О ще от средните векове Св. Иван Рилски (Св. Йоан) се счита за закрилник на българския народ, а в наши дни празникът му Църквата чества на 19 октомври. Историците още спорят за неговото родно място, като според едни изследователи (и извори) това е Бобошевският край, докато според други той е бил син на знатни родители, живели край Средец. Има и хипотези, че чудотворецът е бил син на самия цар Симеон Велики. След като се замонашва, с праведния си живот и молитви той е осветил много пусти места, където е живял по месец-два или повече. Днес в народната памет са останали легенди за такива целебни обиталища в цяла България, но най-много са пещерите в западната й част.
Скрино
Една от най-тачените пещери, считани за лечебни, се намира над родното място на Св. Иван - село Скрино. То отстои на около 10 км от Бобошево, а от входа на Скрино се поема право нагоре по стръмен и тесен, но асфалтиран път. Там се намира Руенският манастир „Свети Йоан Рилски“. От него тръгват пътеки за пещерата, в която Св. Иван е започнал монашеския си живот. Счита се, че това е била първата му отшелническа обител, преди да се пресели в горите над основания от него Рилски манастир. Стените й са запазили въздишките и молитвите на Чудотвореца. „При нас ежедневно идват не само българи, а и чужденци от всички краища на света. Чели или чули за нашия светия Чудотворец“, разказват възрастни хора.
От самата пещера е останала малка част, но въпреки това тя е изключително интересен туристически обект. Местните са категорични, че пещерата над село Скрино има уникална сила, защото много хора успели да преборят дори тежки болести като рак. Трябвало обаче да пренощуват поне една нощ, за да се докоснат до уникалната сила и енергия на светеца.
„Дойде преди години една женичка от София. Каза, че е тежко болна. Пренощува тук и след години се върна и остави дар. Беше оздравява. Като си спомням за този случай, и още настръхвам“, обяснява баба Данче. Покрай тези случаи религиозни гидове вече са започнали да изучават местните предания и легенди.
Знамение
Според известната история, която се осланя на житията на светеца, той се ражда в село Скрино на 19 октомври 876 г. по време на царуването на цар Борис, живее по времето на цар Симеон, цар Владимир и умира по времето на цар Петър на 18 август 946 г. на 70 години. От малък родителите го насочили към Православната вяра, която по това време била вече официалната религия на българската държава.
Местни предания разказват, че преди Свети Иван да дойде на бял свят, майка му е имала знамение, че рожбата й ще стане голям подвижник. Иван Рилски от малък си е знаел, че е човек с необикновена дарба да лекува с молитва и билки и да провижда бъдещето стотици години напред и назад.
В родния му край се разказва, че именно заради неговите дарби той е можел да управлява стихиите само с една молитва към Бога. Възрастни хора в Дупнишка околия обясняват, че Йоан от малък останал сирак. За да се препитава, младежът се хванал да пасе овце и волове. Веднъж имало голямо наводнение и река Струма образувала висока приливна вълна. Йоан със стадото си се оказал на откъснат остров. Всички гледали как младото момче заедно с животните ще се удави. А то застанало на колене и започнало да се моли. В този миг водата се отдръпнала, като при спасяването на Моисей и народа му, бягащи от египетски плен. Оттогава местните хора го нарочили за магьосник, страхували се от него и на следващата пролет го изгонили. Йоан се скитал, обикаляйки манастирите и пустите места край река Струма и около Витоша. Преданията говорят, че най-напред се спрял в пролома на Струма. Именно тогава вероятно попаднал на следващата пещера, считана за негово обиталище. Тя се намира в местността Света вода на около 3 км североизточно от кюстендилското село Гърбино, в западните склонове на Рила планина, под връх Рони кръст (1443 м).
По северната стена на нишата й се стича вода, събирана в кладенче. Водата се счита за лековита за куп заболявания.
Кръст
Самата пещера представлява скална ниша с максимална ширина 11,60 м. Точно срещу входа й е поставен кръст, изработен от светъл бигор, а в стената зад него, в естествени дълбоки ниши, има икони на Св.Иван Рилски. Там хора от близо и далеч идват и палят свещи с молба за помощ от небесния закрилник на изстрадалия български народ.
