В ъпреки многобройните изследвания на учени от различни страни все още има някои бели петна и откровени мистерии около живота, делото и паметта на светите братя Кирил и Методий. Един нерешен въпрос например е престоят на по-големия от братята по време на неговото пленничество в Германия. На 6 април се чества Успението на св. Методий Славянобългарски. Във връзка с този празник в следващите редове ви предлагаме част от изследването на Владислав Атанасов, публикувано на международния портал „Академия“.
Икона на Св. Св. Кирил и Методий
Емиграция
С оглед на нарастващата българска емиграция отговорът на този въпрос има не просто академичен характер, а следва да помогне и при намирането на едно място, където да се отпразнува подобаващо тяхното дело. Необходимостта от такова място се проявява и във факта, че още по времето на комунизма беше обявено, че мястото на пленничеството на св. Методий е бил манастирът Елванген. Въпреки че тази хипотеза още от самото начало е посрещната от много учени със скепсис, защото няма нито едно доказателство за такъв престой, това не попречи от Елванген да се направи място за почитане на двамата братя, където идват не само българи, но и представители на други славянски народи, най-вече на македонци и словаци, докато руснаците обикновено отсъстват. В 70-те години българското правителство поставя възпоменателна плоча на това място, а локалните политици предприемат всичко възможно, за да придадат на малкото градче международен профил, като го налагат за център на поклонение за славянските емигранти.
Мемориална традиция
В 80-те години Алфонс Цетлер разчете името Кирил в кодекс от IX век, изпълняващ функциите на поменик (Liber memorialis) на манастира Райхенау. То е било нанесено на едно от най-видните места в списък на починалите членове на конвента (Nomina Defunctorum Fratrum Insulanensium). Това откритие наклони решаващо везните в спора, който се водеше през XX век относно идентичността на друга проминентна личност, нанесена в същия поменик, само че в списъка на живите монаси (Nomina Vivorum Fratrum Insulanensium), с името Методий.
В края на VIII век светата обител в Райхенау се побратимява с други манастири, което се изразява най-вече в разменяне на списъци с имена на живи и починали членове на конвентите с цел те да бъдат прочитани по време на литургия в побратимените манастири. По този начин монасите са се надявали, че шансовете им да влязат във вечната книга на живота се увеличават. В резултат на нарасналия брой списъци с имена от различни монашески братства в Райхенау решават в 20-те години на IX век да създадат специален кодекс, където да се внесат всички имена, разменени до този момент..., като те са разделени на два списъка: на живите братя и на умрелите монаси.
38 000 имена
Общо в кодекса са нанесени в продължение на няколко века около 38 000 имена, като разцветът на тази традиция е бил в IX век. При тази огромна цифра прави впечатление, че както името на Методий е записано сред първите имена на живущите братя, така и това на Кирил е в началото на списъка на починалите. Това е станало около половин век след вкарването на книгата на побратимените манастири в употреба. Двете имена са написани на латински. Обаче името на Методий се среща и в гръцкия му вариант на друго място в книгата, а именно в страниците, които при създаването на кодекса са били резервирани за имена на членове на манастира Люксойл. Заедно с него на гръцки са записани и други 6 имена, очевидно на придружаващи го при посещението му в Райхенау, при което едно от тях – Драгаис – вероятно е със славянски произход.
Св. Методий е бродил в манастира Райхенау преди около 1155 г.
Това е единственият случай сред хилядите имена, когато е бил използван изключително гръцки език. Всички имена са написани с главни букви от един и същ опитен писар и най-вероятно това е бил самият Методий като предводител на групата. Основания за това ни дава фактът, че е използван нововъведеният по това време гръцки унциален шрифт, който е бил все още непознат за франкските монаси. Така кодексът на Райхенау се оказва единственият документ в света, съдържащ оригинално написани думи на един от двамата братя. Всички останали техни писания са изгубени и доколкото са познати, то това е основно чрез преписи. Същевременно придружителите на Методий са записани и на латински (употребен е каролингски минускел), но не до неговото име, а на следващата стр. 5 на кодекса, като са вмъкнати между имената на новопостъпили в конвента монаси, записвани в книгата в 70-те години. Това показва ясно с какъв авторитет се е ползвал архиепископът на Моравия сред монасите в Райхенау, които му отделили място специално до най-видните представители на тяхното братство – Ерлебалд и Хайто, оглавяващи първоначалния списък. Абат Ерлебалд (822-838) е инициирал създаването на кодекса към 824 година и стои на първо място в списъка, което се пада страница 4 на кодекса. Следва го споменатият вече абат Хайто, който е бил негов предходник, а впоследствие се отказва от поста си на абат (игумен - б.р.) и на епископ на Базел, които е заемал по съвместителство, и остава да живее в Райхенау като обикновен монах до смъртта си 836 г.
