- Как разбрахте, че изкуствен интелект е откраднал вашата невероятна песен „Сине, сине“?
С: Лягам рано, ставам рано, за да работя. Винаги проверявам в Ютуб като пъдар дали няма да изтече поредното неразрешено видео с нашата песен. Това е нашата борба всичките тези години.
- Каква по-точно?
С: Да се спре това, което направи Надя Крутова в Украйна. Всички мислят, че тя е автор на нашата песен, тамошното й название е „Сину, ангел мiй“. В един момент се чувствахме толкова безсилни, защото държавата досега по никакъв начин не ни подкрепи.
- А вие ходили сте в Министерството на културата, в Музикаутор?
С: Имахме среща дори с Надя и нейния съпруг генерал Крутов. Изпратихме писмо до тогавашния министър Божидар Абрашев, той преди това ни бе преподавател и в академията. Но не получихме никакъв отговор и така до ден днешен. На един празник пеехме и после се срещнахме с тогавашния президент Първанов. А той ни каза, че не знае какво мож да помогне.
- Какъв е точно случаят – певица взима „Сине, сине“, но не я подписва с вашите имена, които сте автори и на музиката, и на текста?
С: Има предистория. Един украинец, който е бил в България през 90-те години, чува, че отвсякъде звучи тази песен и купува касета с нея. И отивайки в Украйна, той я дава на своята позната Надя Крутова. Той й пуска песента и казва, че е уникална. После тя пред нас твърдеше, че направила демо запис, не е очаквала той да стане такъв хит.
Колекция с албумите на дуета.
Казах й, че ние сме професионалисти и знаем какво е демо запис, а в албумите, които тя е издала „Сину, ангел мiй“ и в „Златните хитове на Украйна“ не е демо, а професионално записан аранжимент и нейният глас. Тя започна да се оправдава, че като чула песента, Бог й станал свидетел... Викам й да не намесва Бог. Тя е видяла нашите интервюта, където говоря, как Бог ми е изпратил тази песен. Тя повтаря това, което е чула от нас и го повтаря.
- В смисъл, че Бог й е изпратил тази песен ли?
С: Да. Тя повтаря нашите интервюта. Това е поредният удар. За пръв път Гала ми пусна видео в нейното предаване как Надя е на една голяма сцена и публиката одухотворено пее с нея. Това като ги видях, изпаднах в депресия. За пръв път го казвам. Тя се е подписала под моя текст, но Валентин го има, като В. Спасов. И хората не знаят, че това не е украинец, не е руснак, а е българин.
Концертите им са незабравимо преживяване.
- А тази певица опита ли се по някакъв начин да купи от вас правата?
С: Не! Гръмна песента в Украйна и започнали да се продават огромни тиражи, все пак това е огромна страна, 50 милиона държава, ние знаем тук какви пиратски тиражи се продадоха, а там са още по-големи. Първо издадоха един албум Сину, ангел мiй, после и „Златните хитове на Украйна“, където тази песен е на първо място. И пак го има В: Спасов и текст Надя Крутова. Тогава трябваше да ни потърси, но тя се оправда, че нямала никакви контакти с нас. А ние я попитахме дали има българско посолство в тяхната страна и да попита как може да се свърже с нас. Защото песента е авторска и трябва да се разбере с нас. Тя направи много по-късно среща с нас. И най-парадоксалното е, че дори малките авторски права, макар песента да е регистрирана в агенция за авторски права в Украйна, не са ни изплатени.
- Съвсем никакви ли?
С: Да, никакви. По едно време ни се обадиха от Музикаутор да ни кажат, че ще ни преведат малките авторски права от Украйна. Но минава време, питаме ги какво стана, обясняват ни: „Ами те се ослушват“.
В: Много е дълго и объркано. Основният проблем е, че по закон никой няма право да записва и издава авторска музика без писменото разрешение на авторите, дори по специален повод. А те са ясни. Текст – Севдалина, музиката и аранжимента са мои. Тя е наша идея още от 1992 г. А със „Сине, сине“ участвахме на първия Пирин фолк през 1993 г.
- Вие го спечелихте тогава и това си остана най-известната песен от фестивала, факт!
