- Г-н Михайлов, утре имате рожден ден. Как ще го отпразнувате?
- Ще празнувам на сцената, защото на рождения ми ден, живот и здраве, е последното представление на “Клетниците” пред храм-паметник “Св. Александър Невски”. От една страна, много се радвам, защото ще мога да споделя празника с колегите и с публиката, но, от друга страна, ще ми липсва семейството, но пък съвсем скоро след това ще си ги видя.
С Орлин Павлов на сцената пред Александър Невски в мюзикъла Клетниците
- Когато говорим за рождени дни, винаги изниква и онзи въпрос за равносметката. Правите ли си такава?
- Така се случва тази година, че рожденият ми ден буквално съвпада със затварянето на половин работна година. И не само работна. Дъщеря ми имаше бал, тя завърши тази година. И в личен, и в професионален план един цикъл приключва сега по средата на годината. Така че да, неминуемо има елемент на равносметка и съвсем скоро и на малко почивка.
- Доволен ли сте от тази половин година, от този цикъл, който сега затваряте?
- В личен план съм доволен, че сме здрави, че дъщеря ми успя да завърши с една заявка за сериозност, което мен не може да не ме радва като баща.
Освен това знам, че празникът й беше, както го искаше, което също е много важно за един баща на момиче. Определено съм щастлив. Надявам се сега да мога да обърна малко повече внимание на семейството си. И това предстои.
А пък в работен план не мога да не съм щастлив, защото се случиха доста хубави неща дотук през тази година за мен. И въобще в изминалата една календарна година. Не мога да не съм щастлив от нещата, които ми се случват.
Радвам се на проектите, в които взимам участие, на покани от много важни за мен хора. За съжаление не успявам да се включа във всичко, в което ми се иска, но така стоят нещата. Просто няма как всичко накуп.
Музиката е голяма част от живота му
- Има ли нещо, което сте отказали и сега ви е яд точно за този проект?
- Да, има и няма смисъл да тъпчем и да говорим за това, защото и мен ме боли (смее се). Давам си сметка, че няма как наистина човек да е навсякъде и все повече се опитвам да подбирам съвсем, съвсем съзнателно по всички важни за мен критерии всичко, в което да се включвам, и съм много щастлив с нещата, които правя.
- Изключително продуктивна година и не само година, през последния месец имахте две премиери – на мюзикълите „Клетниците” и на „Невидимо дете“. Поздравления! Искам да си поговорим малко за „Невидимо дете“, защото това е един различен мюзикъл. Казвам различен, защото винаги, споменавайки този мюзикъл, всички ние се сещаме за Димо от P.I.F. Oткъде започна всичко?
- Ще започна малко отзад напред, понеже сме малко на темата с рождените дни. Съвсем скоро, буквално преди няколко дни, беше рожденият ден на Димо. Той щеше да стане на 50 тази година.
И някак се случи така, че това представление излезе все пак за неговия небесен юбилей. Аз твърдо вярвам, че това наистина е един истински подарък за него, защото смятам, че Веселка Кунчева, нашият режисьор, заедно с целия й прекрасен екип и всички прекрасни колеги артисти, които се включиха от двата театъра, които подкрепиха този проект, хвърлиха всичко, за да се получи една истинска приказка, такава, за каквато смятам, че той би си мечтал.
Много личен спектакъл, който се занимава с важните теми, опитва се да изгради едно светоусещане близко до неговото и да се докосне до невидимата материя, която е театърът и която е неизменна част от творчеството на Димо.
Тук ти разказвам по-скоро малко за резултата, но той не може да не ме радва, защото премиерата ни беше едно подредено стилно представление, така коментира и публиката. И успяхме да се справим, въпреки че ни беше много трудничко, особено от един момент нататък.
Наистина времето започна да ни притиска, задачите се оказаха повече, по-сложни, откриваха се нови решения, хоризонти пред нас, но ние успяхме някак. И най-вече поздравявам Веселка и целия екип за невероятното постижение във всякакъв смисъл, включително физически, да се съхранят с толкова малко сън и за цялостното отдаване. Тъй че един труден, но много, много красив, прекрасен процес, от който излезе един наистина впечатляващ спектакъл.
Едно представление, което е за Димо, с музиката на P.I.F. на сцената, които свирят на живо, актьорите, които сме на сцената. Прекрасната поезия, прекрасните поетични текстове на Поли Христова, които присъстват в драматургията. И подредбата създава един наистина прекрасен разказ за това какво би било, ако имаш едно подарено време, едни последни мигове тук, на тази земя, в които да успееш да се сбогуваш с близки, да осъзнаеш какво си преживял, какво си оставил, какво не си оставил, какво не си успял да направиш, докато си тук, на Земята
Последните мигове на един човек, който е с единия крак тук, а с другия крак някъде другаде.
В мюзикъла Невидимо дете
- Звучи силно, смислено, приказно. Нямам търпение да го гледам и аз.
- Заповядай. Още не е ясна софийската дата, но през септември ще бъде на 14-и в Пловдив, на 25-и в Стара Загора.
- Влади, казахте, че е имало много трудни моменти, много ви е притискало времето. Когато бяхте на репетиции, усетихте ли някаква енергия, защото аз лично много вярвам, че ние получаваме такива знаци от хората, които вече не са сред нас. Получавахте ли такива знаци, за които знаехте, че никак не са случайни и помагаха ли ви в тези трудни моменти?
- Коментирахме го с момчетата. Много е интересно. Наистина, като споменах допира с невидимата материя, точно това имам предвид, защото покрай този процес определено усетихме енергия, усетихме присъствие.
