З а повечето неспециалисти би прозвучало странно как опазването на стари гори може да е полезно за горите. В действителност старите гори не са като общност от стари хора. В тях обикновено старите дървета са значително по-малко от средновъзрастните и младите дървета, има голямо разнообразие и на видове и още повече на отделни генотипове. Всички ние знаем образния пример, че поколението на генетично по-различни индивиди често е по-здраво, силно и адаптивно. В горите също е така, а в старите гори ние имаме и „гена на устойчивостта“.
Четири века
Ако едно 400-годишно дърво е оцеляло, то очевидно е достатъчно добре адаптирано и понесло несгодите, включително и от климатична гледна точка, на предходните векове. Шансът неговият набор от гени да е достатъчно адаптивен и за бъдещите условия е по-голям. И това, че дървото може да е по-криво и неатрактивно на външен вид и съответно по-малко ценно от стопанска гледна точка в днешно време, не е от такова значение, колкото това дали е по-устойчиво.
В активно стопанисваните гори през изминалото столетие често е водена селекция, целяща наличието предимно на по-прави и ценни от стопанска гледна точка дървета. Недобре изглеждащите са елиминирани, както и дървесни видове с по-ниска стойност. Това е довело до едно „опростяване“ на структурата на горите, което крие риск от по-голяма уязвимост при възникване на неблагоприятни условия или събития.
Подредени и разхвърляни
За съжаление сред голяма част от специалистите в горите и в обществото продължава да битува вярването, че „подредените и почистени“ млади гори са по-здрави от „разхвърляните“ стари гори. Допълнителен аспект, който малко неспециалисти осъзнават, е, че едно едроразмерно дърво обикновено има значително по-голяма листна маса и съответно фотосинтезира и поглъща много повече въглероден диоксид и съхранява в дървесината си много повече въглерод от множество по-малки и млади дървета. По тази причина в съвременното лесовъдство са залегнали концепции за опазване на т.нар. острови на старост и отделни „биотопни дървета“ в стопанисваните гори, опазване на добре запазени големи стари гори, толериране на повече разнообразие.
Младите
Както бе посочено по-горе, младите дървета не могат да заместят по-старите и по-големите по отношение на ползите си за климата и съответно логиката за компенсации или заместване на едното с друго не е правилна. Същевременно при растящия глад за дървесина, който се очаква да се увеличава, създаването на нови и подходящи насаждения, особено на неефективно използвани терени, е необходима мярка.
В България имаме големи територии изоставени земеделски земи и пасища, които са много подходящи за създаване на плантации за производство на дървесина, а в някои случаи и за създаване на гори за възстановяване на намалели по площ по-редки и ценни типове гори. Имаме немалък потенциал и във възстановяването на влошени полезащитни пояси, които са полезни едновременно за земеделието и за редица животни, и са последен остров за биоразнообразието в големите почти напълно обезлесени полета в някои части на Северна България.
Доц. Момчил Панайотов от Климатека
