Т одоровден е изключително богат откъм ритуали и обичаи в народния календар, където не случайно е наричан Конски Великден.
"Тодоровден е еманация на почитта към коня, останала от прабългарите - един от най-старите народи в света, вероятно и народът, който е одомашил това красиво животно - българите" - отбелязва покойната вече изследователка Кристина Кирилова. Четириногото има и свръхестествената сила, която може да пренесе човека от отвъдния (Долния) свят в земния (Горния) свят. Не случайно и едни от най-почитаните светии яздят кон като Св. Георги и Св. Мина.
Пролет
Свети Тодор заема важна част от народните обичаи и е важен за всички пролетни ритуали, за смяната на зимата с пролетта и свързаното с нея плодородие. Според народните представи на този ден Свети Тодор обхожда на своя кон пролетното поле да провери дали растат посевите. Сетне забива копието си в земята, връзва за него коня, съблича девет кожуха и отива при Бога, за да моли за лято. Затова народът свързва Тодоровден най-вече с надеждата за плодородие. Във Видинско казват, че „от Тодоровден денят започва да расте колкото пуснат плуг” или „дойде ли Тодоровден, дошло е лятото”.
Първи хляб
Според обичая на този ден мъжете и жените имат ясно разграничени задължения и ритуали При жените централно място заемат младите булки, които започват да се наричат невести и получават правото да месят хляб в мъжовата къща. Всяка от тях замесва тесто и пече обредни хлябове, наричани кончета, кунчета, пърмачета, които са с формата на конче или конско копито. В Западна България върху тях се слагат по три свещи и скилидки чесън. Хлябът се проверява от свекървите и от него се раздава на близките. Този ритуал е важен за сближаването между снахите и свекървите и за приемането на младите булки в семейството. В някои български села и в читалищата той все още е жив и се показва.
Заклинания
От обредния хляб се слага в яслите на конете, да са здрави и да има приплод. Докато раздават хляба на някои места в България, жените дори подскачат и цвилят като кон, за да са плодовити кобилите. Бабите стрижат за първи път след зимата децата, затова е бил популярен изразът „остриган като магаре през март”. Младите момичета мият косите си с вода, в която има сламки от яслите на конете, за да са лъскави и здрави косите им като конските гриви, после изливат водата след конете, които поемат към определеното за кушиите място.
Кушии
А там мъжете вече са готови за надбягването с коне, което е главният празничен обичай, спазван и днес на много места. Ездачите стават още в зори, сресват и кичат най-хубавите си коне с шарени конци, мъниста и пискюли. На най-голямата и равна поляна вече е премерено и маркирано трасето на надбягването и цялото село се е събрало за дългоочакваното зрелище. След надбягването най-бързият кон получава торба хубав зоб, нова юзда и се закичва с венец, а ездачът му - с риза. Конниците правят обиколка из селото, съпроводена с благословия от стопаните. Сетне победителят дава почерпка в своя дом. Празникът завършва с хоро, в центъра на което са ездачите. Празничната трапеза на този ден е постна - пита, супа от леща, гъбена чорба, картофи, варена царевица.
Посвещаване
В миналото на Тодоровден младите булки (омъжените през изминалата година) обличали своите сватбени дрехи и, водени от своите свекърви, отивали в църквата, за да вземат първо причастие. Всяка невеста носела тепсия с варено жито и царевица, върху които е сложен обреден хляб, погача, колач, в който са забодени две свещи, вързани с червен и бял конец. Щом влезели в черквата, младите се нареждали една до друга в редица, като поставяли тепсиите на земята пред краката си, а зад тях се нареждали свекървите. Свещеникът освещавал хлябовете, а булките се покланяли на изток и раздавали помежду си хлябовете, пеейки песента за Свети Тодор. Свекървите ги благославяли: „Ха догодина с люлка!” и ги дарявали с риза и хурка. При завръщането си у дома жените са посрещани на прага на къщата от съпрузите, които ги благославяли с думите: „Все такава прибирница да си, булка!”
