М ирис на барут и тамян се носи над руско-украинския конфликт. От такъв политико-религиозен ъгъл може да се погледне на войната, от която се навърши точно една година. Духовници изтъкват, че корените на сблъсъка между двете държави са много по-дълбоки, отколкото мнозина днес смятат. Злощастният дипломатически провал между Кремъл и Киев и варварското нахлуване на руските войски са само следствие от сложния руско-украински църковен въпрос през вековете.
Фенер
Полезно е да се отбележи, че решаващият регулиращ фактор в институционалните отношения между двете църкви бе Константинополската Вселенска патриаршия, тъй като тя е последната оцеляла институция на Византийската империя в съвременния свят. Нейното седалище в истанбулския квартал „Фенер“ се смята за най-важният църковно-административен център в света измежду 15-те църкви на православното християнство. Благодарение именно на административната гъвкавост на „миллета“ (религиозните общности) в Османската империя Патриаршията оцелява дори след падането на Константинопол (1453 г.) в ръцете на мюсюлманите. Все пак източноправославните християни вече са със статут на рум-миллет, т.е. ромейски миллет в дар-ал -ислам (Дома на исляма). Поставени под похлупака на султана, християните в Османската империя започват постепенно да гледат на изток. А там постепенно Московската православна църква се превръща в демографско отношение в най-мощната в източното православие. Тази трансформация създава условия Московската патриаршия да претендира за първенството в управлението на православния християнски свят.
Основаване
Самата Московска църква е основана през 988 г. сл. Хр., през периода, когато в средновековната (феодална) източнославянска държава Киевска Рус християнството се установява като официална религия. Йоакимовската летопис свидетелства, че покръстителят на Русия Св. княз Владимир приема християнството от българите век след като това прави цар Борис I от Византия. Това събитие засяга християнското население, което се простира от териториите на днешни Европейска Русия, Беларус и Украйна. Именно Киевска Рус става втората славянска държава, в която намира добър прием и се утвърждава глаголицата, а след това и кирилицата, дошла с богослужебни цели.
През XI век Киевска Рус е държавата с най-голямата територия в Европа. На запад тя е наричана Рутения, име, което се запазва по-късно за западните области на страната.
Някогашната Украйна обаче се е намирала на доста деликатно културно-географско положение. Защото именно оттам минава границата между източното и западното християнство. След настъплението на монголите през XIII век Киев може да се каже, че се намира на запад от православна Русия и на изток от католическите Полша и Литва. Войните на последните две държави непрестанно откъсвали територии от Украйна или я включвали в сложната си система. Още през XII век Киев е опустошен от Андрей Боголюбски и столицата на великите князе е преместена във Владимир. Наследник на Киевска Рус през XIII и XIV век в западната част на днешна Украйна са княжествата Галич и Волиния, които през продължителни периоди са обединени. След Люблинската уния от 1569 г. и образуването на Жечпосполита, Украйна става част от Короната на Полското кралство.
Типография
С разцвета на типографията навлизат протестантското течение на калвинизма, което бързо намира вярващи с идеите за предопределеността на човека и съдбата, че християните са предопределени от Бога да бъдат праведни и спасени. Това е било сигнал за Киевския митрополит Петър Мовила (1596-1646 ) - изтъкнат богослов, получил образованието си в Лвов и в Сорбоната – за опасността от обръщане на православните украинци към протестантството. По модела на латинските школи и с цел да се попречи на обръщането на православните от Полша и Украйна към римокатолицизма, той основава Киево-Могилянската богословска академия.
В същото време опасността е отчетена и от Константинопол. Като взели под внимание факта, че украинското православно население е застрашено от влиянията на поляците католици, от „Фенер“ мобилизирали най-близката православна патриаршия. По този начин Киевската църква станала подчинена на патриарха в Москва. През следващите години обаче Москва ще започне да използва споменатия исторически пример като аргумент, с който започва да оспорва първенството на Вселенския патриарх в църковните дела на Украйна.
Автономия
През XIX век украинската интелигенция прави опит за автономия, но страната вече е част от Руската империя, където центробежните сили са туширани. Около Първата световна война украинците отново изтеглят лош жребий от съдбата, като се оказват между двете разпадащи се империи - Русия и Австро-Унгария. След Полско-руската война се стига до Рижкия договор от март 1921. Той включва западните части на Украйна в Полша, а основната част е присъединена към СССР.
