Д о 3 години е реалистичният срок, в който се очаква България да въведе регулация за използване на социалните мрежи, с която да се ограничи достъпът на децата до тях.
Това коментира пред „Телеграф“ председателят на Управителния съвет на Съюза на ръководителите в системата на народната просвета в България (СРСНПБ) Диян Стаматов. Той бе сред участниците в организираната от Министерството на образованието и науката (МОН) дискусия за вредите от социалките върху детското психично здраве и необходимостта за ограничение на достъпа на децата до тях.
Забраняват социалките на деца под 16-годишна възраст
„За мен въвеждането на такива регулации е един много продължителен и една сега започващ процес, който ще върви не по-малко от три години. Защото, когато заговорихме за забрана на мобилни телефони в училище през 2020 година, реализацията е едва сега. В известен смисъл това ще е забавяне от случващото се в Европа“, коментира Стаматов.
Мерки
„Редица държави в момента обсъждат различни комбинации от мерки като например възрастови ограничения, верификация, национални препоръки, регулации на платформите и алгоритмите, ограничения на телефоните в училище, система на медийна грамотност, укрепване на превенцията и др. Вече е безспорно, че социалните мрежи имат едновременно и пристрастяващ, и зловреден ефект върху цялостното развитие на децата, затова са необходими комплекс от мерки, които да включват разумни ограничения, създаването на нагласи у децата и родителите чрез разговори за последиците, системни и технологични ограничения на платформите“, каза министър Красимир Вълчев.
Той обясни, че самият не е наясно към каква конкретна възраст трябва да се насочват регулациите: „Тепърва ще се разисква това. Не мога да се ангажирам и да кажа дали е най-добре до 14, до 15 или до 16 години“.
ОГРАНИЧЕН ДОСТЪП: Остават ли децата без социални мрежи?
„До 14-15 години е възрастта, в която все още няма развито критично мислене. Логично е обаче тази възраст, която фигурира в закона за закрила на детето, да бъде прехвърлена и в законодателен акт, съотносим към този проблем“, каза по темата Диян Стаматов.
Връзка
Директорът на столичното 119-о училище вижда ясна връзка между забраната за използване на електронни устройства за неучебни цели в училище и регулирането на достъпа на най-малките до социалните мрежи.
„Ако забраната бъде въведена с една висока степен на обществено съгласие, без съмнение това ще доведе и до неизползване на социалните мрежи. И тъкмо тук е важна ролята на наистина добрата комуникация между директора, учителите и родителската общност, за да може тези мерки да бъдат приложени ефективно. Тук става въпрос за регулация, дотолкова деца под определена възраст да не използват социалните мрежи, защото в тях те наистина виждат неща, които не са подходящи за техните години“, каза още Стаматов.
Практики
„Има практики и в Австралия, и в САЩ, и в Китай, където такава регулация е направена. Няма забрана, а регулация, която ограничава ползването до една определена възраст. Колкото до продължителността на използването на социалните мрежи и времето, прекарвано в тях, това зависи изцяло от родителите. Те са тези, които казват колко време и дали изобщо да има такова ограничаване“, каза още Стаматов. Според посланика на Дания в България Н. Пр. Флеминг Стендер само преди две седмици в страната му е постигнато ново политическо споразумение за онлайн безопасността на децата. То въвежда минимална възраст от 15 години за достъп на младите датчани до социалните мрежи.
След забрана за под 15-годишни: Цифров портфейл ще пъди децата от ТikTok!
По време на дискусията бяха цитирани и социологически изследвания, които показват, че около 75% от родителите у нас искат да бъдат въведени регулации за използването на социалните мрежи от деца. „Тези родители разчитат някой да ги приложи. Този някой може да бъде законодателството в страната и без съмнение училището като сериозна консервативна институция, която регулира такива сериозни казуси“, добави Стаматов.
Система
Министърът на електронното управление (МЕУ) Валентин Мундров отбеляза, че се планира въвеждане на система за проверка на възрастта за достъп до социалните мрежи – дигитален портфейл, който се очаква да бъде готов до края на 2026-а. „Офлайн удостоверяваме възрастта си с документ, онлайн това ще може да става чрез този личен електронен портфейл, като за целта няма да има нужда да се предоставят други данни за лицето, а той ще помага само за удостоверяване на възрастта му, като ще се ползват националните регистри“, каза Мундров пред „Телеграф“.
ЗАБРАНА: И БГ децата остават без социални мрежи?
Регионалният директор публични политики на компанията, която стои зад Инстаграм и Фейсбук Витния Салдава призова регулацията да обхване и магазините за апликации и електронни приложения. „Не бива направим така, че децата просто да се насочат към други приложения, към които се прилагат по-малко регулации“, отбеляза Салдава пред „Телеграф“.
Източник са на кибертормоз
Директорът на Регионалния център за подкрепа и приобщаващо образование в София доц. Калоян Дамянов отчете в своята презентация по време на дискусията и най-честите прояви на кибертормоз, който се наблюдава в различните социални мрежи. Най-популярната и сред българските деца платформа TikТok дава възможност за такъв тормоз чрез подигравателни видеа и предизвикателства.
МИНИСТЪР ХВЪРЛИ БОМБА: Вечерен час в социалните мрежи!
В Инстаграм пък може да се случи малолетните да са обект на злонамерени коментари и изолиране от групата на принципа „кой кого следва“. Фейсбук допълва проявите на кибертормоз със споделяне на снимки и фалшиви профили.
„Децата все по-рано влизат в социалните мрежи, като средната възраст е между 9 и 11 г. За тях платформите са основен канал за социализация“, обясни Калоян Дамянов.
Людмил Христов
