О т откриването му в Испания през 2006 г. доматеният листоминиращ молец е успял да зарази 60% от доматените култури в много региони на света. За това пише Роман Рачков, автор на Климатека и председател на Българската асоциация по биологична растителна защита, който има интереси в областта на инвазивните видове насекоми в Европа.
Имайки предвид, че видът ползва за свой гостоприемник традиционни за нашата страна култури като домати, чушки и патладжан, икономическите загуби за малки и средни зеленчукопроизводители могат да бъдат фатални.
През 2006 г. от Южна Америка, с почти пет века закъснение след растението гостоприемник – домата, в Европа пристига и доматеният листоминиращ молец Tuta absoluta. Междувременно, размножавайки се прогресивно в продължение на много поколения, вредителят продължи да се разпространява както с вятъра, така и в транспортираните контейнери. На места можеше да се наблюдава необичайна гледка – облаци дим от рояци на пеперуди.
Фалити
Фермерите фалираха, договорите бяха развалени, борсите и застрахователните компании бяха в треска. Разпространението на вредителя в Европа и Средиземноморието се оказа неизбежно. Между другото в борбата с доматените молци
дори добрият стар химичен метод се оказа, първо, немодерен за Европа (въпреки че това не трябва да се отнася до карантината), и второ, неефективен, което отчасти се дължи на трудната локализация на ларвите.
Самолети
През 21-ви век планетата Земя стана тясна за човечеството. От началото на този век самолетите, предназначени специално за превоз на товари на плодове и зеленчуци, активно се разширява. Освен това транспортираните домати са обикновени хранителни пратки. Концепцията за карантинен товар е катастрофално разрушена.
Сезонността на производството вече не определя сезонността на потреблението, включително поради икономическата приемливост на трафика от другото полукълбо.
Основното и любимо растение гостоприемник на доматения листоминиращ молец е доматът, въпреки че може да се храни и с патладжани (Solanum melongena L), картофи, чушки (Capsicum sp.). Той принадлежи към семейство Gelechiidae. Тялото на възрастния молец в покой е пръчковидно, дълго 5-6 мм, сиво с бежови нюанси.
Популациите са леко доминирани от женски. Женските снасят 160-260 яйца. Излюпените гъсеници са малки - около 0,5 мм.
Поврежда
Доматът се поврежда във всяка възраст – от разсад до възрастни растения. Признаци на заразяване се откриват по апикалната пъпка, листата, стъблата, цветовете и плодовете, върху които остават черни екскременти на вредителя. При картофите се
увреждат предимно надземните части на растението. Гъсениците предпочитат да се хранят с листа и стъбла, но могат да бъдат намерени и под кожата и дори дълбоко в плода на домата. Най-характерните признаци на увреждане са мините по листата под формата на петна. Вътре в тези мини са както самите гъсеници, така и техните метаболитни продукти.
Феромони
Използването на феромони в момента се признава за доста ефективна стратегия и по-специално се практикува в страните от Южна Америка, които се занимават с проблема от дълго време. За масов улов на мъжки индивиди например се използва феромонът Qlure-TUALD. В Европа наскоро бяха предложени по-усъвършенствани капани Ferolite с автономно захранване от слънчеви панели, които осигуряват енергия за лампата за подсветка през нощта. Капаните действат 6-8 седмици, като се поставя 1 брой за около 500 м2, на височина 15-30 см от земната повърхност. В полеви условия е необходимо поставянето на сравнително голям брой капани (20-25 бр./дка). Популацията рязко намалява, когато мъжките изчезнат (до 90%). Но тъй като при липса на мъжки индивиди женските са способни да снасят неоплодени яйца, от които се излюпват
женски индивиди (партенокарпия), то популацията бързо възстановява своята численост.
Хищните буболечки са естествени врагове
За най-обещаващите естествени врагове на вредителя в Европа се считат хищните буболечки Macrolophus pigmeus (търговско наименование Macrolophus caliginosus) и Nesidiocoris tenuis, които се хранят основно с яйцата на вредителя. В
средиземноморските райони тези два вида колонизират домати естествено.
Бактериалните препарати на основата на дендробацилин по последни данни дават обещаващи резултати.
Химия и тропически растения
Първоначално органофосфорните съединения са използвани предимно за борба с доматения молец. Но поради високата токсичност и дългия карантинен период те постепенно бяха заменени от пиретроиди, които в някои случаи, например при
използване на абамектин, хлорфенапир и др., причиняват смъртта на почти 100% от ларвите. Тяхното действие е насочено към блокиране и потискане функционирането на много от най-важните ензимни системи на вредителя (ацетихолинестераза, оксидази със смесена функция и др.). Освен това са предложени екстракти от тропически растения от семейство Meliaceae, Trichilia pallens и Azadirachta indica като растителни
инсектициди срещу молеца.
Практически нито едно средство не унищожава напълно вредителя и след кратко време доматеният молец бързо възстановява броя си.