В наклонената част на пещерата са открити рисунки и надпис. Рисунките представляват изображения на три животински фигури, наподобяващи коне. Надписът не може да бъде разчетен изцяло. Според едно тълкуване той гласи: "Свети Отче, моли ся", а според друго "Отче Йоане, помози и спаси". Надписът е датиран около XIII век, но е възможно да е и по-ранен.
Пустинникът обаче бил смятан за магьосник и е бил пропъден от Гърбинската пещера, както направили по-рано и скринчани.
Тогава той тръгнал на север и стигнал до Врачанския Балкан. За това свидетелства днешният Бистрешки манастир „Свети Йоан Пусти“, основан през XI век. Над обителта, разположена върху отвесна скала, се намира пещерата Постницата. До нея се стига изключително трудно без помощта на стълба. В пещерата на височина 5 - 6 метра в малка скална ниша е изграден (вероятно по-късно) миниатюрен храм със свод от преплетени лозови пръчки, измазан с вар, на който все още може да се разпознае фигурата на Христос Вседържател. Според легендите това е най-старата част на манастира - там е живял 40 дни в пост и молитви най-почитаният български светец. Именно там той получил напътствие свише, че трябва да тръгне към Рила планина, където да основе монашеска общност. В този миг скалата сама се отворила - редят местните легенди.
А къде е ходил още св. Иван - историята мълчи, а и изследвания не са правени. Но факт е, че пещери с неговото славно име има и по на север, чак до Дунава. Една от тях се намира край Добридолския манастир (Видинска епархия) и също се счита за чудотворна.
Хиляди минават през провиралката в Рила
Последната пещера на светеца се намира над основания от него Рилски манастир. Скалната хралупа се намира на половин час пеша над обителта. Маршрутът е живописен, минава сред вековна дъбова гора по козя пътека, под която се чува шумът на реката. Така се стига до пещерата, където отшелникът прекарва през X век на пост и молитва последните години от живота си. Пред нея преди векове е построена черквата "Успение на св. Иван Рилски".
Покрай стената й се влиза в хралупата, по-известна като Провиралката. Единият й вход е широк, но този, който излиза над скалите, изглежда тесен. Местните го наричат Провиралкята(Провиралката). „Който успее да мине и да излезе отгоре над пещерата и камъните не затиснат, значи не е толкоз грешен”, споделят религиозни гидове. Ежегодно хиляди туристи зиме и лете минават оттам, вярвайки, че светецът ще им донесе сполука и здраве в живота.
Търновци не давали мощите на чудотвореца
Мощите на светеца започвата да ъвршат чудеса още след кончината на светията през 946 г. Той се явил в съня на монаси и поискал да откопаят тялото му. Оказало се, че то е нетленно и ухаело на рози и други райски цветя. Цар Петър наредил мощите да бъдат пренесени в град Средец (София). Отначало те били положени в църквата „Свети Георги Победоносец“, а през XII век са пренесени в църквата „Свети апостол евангелист Лука“.
Византийският писател Георги Скилица свидетелства, че докато са били в Средец, мощите на Йоан Рилски са излекували византийския император Мануил Комнин (1143 - 1180).
През 1195 г. цар Иван Асен I тържествено пренася нетленното тяло на светията в столицата Търново. Там то е положено в строящата се църква „Св. 40 мъченици“. Мощите обаче изчакват довършването на храма при връх Кръстец, където сега има параклис „Св. Йоан Рилски чудотворец“.
По време на османското робство мнозина мислели, че нашествениците са задигнали ковчега с тялото на св. Иван. Но се оказва, че то е опазено по Божията воля. Като научили това, монасите от Рилския манастир започнали да се молят на сръбкинята Мара Бранкович, вдовица на султан Мурад II, да съдейства за пренасянето на св. Иван в основаната от него обител. С нейното ходатайство калугерите се сдобиват с ферман от султана. Когато пристигнат в Търново обаче, местните се вдигнали на бунт и отказали да предадат мощите, които закрилят града от беди и болести. Въпросът накрая бил отнесен до турския съдия. Монасите му показали разрешението, което носели от султана, и така мощите им били предадени.
При пристигането в метох Орлица в подножието на Рилския манастир местни хора взимат ковчега на светеца, за да го носят, тъй като монасите били капнали от умора. В този момент се случило друго чудо - хората станали невидими, тъй като се понесли с невероятна скорост с помощта на Светия Дух. Накрая нетленните останки на св. Иван Рилски са положени в специално място в съборната черква на манастира, където стоят и до днес.
