Р азрушителното наводнение в Карловско наскоро върна в паметта на по-възрастните благоевградчани спомена за потопа от преди 68 години. Причините за двете бедствия са сходни.
В черния петъчен ден работници и чиновници от 26-хилядния тогава Благоевград, станал наскоро окръжен център на Югозапада, чакат с нетърпение да приключи “денят на майстора” и да поемат към своите зеленчукови, овощни градини и лозя. По обед жаркото юлско слънце се скрива зад надвиснали тъмни облаци и започва да вали. Дъждът се усилва, водната завеса става непрогледна и тъкмо когато хората вече кроят други планове за почивните дни, от изток по реката се задава страховитият потоп.
Стихия
Към 17 часа река Джумайска Бистрица, която пресича града по средата, полудява. Воден талаз, висок 5-6 метра, влачещ със себе си камъни, дървета и тиня, за минута залива къщи, магазини, складове, дюкяни, улици и площада. Водната стихия отнася от дворовете стотици прасета, кокошки и други домашни животни. Плуват десетки топове памучни и вълнени платове, безброй обувки, пити кашкавал, тенекии със сирене! Като клечки кибрит водата носи 10-тонен багер, камиони, коли и каруци.
Най-голямото в историята на града наводнение взима 13 жертви, 6 от тях в с. Бистрица. Тогавашната статистика за нанесените щети сочи, че в Благоевград са наводнени 58 къщи, от които 31 са напълно негодни за обитаване. В близкото с. Струмско са залети 25, в с. Бистрица - 4 къщи и една воденица.
Причини
В село Бистрица и по баирите наоколо са разхвърляни 28 махали. Централната отстои на 8 километра източно от окръжния град. На още километър по-нагоре в река Бистрица се вливат Хърсовската река от юг, а от север р. Ковачица. Наблизо е и дерето Ръждавец, което при проливен дъжд се превръща в порой. При този водосбор тясното корито на Бистрица бързо се препълва. Придошлите притоци и пороят носят със себе си вандалски изсечени дървета и коренища, които бързо заприщват реката и за около 2 часа бентът я превръща в язовир. После “язовирната стена” се къса и водната лавина потегля с разрушителната си мощ към Благоевград.
Очевидци
Иван Амов си спомня за този ден: “Ваканциите прекарвахме с брат ми на пчелина, а моят съученик Спаско при дядо си Христо Манов в къщата му над днешния мотел „Бистрица“. Там дядо Христо си беше направил валявица и тепавица. С брат ми и баща ни се връщахме с каруцата от пчелина, когато ни заваля силния дъжд, който идваше от планината. Наближихме къщата на дядо Христо, татко върза мулето в яхъра, а ние се подслонихме под чардака на къщата. Там вече имаше двама власи с коне и едно 12-годишно момче, дойдоха и други двама от с. Дъбрава с волове. От отсрещната страна на реката през един пън, наподобяващ мост, притичаха три козарчета и се качиха по стълбите на втория етаж. Там бяха Спаско и дядо му Христо. Дъждът утихна, но реката страхотно бучеше. Мулето започна да се дърпа нервно, после се отскубна и побягна нагоре по ската. Последвахме го баща ми, аз и брат ми Костадин. След нас уплашени тръгнаха единият от воловарите, двамата власи с конете и момчето. След няколко минути, когато се обърнахме назад, видяхме на 100 метра под нас страшна водна лавина, висока няколко метра, да залива пътя и къщата и да помита всичко по пътя си. След 15-ина минути водата понесе цяла къщата, но след 20-30 метра рухна изведнъж. Видяхме и човешки фигури да се носят във водата. В къщата бяха останали Спаско, дядо му Христо и трите козарчета. Другият от воловарите се беше покатерил на ореха до къщата, но водната стихия откъсна и него, а човекът потъна. А 12-годишното момче с власите извади голям късмет. То се хвана за опашката на един от подплашените коне и така се измъкна по пътеката нагоре.“
Пеленаче
Д-р Раиса Гнутова, шеф на “Уши, нос и гърло” в Благоевградската МБАЛ, разказва: “Била съм на 7 месеца, когато животът ми е започнал отначало. Къщата, в която живеехме, беше на мястото на сегашния Младежки дом в кв. “Вароша”. Татко ми, Анатол Гнутов, руски белогвардеец, овдовял млад и се оженил за майка ми Ана. Те останали да живеят на втория етаж в къщата на починалата му млада жена по настояване на близките й. Аз съм била бебе на 7 месеца, третата, най-малка сестра. На 2 юли минути преди потопа майка ми ме оставя в кошчето да ме наглежда съседката баба Санда и минава дървения мост, за да ми купи мляко. Тогава приижда високата 5-6 метра водна лавина и разрушава моста. В паниката майка започва да пищи, от другата страна на реката баба Санда също вика за помощ: “Спасете детето! На втория етаж има бебе”. И съдбата се притичва на помощ. Друг наш съсед, Димитър Стоилов, току-що си е дошъл в отпуска от казармата. Къщата ни вече е била залята до половината с вода и тиня. Тогава той се връзва сам с въже за своята къща и нагазва в калта. Когато се качва в стаята при мен, водата вече е била стигнала до кошчето. Грабва ме и ме изнася навън, носейки ме над главата си. Други мъже ни издърпват с въжето нависоко към Ловния дом. Не минали и 2-3 метра от нашата къща, една от стените й рухва зад нас. През 2004 г. поканих на вечеря моя спасител арх. Стоилов, за да му благодаря. Той не знаеше, че аз съм бебето от кошчето. На него дължа повторния си старт в живота. Бог да го прости, вече не е между нас.“
Възстановяване
Още на другия ден хората започват да излизат от стреса. Кметът Милан Зашев обявява бедствено положение и издава заповед за мобилизация на мъжете от 18 до 60 години. Започва разчистването на града и спасяването на годните хранителни продукти, топове плат и обувки. Министерският съвет издава 6 разпореждания и Постановление от 23 юли 1954 година, с които се отпускат милиони левове за възстановяването на града. Пострадалите семейства се обезщетяват с пари, дрехи и храна. От София идват десетки багери, камиони и стотици войници от Строителни войски. До 15 декември 1954 година е иззидана 1-километрова дясна гранитна стена на реката, за което са отпуснати 2 600 000 лева. В първите 6 месеца на 1955 година за още толкова пари е иззидана и лявата стена, дълга 880 м, заедно с 12 баража и други преградни съоръжения. Големият гранитен бараж на река Бистрица е дълъг 112 м, висок 3,5 метра и става символ на поколения граждани за здравословен начин на живот. Възпят в стихотворения от благоевградския бард д-р Георги Тишинов. За 1 година са построени 5 жилищни блока, в които се настаняват около100 семейства. И сега те се наричат Сталинските блокчета.
Когато му докладвали за бедствието, Вълко Червенков възкликнал: “Малко ли му беше на това патило и препатило население?! Повечето дошли като бежанци, прокудени от родните си огнища в Македония, ние му натресохме и македонизирането през 1946 година. А сега като капак и това наводнение!”
Румен Жерев
