А рхеолози търсят гроба на средновековния български светец Роман Търновски сред руините на стар манастир. За втора година екипът, ръководен от проф. Хитко Вачев и Илиян Петракиев от Регионалния исторически музей, извършват разкопки в гористата местност Шушманец край търновското село Самоводене. Миналата година там бяха разкрити основите на стар молитвен храм. Археолозите са категорични, че това най-вероятно са руините на църквата на манастира на св. Теодосий Търновски, изграден в средата на XIV век. Тази година разкопките продължиха с разкриването на католикона, или главната манастирска църква, и прилежащите й терени.
Предполага се, че тук някъде е погребан св. Роман Търновски.
Разкритите сензационно руини на средновековната църква.
От западната страна на средновековната църква е разкрит частично запазен вход и преддверие. Според археолозите може би именно в него се намира и гробът на монаха. В защита на тезата си те посочват, че в преддверията на храмовете са се извършвали погребенията на духовните лица. Ако бъде намерен гробът на исихаста, то чрез изследвания може с голяма степен на вероятност да се потвърди дали е той, защо е починал от туберкулоза.
Среща
Самият свети Роман е един от по-слабо известните български светци, живял през XIV век. Той произхожда от знатен търновски род и е един от най-доверените ученици на видния български духовник и отшелник, апологет на исихазма и пророк в Средновековна България св. Теодосий Търновски. Двамата се срещат в старопрестолния град. Там Теодосий идва от митичния манастир на исихастите „Парория“, изпратен от Григорий Синаит при цар Иван Александър, молейки го за закрила срещу върлуващите в Странджа разбойници. Теодосий се познавал отдавна с Роман, но тогава е трогнат от неговите молби и го взема със себе си за ученик. Двамата кръстосват България и Балканите. След смъртта на Теодосий в Константинопол за игумен на манастира му край Търново е поставен именно монаха Роман. По това време монашеското братство вече се е установило в местността Устието, близо до Търново – в манастира „Света Троица“.
Според „Житието на свети Теодосий Търновски“ Роман години наред страда от много тежка кашлица (вероятно туберкулоза), но благодарение на силния си дух и самодисциплина надмогва страданието. Измъчван от болестта, той предава Богу Дух същата година през февруари. Предполага се, че е погребан в самия манастир, каквато е монашеската практика от онова време, та до наши дни.
Зад този каменен зид се предполага, че може да се намира гробът на светеца.
Ако очакванията на археолозите се оправдаят и в преддверието на католикона бъде открит гроб, може да бъде направен антропологически анализ на костите му. На базата на скелетните останки антрополозите могат да установят дали покойникът е бил болен от туберкулоза по удебелените ребра и кости на тилната част на главата. Това може да се установи и чрез ДНК анализ, който да установи наличието на болестнотворната бактерия (Mycobacterium tuberculosi), която при напреднала фаза оставя следи в костите.
Витраж
Междувременно работите по разкриването на обекта и неговите особености продължават. Източно от олтарната страна са открити малки фрагменти от многоцветен витраж. Архитектурните детайли сочат, че църквата е била с псевдодекоративни ниши, над които е имало керамопластична украса. На базата на тези елементи е установено, че над арките е имало три реда декоративни фризове, а над тях керамични корнизи. Наличието на голям брой керамични елементи извън църквата, около нея в източната й страна, дават основание да се смята, че там се е намирала трапезарията и всички останали помещения и сгради, свързани с бита и ежедневието на монасите.
Стъпала
В подкрепа на това мнение са и разкритите стъпала, които са водели от църквата към останалите сгради. Сред намерените това лято предмети наред с многото останки от керамика интерес представлява малък фрагмент от уникален артефакт. Той наподобява пчелна пита – керамика върху стъкло, произведено в Иран. Предполага се, че е възможно това да е било част от потир.
Самата манастирска църква, която бе разкрита миналата година, е с параметри 10 на 6 метра. От запазените сведения става ясно, че в строителството й е взел участие лично цар Иван Александър.
Тази година след разкопките археолозите са решили да извършат социализация, като обвържат обекта с вече съществуващите туристически маршрути и по този начин да го оживят. Направени са дипляни и информационни табели. Маркирани са и няколко пътеки до него – две от хижа „Божур“, една от Трапезица и една от Самоводене. През трите дни - петък, събота и неделя, ще има по желание и туристически маршрут дотук с екскурзовод.
Бюджет
След като през 2024 г. финансирането на разкопките беше поето изцяло от бюджета на община Велико Търново, тази година с постановление на Министерския съвет са отпуснати 100 хил. лв. за проучване. Руините на старата църква бяха определени като един от емблематичните обекти, открити през м.г. и обявен временно за обект с национално значение.
Археолозите са убедени, че ако бъде открит гробът на св. Роман Търновски и доказан, то това ще се превърне в събитие с национална значимост, защото досега в България няма открит гроб на светец, който да е археологически проучен. Това би било и едно от местата за поклоннически туризъм.
През 2024 г. манастирски комплекс в местността Шушманец беше определен от проф. Хитко Вачев като част от търновската Света гора, която се е простирала по цялото поречие между Трапезица и Самоводене. Може да се окаже обаче, че към тази огромна агломерация може би се е включвал и районът на крепостта Раховец над Горна Оряховица. За съжаление вече две години Търновска митрополия спъвала работата на археолозите.
Локализираха болярската Света гора
Проф. Вачев обясни, че установеното точно местоположение на новоразкритата средновековна църква, както и наличието в близост до нея и на други монашески обители като Преображенския манастир и „Света Троица“, поставя на дневен ред въпроса: къде се е намирала упоменатата в писмените извори от Средновековието Търновска Света гора. Към настоящия момент това име носи един от четирите хълма, опасващи Велико Търново, но дали не е вече време тази утвърдена постановка да бъде променена с оглед на новите разкрития на двамата археолози.
Св. Теодосий предсказа падането на България под робство
Освен със своето благочестие учителят на св. Роман – св. Теодосий, се славел и с пророческа дарба. Според Григорий Цамблак той често изпадал в състояние на религиозен екстаз. При едно от тях той видял огнен стълб. Тогава Теодосий предрекъл, че неговият ученик Евтимий ще стане търновски патриарх, но по същото време голяма трагедия ще връхлети българското царство, то ще загуби своята независимост и ще бъде превзето от агаряните.
Преди своето успение Теодосий Търновски прави завещание, в което съветва учениците си да пазят кристално чиста благочестивата православна вяра. В минутите преди физическата му смърт килията на бъдещия светец се изпълва с благоухание. Лицето му просиява и той издъхва с блажена усмивка на лицето. Последните думи, които произнася, са: „Вижте, ето го и небесното войнство!“. В българската средновековна и църковна история св. Теодосий ще остане със своята исихастка школа, чийто ревностен последовател е и бъдещият патриарх и последен защитник на българската държава Евтимий Търновски.
Иван Първанов