Иван коментира, че според него Димо е с нас. Веселка имаше такова усещане, аз също и откровено вярваме, че някак бяхме на прав път и бяхме насочени по този път, защото в един момент самият разказ, самото представление заживя собствения си живот и започна да се оформя. И в този случай много силно го усетих.
Просто цялото нещо започна малко или много само да ти показва какво е и от какво се нуждае. И това е много интересно наистина.
- Така е. Абсолютно. И това са въпроси на един много дълъг разговор, който се надявам да осъществим в бъдеще. Сега искам да обърнем внимание и на мюзикъла „Клетниците“, който оживя под открито небе пред храм-паметник „Св. Александър Невски“. Не знам, аз не мога да си представя каква е емоцията и енергията, когато играеш пред този храм-паметник, и то “Клетниците”. Вие по-скоро можете да ни разкажете...
- Точно както казваш, неописуемо е. Дори самите ние, участниците в тези представления, колкото и да си даваме сметка и да се радваме на всеки един момент от това, че сме там, независимо от тежките условия, като да играем на 40 градуса.
Радостта от това, че можем да споделим тази история отново с публиката, по този грандиозен начин, пред храм-паметник „Св. Александър Невски“, близо до парламента, където са събитията, свързани с нашия собствен народ, е невероятно. Въобще всичко това не може да не ни прави щастливи. Колкото по-често си го напомня човек, толкова повече го изживява и се радва, че се случва това нещо.
Ние от 3 години и половина чакаме въобще “Клетниците” да се върне в афиша, сега, когато се завръща по този начин, е неописуемо преживяване. Не просто защото участвам в представленията.
Наистина много особено е чувството и е голяма радост, голямо щастие. Смея да твърдя, че маестро Карталов и целият екип са обърнали внимание на всеки един детайл. За всяко нещо е помислено.
Шоуто е превърнато в нещо още по-грамадно като мащаб. Но не просто самоцелно голямо, а голямо като смисъл, като преживяване. Публиката също ни споделя, че наистина хората са много впечатлени, че такова нещо въобще може да се случи у нас. И каня всички зрители да го видят, които не са успели досега да дойдат и да преживеят тази история.
Заповядайте с деца, заповядайте с дъждобрани, защото времето е много колебливо, но дори и да превали, спираме за малко, а след това продължаваме.
Вениамин и Александра-Йоанна също са част от Клетниците
- След този работен маратон, който си спретнахте, ще си отделите ли време за почивка? В България или в чужбина предпочитате да релаксирате?
- Да, ще си имам време за почивка и за семейството си. А относно България или чужбина – по малко и от двете (смее се).
- Не сте от тези, които са категорични, че трябва да почиваме само и единствено на родното Черноморие.
- О, не, не. Нито от едните съм, нито от другите.
Всяко място има очарованието си, значението си. Все пак аз като един бургаски зет обожавам Бургас и околността, така че за мене винаги е прекрасно да изкарам някакво време там.
Обичам българската природа. Има толкова много места, които не сме видели в България, че само времето да ни стигне, желание имаме и просто си напомняме, че наистина има много места, които тепърва да посетим с децата си и да преоткрием България, която наистина предлага такъв огромен диапазон от природни богатства.
- Да ви върна малко към темата за децата. В началото на нашия разговор разказахте, че дъщеря ви е била абитуриентка тази година. Ще споделите ли по какъв професионален път е решила да върви?
- И трите ми деца се занимават с рисуване и образованието им е свързано с това. Определено са талантливи. Имат талант за музика, за рисуване и за много други неща, но какво точно искат да правят и каква посока смята да поеме всеки един от тях си е лично тяхна работа. Ние просто ги подкрепяме, което е най-важно.
- Някой от тримата има ли амбиция да тръгне по вашия път - музикален или актьорски?
- Моят път е събирателен от много различни неща, в които съм се лутал и съм търсил и съм минал през тях. Но да, пътят ми, най-общо казано, е на човек на изкуството.
И не знам, те по някакъв начин са хора на изкуството и тримата. И вече какво ще правят си е наистина тяхна работа. Как ще си изкарват прехраната също.
Допирът с изкуството е важен за всяко дете.
Наскоро се запознах с една възрастна дама, прекрасна, организатор на едно чудесно събитие, от което бяхме част. И тя каза – „Няма зиме, лете, няма студено, всяка събота и неделя взимам децата и ги водя на изложба, театър, кино, концерт“. И това е. Всяка седмица.
Така че това ме впечатли и го пожелавам на всички наши читатели. Наистина изключително важно е за децата и те ще са ни много благодарни, ако не пропускаме тази важна културна част от възпитанието им.
- От септември отново ви предстоят доста професионални ангажименти. За кои може да споделим?
- Мога да ти споделя, че ми предстои да се включа в репетиционен процес на още едно много интересно нещо, отново мюзикъл и го чакам с нетърпение, може би ще си говорим отново, когато му дойде времето, но да, интересно, много интересно нещо. Нямам търпение.
- Стискаме палци. И за финал ще ви върна в деня на 18-ия ви рожден ден. Сбъднахте ли желанията си оттогава?
- Даже повече от това, което съм си пожелавал, ми се е сбъднало.
Вече съм по-голям и внимавам с пожеланията (смее се). Внимавам какво и как си пожелавам. Но определено мога да кажа, че за момчето, което бях и още съм в известен смисъл, явно смело съм мечтал, защото така на глас съм си пожелал неща, които наистина са ми се сбъднали.
Не мога да не съм щастлив и да не вярвам в това, защото просто виждам как на практика се случват нещата. Мечтайте смело, пожелавайте си хубави неща на вас и на вашите близки и ги следвайте!
Елизабет Методиева