В: Да, освен аранжьор и композитор тогава бях подготвил и специално аранжимента за Севдалина като солова изпълнителка. Дори свирех като акордеонист в оркестъра на Радио Благоевград и бях с нея на сцената. Песента я регистрирах през 1993 г., точно преди фестивала. Аз съм и продуцент на песента. Всичко това е документирано. Това го има и в Профон. Песента е регистрирана официално през 1903 г. През 1998 г. Надя стартира нейните истории с нашата песен. Това е грубо нарушение! Тя няма разрешение да ползва чуждото. Песента беше спирана, забранявана от наши адвокатски кантори.
- А как се срещнахте с певицата?
В: Дойдоха със съпруга й с идеята да ни потупат по рамото и да ни кажат колко сме велики. Но ние изобщо не се радвахме на тази среща. Първи за кражбата ни съобщиха от екипа на Лили Иванова. Те, като са гостували в Украйна, са видели колко е популярна там тази песен. По телевизията госпожата се хвали с нашата песен и разказва какви ли не истории. Тя прави няколко албума с песента. Та ми се обадиха от украинското посолство и ми казаха, че искат да ме поканят на среща, тяхната голяма звезда народна артистка пристига, а аз съм написал нейната песен. Това не е радост, бях попарен. Казах, че Севдалина трябва да присъства, тя е оригиналната изпълнителка, автор на текста, идеен автор, ние сме дует, тя е моя съпруга.
- И какво ви казаха?
В: Подготвени бяха да ни омайват. Едва ли не, нищо не разбираме. Срещнаха отпор от нас, ние си водехме и адвокатка тогава. Тя ги попритисна. Видяха, че няма да мине с усмивки и потупване по рамото. Видяха, че сме завършили сме музикално образование и преподаваме музика и не може да ни тълкуват като някакви случайни самодейци. Трябва да седнем на масата и да ни дадат някакъв отговор за тази кражба. Получи се скандал тогава!
На розобер край Казанлък.
- Какъв?
В: На срещата в ресторанта, по друг повод, имаше български командоси и като чуха какво става, те се понаежиха. Реагираха спонтанно и се възмутиха от постъпката.
С: Когато започнахме да говорим с генерала, той удари Вальо по рамото и му каза „Молодец!“, а ние го питаме какво обезщетение ще ни направят и да се разберем от тук насетне как ще ползват песента.
В: Казаха ни, че техните музиканти ги нямали за нищо и им вършели работа, само като им кажат, демек за нас е чест, че ни обърнали внимание.
С: Спомням си много добре, че ни предложиха 1500 марки. Валентин попита дали се подиграват с нас - тук става въпрос за посегателство, за плагиатсто. За български хит, който е национална песен. Този господин тогава започна да ни сваля всички звезди – щели да ни организират турнета, във всички телевизии щели да влезем, Надя ще каже, че това е българска песен и т.н. Ами това е все едно от умрял писмо да чакаме, знаех, че няма да се случи.
В: Видяха реакциите на хората, които бяха там и взеха да обещават какво ли не. И наистина нищо не се случи. Забранихме я чрез агенция Модус тогава, която следеше за това. Но за съжаление, никой не пое тогава сериозно да помогне.
- Само в Украйна ли са ви крали?
С: В Македония ни откраднаха песента, на други места също. Трябва това нещо да бъде прекъснато! Защото утре в Турция ще ни откраднат, после в Гърция и къде ли не.
В: Тази предистория е много тежка, мъчителна. Те се скриха, може би се разделили като семейство, не знам, мен това не ме интересува. Но това беше трамплинът за тази госпожа, благодарение на нея стана и народна артистка. Ние тук разчитахме на труда си, да продаваме касети и дискове, да ходим на концерти и не сме имали зад гърба си хора от голямото добрутро, дето се смениха през годините. Един не се намери да каже: „Ей, дайте да защитим нещо българско“. Гледам награждават се там разни хора по министерства, по президентства, за заслуги там някакви, не знам, може и да има хора, които заслужават... Ние това го вършим на терен, тук и по света, където има българи. Създали сме я тази песен и виждам как се приема. Не претендираме, че сме най-великите гласове, но сме създали нещо, което се харесва от всички и сме го изпълнили така, че да завладее сърцата на хората. А това е най-трудното. Но да ти го откраднат и да го развява някой друг, да ти се смее и да ти го развява пред лицето – това е обидно и подсъдно!
