М нозина вярват, че монасите на Атон с молитвите си ежедневно поддържат баланса в света между доброто и злото и така отлагат времената на Апокалипсиса и Второто пришествие. Истина ли е това, само можем да гадаем, но ежедневно стотици поклонници посещават монашеската република Света гора, за да се докоснат до светините й, до извора на православието. В свои пътеписи някои от поклонниците свидетелстват, че там продължават да стават чудеса, както това се е случвало и преди 1000 г. - изцеление пред свети мощи или пред някоя от чудотворните икони, пазени на острова. В тази връзка ви предлагаме разказа на един поклонник, публикуван в брошура, издание на Зографската света обител. От нея става ясно, че мирянин е станал свидетел на необяснимо от днешно гледище чудо в българския Зографски манастир. Явяване на св. Георги на кон и телепортация на една икона от едно място на друго.
Параклис
В двора на Зографската света обител редом със съборния храм е разположен параклис, посветен на Успението на Божията Майка. В него от векове се съхранява скъпоценната чудотворната икона на Света Богородица (Акатистна), която през XIII век бе предупредила зографските братя за нашествието на латински отряди. Те бяха изпратени да присъединят светогорските монаси към унията, сключена тогава между Константинопол и римския папа. В наше време този храм се сдоби с още едно съкровище, което свидетелства за Божията милост и за непрестанното покровителство на светите Божии угодници към монашеския чин и въобще към християнския род. Това е иконата на Успението на Света Богородица, донесена по чудотворен начин на своето място. Тя е дарение от благочестивия кипърски християнин ген. Стельос Хаджихараламбу, както това е означено на малката метална плочка върху иконата.
Свързахме се с г-н Хаджихараламбу и го помолихме подробно да разкаже историята на донасяне на иконата. По-надолу поместваме неговия правдив разказ:
Свидетелство
„За първи път посетих Света гора през 1984 г. Тъй като не познавах мястото, нямах никакъв предварителен план къде да отида. На корабчето от Урануполи за Дафни се запознах с г-н Аргир Малчев от България, иподякон и църковен певец. Предложи ми да го съпровождам в неговото поклонничество и аз приех. Първо отидохме в Карея, където отседнахме в Зографския конак, а на другия ден отидохме в самия манастир, посветен на свети великомъченик Георги. Там останахме 2-3 дена, по време на които участвахме в братските богослужения, обикаляхме манастира и със съдействието на братята се покланяхме на светините в него.
Празник
Тъй като по това време настъпи празникът Успение на Божията Майка, влязохме и в параклиса, посветен на това събитие. Видях, че иконата на Успение в него беше много малка и предложих на игумена на манастира, блаженопочившия отец Евтимий, да доставя с мои средства една по-голяма икона, като уточнихме размерите и мястото, на което ще бъде поставена - лявата колона на храма, намираща се на около метър пред иконостаса.
Когато се прибрах в Кипър, първата ми работа беше да намеря подходящ иконописец и така възложих поръчката си на г-н Мариос Тавринос.
Обет
След няколко месеца взех готовата икона и през 1985 г. тръгнах отново към Света гора, за да изпълня обета си от предишната година и с желанието да посетя и някои други манастири. Освен увитата икона с размери 1 м на 70 см и личния си багаж бях взел и бутилки с църковно вино и други подаръци, които щях да оставя по манастирите.
Автобусът от Солун закъсня и когато стигнахме в Урануполи, корабчето, с което се влиза на Света гора, вече беше отпътувало. Заедно с един младеж решихме да тръгнем пеша, без да имаме представа колко път имаме пред себе си. Носейки иконата и тежкия си багаж, вървяхме докъм 16 ч. следобед и стигнахме до скита Крумица (Скитът е собственост на руския манастир „Свети Пантелеймон“ и там на големи площи се обработват лозя - б. изд.). Аз бях изморен до крайност, а на стъпалата ми бяха излезли рани от ходенето. Там разбрахме, че имаме още много път, за да стигнем до целта си, но ние не бяхме в състояние да продължим.
Трактор
За щастие се намери един трактор, който ни върна обратно почти до Урануполи. На другия ден се качих на корабчето и след известно време слязох на зографското пристанище. Тръгнах по пътя нагоре съвсем сам. Тъй като обаче чувствах силна умора от предишния ден, след около стотина метра се спрях на едно равно място, където реших да подремна. За да съм сигурен, че иконата няма да изчезне по някакъв начин, я сложих под главата си и се унесох. Изпаднах в едно особено състояние - нито заспал, нито буден. Видях срещу мен да идва на кон един от отците, с когото се бях запознал при предишното ми посещение - възрастният йеромонах Пахомий. Той радостно ме приветства с добре дошъл. „Благословете, отец Пахомий - отвърнах аз. - Ето, изпълних обета си и нося иконата“. А той ми каза: „Аз не съм Пахомий. Не ме ли знаеш, че съм Георги? Искаш ли да ти помогна за пренасянето на иконата?“ „Е, щом имате кон, помогнете ми“, отвърнах аз. Тогава той взе иконата, сложи я на коня и се изгуби от очите ми. В същия момент дойдох на себе си и видях, че иконата не е под главата ми.
Игуменът
Изключително разтревожен, огледах наоколо, но напразно. Ами сега? Целият ми труд нима отиде напразно?
Продължих към манастира с неспокойно сърце. На входната врата срещнах дядо игумен и веднага му разказах какво ми се е случило. Попитах го дали днес отец Пахомий е излизал от манастира. Той ми отвърна, че от сутринта старецът не е напускал манастира. С кротки и ласкави думи ме посъветва да се успокоя и ми предложи да се поклоня в храма. След като влязохме в съборния храм, той потърси ключ да отвори и параклиса на Успение, за да се поклоня и там. Когато отключи и влязохме, и двамата застинахме в недоумение. Иконата, както я бях опаковал в хартия, беше подпряна на лявата колона на храма, закъдето и беше предназначена. Пред очите си имахме несъмнено свидетелство за извършено чудо, защото по човешки начин всичко това нямаше как да стане.
Под ключ
Първо, параклисът беше заключен и ако някой страничен човек беше взел иконата, нямаше как да я остави вътре. Освен това тя не беше оставена къде да е, а именно на мястото, за което беше предназначена. Чувствах в душата си, че тъй като свети Георги бе видял искреното ми желание да дам нещо на неговата света обител, поиска да ми покаже благоволението си към моя принос и да ме окуражи в моя личен път на християнин.“
Военен
Човекът, донесъл иконата в българската обител, се казва Стельос Хаджихараламбу, военен. Случайно или не, св. Георги е считан за закрилник именно на военните. Когато се извършва чудото с иконата през 1985 г., е бил старши лейтенант в кипърската армия. Доскоро заемал висок пост в кипърското Министерство на отбраната с чин генерал-майор, а сега вече е пенсионер и се радва на своето семейство - жена и три деца, които живеят заедно в атмосфера на сплотеност и християнски добродетели.