През Втората световна война, когато силите на Оста навлизат в Съветския съюз през лятото на 1941 г., много угнетени украинци, особено в западните области, които са под руска власт само от две години, посрещат германците като освободители. Жителите там се надявали да бъде създадена автономна украинска държава. Политиката на германците първоначално дава известни надежди за това, но скоро
истината лъсва. След началния период на известна толерантност политиката на германците рязко се променя и украинското национално движение е смазано. В концлагерите попадат много украинци, руснаци и евреи. Много украинци са депортирани за принудителен труд в Германия. Общият брой на цивилните жертви в Украйна по време на войната се оценява на 7 милиона души. Жестоките дни още повече засилват вярата на народа в православното християнство, в което намират опора и утеха.
След края на войната Съветският съюз концентрира в Украйна голямо количество съветски военни бази, оборудвани със съвременно въоръжение. Страната става важен център на тежката промишленост - военна промишленост, въгледобив, металургия, химическа промишленост, енергетика. Религията не е на особена почит, а православието съжителства с католицизма и протестантски движения.
Претенции
В тази сфера претенциите на Москва изведнъж нарастват след 1991 г. Както е известно, тогава в Евразия настъпват тектонични геополитически трансформации вследствие на появата на независими национални държави, които в миналото принадлежат към СССР. Именно такъв е случаят и на новопоявилата се държава Украйна. Тъй като комунистическият режим държеше доктрина за живот без Бога в новосформираните национални държави, промяната бе хващана първо като религиозна заради свободата на вероизповеданията. В зараждащата се идентичност на постсъветска Русия и Украйна има нещо общо - структурната културна характеристика е връщане от атеизъм към православната християнска вяра. При тази промяна руската външна политика отново започва да претендира за доминация спрямо църквите и на Балканите, в това число и в България.
Гравитация
В украинския случай в края на ХХ век се формират две църкви - Украинската православна църква - Московска патриаршия (УПЦ МП), която гравитира в орбитата на Руската църква, и Украинска православна църква - Киев патриаршия“ (УПЦ КП), начело с митрополит Филарет. По същото време е възстановена (основаната през 20-те години на XX век) и Украинската автокефална православна църква (УАПЦ). Последните две бяха фокусирани върху създаването на автокефална национална църква далече от задушаващата сянка на Руската патриаршия. Именно те се обединиха през 2019 г. под надзора на Вселенската патриаршия, която им даде томос за автокефалия под названието Православна църква на Украйна (ПЦУ). Така през XXI век настъпи окончателният разрив между църквите в Киев и Москва, но демонът на войната вече пося разкол между християните. Всички се молят за мир, но в различни църкви, едните в Украинската, а другите в орбитата на Московската патриаршия.
Кремъл взе на мушката Вартоломей
Клирици изтъкват, че резултатът от руската инвазия в Крим през 2014 г. всъщност е провокирал решението на Вселенския патриарх Вартоломей да предостави автокефалия на Украинската църква. В резултат някогашните агенти на КГБ - президентът Путин (и близкото му обкръжение) и Московският патриарх Кирил, взеха остри позиции спрямо патриарх Вартоломей. Впоследствие въпреки усилията на Кремъл да прокара своята позиция в поместните църкви решението на Константинополската патриаршия беше прието от църквите на Гърция, Кипър, Румъния и България, тъй като те признаха самоопределението на Украинската църква.
Войната пося разкол
В момента клирът в Украйна е разделен между две православни църкви с почти еднакви названия. Първата е Православната църква на Украйна (ПЦУ), автокефална, призната от Вселенската патриаршия . Другата се титулува Украинска православна църква (УПЦ), и тя гравитира в духовната орбита на Московската патриаршия. С изостряне на военните действия Московският патриарх Кирил обяви войната за свещена, за десатанизираща, а на онези, които воюват на фронта, греховете им ще бъдат опростени и ще отидат в Рая. Като реакция на тази религиозна пропаганда в началото на 2023 г. бе издаден указ, който скоро може да доведе до забрана на УПЦ. Въпреки че УПЦ официално се отрече от Москва и осъди войната на Русия срещу Украйна, властите в Киев продължават да я подозират в сътрудничество с Москва. През есента на миналата година например специалните служби нахлуха в манастира - Киево-Печорската лавра, и обискираха помещенията по сигнал, че вътре се пее в прослава на Русия.