- Зная, че много видеоклипове са свалени с нерегламентирани изпълнения на вашата песен?
- Да, като тръгна Ютуб, започнаха да свалят нашата песен, нея я регистирахме. Но предимно беше в украински медии. Всичко тръгна от Крутова, правеха много версии на нейната песен. Сега, като започна войната, без наше разрешение са използвали музиката ни в документален. Обадиха ни се да ни попитат, след като филмът беше готов. Посъветвах се с адвокат и ми каза, че ако дам съгласие, значи никога повече не мога да имам претенции. И не дадохме съгласие. Но те си пуснаха филма без съгласието ни. Над 2000 видеа само в Ютуб са свалени, но явно не успяват всичко. Ние не сме за войната, как можем да бъдем на страната на това да умират хора?! Но песента е българска и ако трябва да се ползва само там, където ние решим. Тук идва голямата обида, че толкова години се тупат какви ли не по гърдите.
С: Подготвяме документален филм, в който ще има всичко. Режисьорът ни каза: Ама ние няма с никой да воюваме, ще покажем на света, че тази песен е българска! Когато видяхме видео с хор деца, които толкова вдъхновено пееха нашата песен, ми стана жал и се чудехме дали го спрем. Парадоксално е, че във всичките украински училища пеят нашата песен и я знаят.
В: Нашите деца също я знаят, но тук никой не я публикува официално.
С: Техните деца там я знаят, но като украинска песен.
- Доколкото знам и в Америка я познават тази ваша песен?
С: Професор Дона Бюканън дойде тук в България и ни намери, поиска разрешение. Прави алманах за музиката на Източна Европа Каза ни, че тази песен я чувала навсякъде и искала да я включи като символ на прехода. Поиска разрешение да я преведе на английски и ние го дадохме. Издаде я на диск, който е в учебника. Тя цитира там много коректно авторите и въпреки това дойде у нас да иска разрешение.
- А виртуалната песен сега?
С: Сутринта гледам поредното видео дали няма да се появи и гледам една симпатична картинка, на която пише „Сину, ангел мiй“. Изпратих го на нашите деца да видя реакцията на млади хора. Те казаха: „Леле, майко това е много яко“. Това значи, че младите хора ще го харесат и си казах, че нещата са изпуснати. Цяла нощ не мигнах да питам изкуствения интелект какво да направим да не се продава по платформите тази песен. Тя се продава там от септември.
В: Важното е, че нямаме подкрепа от националните институции. Грозно е да ни крадат от друго място и то да става знаме на други народи, а ние тук да не си помагаме. Кражбата е голяма! Ние сме ограбени и го казваме на висок глас. В нашата държава се вижда, че не могат да си разделят кокала и се чудят какво да правят друго. Но тава е нашият апел!
С: Даже съм готова да продадем изключителните права на някой чужденец, който да се оправи с това и да приключим. Песента ни е преведена още на английски, гръцки, турски, руски – за тези езици знаем.
- Въпросът е какво ще правите сега?
С: Консултирахме се с адвокати, ще пробваме да се разберем с този диджей, може и на съд да отидем. Това вече е в Европа.
- Опасявате ли се, че политици могат да яхнат това?
С: Нашата партия е българският народ, не са политиците. Не може да се възползват от това.
- Кажете само какво правят внучетата?
- Това е най-голямото ни щастие. Внукът ни Виктор вече е на 8 години, а внучката Алина е с невероятен талант, едно наистина ангелско създание. Това е нещото, което много ни радва и зарежда.
Това са те:
- Севдалина и Валентин Спасови стават любим дует на българите, след като „Сине, сине“ победи на първия Пирин фолк през 1993 г.
- „Сине, сине“ е хитът, посветен на раждането на сина им Георги и бързо прескача границите на държавата, а у нас се продават пиратски копия, надхвърлящи поне 20 пъти официалните тиражи.
- Дуетът има над 130 общи песни.
- Имат двама внука – Виктор от дъщерята Венета и Алина от сина Георги.
Георги П. Димитров