Горанзан
Сред имената на придружителите в латинския вариант прави впечатление най-вече това на Горанзан или Коранзан (Choranzanus). Тази латинска форма обозначава по всяка вероятност славянското име Горазд. По този начин имаме посочка за престоя в островния манастир и на един от другите свети седмочисленици, както и доказателство, потвърждаващо църковното предание за неговото видно място сред учениците на солунските братя. А такова той ще да е притежавал и по време на посещението на островната обител, понеже неговото име е на първа позиция отгоре надолу спрямо останалите спътници: Игнатий, Лео, Йоахим, Лазар, Симон. Всички тези имена заедно с латинската форма на Методий са написани от един и същ скриптор. Между гръцките и латинските групи от имена са налични обаче и някои разлики (при гръцките липсват имената Лазар и Горанзан, за сметка на това присъства Драгаис), които поставят въпроса дали не става дума за записвания на две различни групи, което би предположило едно двукратно посещение от страна на Методий на този манастир. Не е ясен поводът за престоя в него, но едва ли манастирът ще е служил като място на заточение на Методий, понеже в такъв случай монасите нямаше да окажат към него респект в тази така важна за тях книга.
Статуя на Свети Методий в Острава, Чехия.,
Също и името на Кирил е вмъкнато допълнително в началото на списъка на починалите братя. То стои непосредствено под също допълнително записаното име на Бернолд, епископ на Страсбург (+ок. 840), и произхожда от ръката на същия писар, който е нанесъл и имената на Методий и неговите придружители на латински. Въпреки че в 870 г. е имало достатъчно място за записване на нови имена, очевидно името на починалия славянски учител е целенасочено поставено под това на страсбургския епископ. След Кирил следва името на по- късно починалия епископ на Вюрцбург Арн (855-892). По този начин може да се заключи, че франкският монах е осъществил следната концепция при записването на имената: Методий е сред водачите в списъка на живите братя, Кирил сред видните покойници, а придружителите на Методий се намират също на ексклузивно място, пазено най-вече за членове на братството на Райхенау, като при това най-отгоре е поставено името на Горанзан (Горазд).
Почит
Кое обаче е накарало конвента на Райхенау да окаже такава почит на солунските братя? Една възможност е признанието за тяхната равноапостолска дейност, която е била високо ценена, понеже и самият манастир е бил замесен с мисионерски задачи. Фактът, че Методий получил в Рим архиепископски сан, също е допринесъл за изразеното уважение. Но той не може да бъде основен, защото и неговият брат получава голяма почит, въпреки че е бил само монах. Може би най-вероятното обяснение е свързано с намирането от тях и донасянето на мощите на св. Климент Римски в Рим. Във всеки случай солунските братя получават голямо признание в Римската църква заради тяхното дарение, което направили на папата. Поради това и Кирил бил удостоен с честта да бъде погребан в една от най-значителните църкви на Рим – „Сан Клементе“.
Изводи
В заключение може да се каже, че Райхенау едва ли е бил мястото на заточението на Методий. Вероятно той го е посетил два пъти със своите ученици, което е станало след 869 г., когато е починал Кирил. Славянските апостоли са били удостоени от братството на един от най-видните манастири в това време в Европа с много висока почит – най-вероятно поради мисионерското им дело и поради донасянето на на мощите на св. Климент Римски. Във възпоменателната книга на манастира се намира единственото запазено свидетелство от
собствената ръка на Методий – името му и тези на учениците му. Потвърдени са и другите документи на църковната традиция относно видната роля, която е играл Горазд сред последователите на солунските братя.
Абат описва победата на хан Крум над Никифор
Манастирът лежи на един малък остров в Боденското езеро, на около 5 км до град Констанц, току на границата между Германия, Швейцария (кантони Тургау и Санкт Гален) и Австрия.
От кр. на VIII век манастирът е един от най-забележителните във Франкската империя, дава видни монаси и епископи, които често са играли важна роля в политическия живот на франките, а някои от тях са били участници и в дипломатически инициативи. Така например абатът Хайто (806–822) е изпратен от Карл Велики до Константинопол с цел преговори с император Никифор Геник.
Обителта на Боденското езеро е била една от най-почитаната през Средновековието.
Но междувременно Никифор е убит от българския владетел хан Крум в знаменателната битка при Върбишкия проход (26 юли 811 г.). Пристигайки в ромейската столица, абатът на Райхенау с изненада научава, че императорът е загинал в похода си срещу българите. Tази мисия остава задълго в историческите спомени на Райхенау и на Ст. Гален, понеже Хайто я е описал писмено и този документ е бил съхраняван векове наред.
Манастирът е също известен като средище на литературна и художествена дейност (най-известни представители са Валафрид Страбо и Херман Паралитика) и е поставен под защитата на ЮНЕСКО.
