С известни прекъсвания българската редовна наборна войска съществува от 20 юли 1878 г. до 31 декември 2007-а, когато добива професионален статут. Преминала през кръвопролитните Сръбско-българска, Първа и Втора Балканска, както и Първа и Втора световна война войската ни е наброявала 964 000 воини на 1 януари 1918 г. С влизането ни в НАТО и Европейския съюз в началото на XXI в. компактната ни войска се свежда до няколко десетки хиляди професионални войници.
Рота
Веднага след Освобождението на 3 март 1878 г. временното руско управление сформира в Пловдив първата рота от млади българи, завършили поне пети клас. В основата са опълченци с боен опит, които съставляват първия набор в начеващата българска войска. Със заповед №1 от 20 юли 1878 г. на руския императорски комисар в България княз Александър Дондуков-Корсаков се създава Българската земска войска. На 30 август 1878 г. в Пловдив е отворено първото военно училище и от него получават нашивките си първият випуск български офицери. За кратко време в армията са сформирани четири рода войски - пехота, артилерия, кавалерия и сапьори, а през 1879 г. се поставят и основите на военния флот.
Клетва
Първата войнишка клетва гласи: “Аз, долуподписаният, се кълна пред Всемогущия Бог, че призован на служба в частите на Българската земска войска, ще служа честно и усърдно, изпълнявайки заповедите на началниците си, и няма да напускам своята част, докато не получа разрешение да се завърна у дома. В свидетелство, на което целувам думите и кръста на Спасителя. Амин. Заклех се!”.
С първия закон за устройство на военните сили на Княжество България от 1881 г. всички мъже, които са поданици на страната, подлежат на задължителна военна повинност за срок от две години. След Съединението на Княжество България с Източна Румелия през 1885 г. военната повинност се разпростира и върху източнорумелийското мъжко население. До края на XIX век задължителната военна наборна служба се запазва във вида, в който е създадена - две години и навършена възраст 20 години.
Законът е най-модерният в Европа за времето си, много европейски държави взаимстват основните положения от него. В навечерието на войните за национално обединение половината от населението на България е на възраст под 30 години. Към 1 януари 1918 г. са мобилизирани рекордните 964 000 воини при население от 4,5 милиона. Военната служба е въпрос на гордост и престиж - между наборите цари солидарност и приятелство!
Забрана
След обявяването на независимостта през 1908 г. в България се създават наборни комисии към новите военноинспекционни области. През Първата световна война (1914 - 1918) се открива отдел за военна повинност към Щаба на войската. Ньойският мирен договор от 1919 г. забранява на България да има редовна наборна армия. Набират се младежи на доброволна наборна служба, която заедно с граничните стражеви части не може да надхвърля 100 хиляди души. С наближаването на Втората световна война военните клаузи от договора са премахнати и през 1938 г. се възстановява наборната военна служба. По време на Втората световна война е обявена частична мобилизация на българската войска – наборна и запасни.
Мобилизация
След Деветосептемврийския преврат през септември 1944 г. правителството на Отечествения фронт на Кимон Георгиев обявява обща мобилизация на Българската народна войска, която се включва във войната срещу немците.
Въпреки дадените хиляди жертви според Парижкия мирен договор след края на войната България е третирана като победена страна и новосъздадената Народна република има право на 65-хилядна армия при запазване на задължителната военна служба. От 1950 година възрастта за начало на наборната служба е свалена от 20 на 18 години. Със закон от 1958 година на редовна двегодишна служба подлежат мъже от 18 до 28 години, а висшистите служат година и половина в школи за запасни офицери. Според официалните данни към 10 ноември 1989 г. Българската народна армия наброява 152 хиляди души, от които около 120 хиляди са наборни, т.е. призовани на задължителна казарма младежи.
Демокрация
След свалянето на Тодор Живков на 10 ноември 1989 г. наборната служба постепенно се съкращава. През 1990 г. Великото народно събрание я намалява от 2 години на година и половина за младежите до средно образование и на една година за висшистите. През 2001 г. срокът на наборната военна служба е намален на 9 месеца за завършилите средно образование и 6 месеца за висшистите. И най-накрая - след приемането на България за член на НАТО, наборната военна служба е премахната на 31 декември 2007 г. с решение на 40-ото народно събрание.
Спомени
Пишещият тези редове си спомня за лятото на далечната 1985 г., няколко седмици след онзи злополучен футболен мач на 19 юни между Левски-Спартак и ЦСКА, когато двата отбора се сбиха: „Редактори и печатари от дивизионния вестник „Боен зов“ ни взимат запас чак в Стара Загора. Влизаме в полковата столова за обяд и веднага ми посочват гологлавия Христо Стоичков.
След наказанието с лишаване от състезателни права дядо му по майчина линия, генерал от обкръжението на Добри Джуров, го скатава в кухнята на старозагорския танков полк - да раздава чорбата на запасняците. Левскарят в мен заговаря и му подвиквам: „Ицо-о-о“? Той повдига въпросително глава към мен: „Ко, бе“? Отговарям му: „Само Левски“!
19-годишната бъдеща звезда на световния футбол подсмръкна с нос, но нищо не каза. Сядаме на масата и след минута зад гърба ми нечия ръка поставя пред мен алуминиево канче с боб чорба и... цял палец, потопен в чорбата?! Обръщам се и виждам гологлавия редник Стоичков: „Само ЦСКА“ - чувам доволния му глас. Обръща се и се отдалечава, облизвайки палеца си.
Румен Жерев
