с Брад Пит и Орландо Блум, на режисьора Волфганг Петерсен. Любопитното е, че тя се изпълнява от Лондонския български хор, в който участват певци от различни народности, обединени от любовта си към българския фолклор.
И макар и повечето от чужденците да не могат да говорят добре български език, то те пеят прекрасно нашите песни. Наред с общото изпълнение на Лондонския български хор в мегапродукцията „Троя“ песента Remember Me се изпълнява от Таня Царовска и Джош Гробан. Това не е първата филмова изява на лондонския хор. Той пее като фон и във филма „Кралицата Дева“, посветен на живота на британския монарх Елизабет Първа.
Французин гепи „Дряновските булки“ за шансон
Авторът на френски шансони Жан-Морис Готрон гепи емблематичната песен „Дряновските булки“ и си я приписа за своя. Той я чува на конкурс в Букурещ от Стоян Миленков, който я взема от дряновски музиканти при гостуването си в града през 1929 г., когато изпява "Песен за Дряново" в местното читалище. Тя се състои от 72 куплета и дава представа за живота на колоритните зевзеци в балканския градец. Готрон също я харесва и без да пита никого, връщайки се в Париж, аранжира нашата песен и я превръща във френски шансон.
Той става шлагер само за една седмица и взема акъла на много парижани. Че "Дряновските булки" е открадната от френския специалист, се уверява сам и Миленков, който я чува като мелодия в един известен локал във френската столица. Нищо обаче не могъл да направи, за да докаже, че песента е копирана във всяко отношение, но успял да убеди свой френски колега в българската й автентичност. Песента за дряновските булки е изпята в оригиналния й текст през 1840 г. на дряновския сбор, който се провежда в края на октомври. Първи изпълнител е дядо Тончо Гъдуларя.
Лео Богдановски
