Т рябва еднакъв аршин и надзор при проверката, а и при доказването на ефикасността на всичко, с което се лекуваме. Това призова пулмологът, депутат и заместник-председател на здравната комисия в парламента д-р Александър Симидчиев.
„С този аршин трябва да мерим всички подходи по един и същи начин – и хомеопатията, и натуропатията, и класическата медицина. Защото, както за едни неща имаме доказана ефективност, определена безопасност и стандартизация, както и съответни структурни администрации, които следят за регулиране и надзор на пазара, включително и на цените, така би следвало да има такъв надзор и върху всички продукти, които се прилагат за въздействие върху здравното ни състояние“, каза д-р Симидчиев в своя презентация, представена на националната лекарска среща, организирана от фондация МОСТ. В нея той подробно разясни понятия като хомеопатия, натуропатия, алопатия и медицина на доказателствата.
Подобно
Хомеопатията е подход в лечението на хора, който е базиран на три основни принципа. Първото е, че подобно лекува подобно и това се нарича хомеопатия. Второто е, че колкото по-разредена е дадена субстанция, толкова по-мощна е тя. И третото е, че водата пази памет. С тези три компонента хомеопатията смята, че прави така, че редица заболявания да бъдат лекувани според нея по-добре. Д-р Симидчиев даде интересен пример с един от най-популярните хомеопатични препарати, който се приема за профилактика или при първи симптоми на настинка и грип. „Трябва да кажа, че основната активна субстанция – осцилококцинумът, е екстракт от черен дроб и сърце на мускусната патица. Тъй като това е медикамент, който има много висока степен на разреждане (200C) – двеста пъти разреждане едно към сто. Тоест за цялото световно производство на този продукт е необходимо по-малко от една трета от черния дроб и една пета от сърце на мускусна патица. Реално виждате за какво става въпрос, когато говорим за хомеопатията и това пряко касае причината защо липсват до голяма степен доказателства за нейната ефикасност“, отбеляза лекарят.
Природа
За разлика от хомеопатията, натуропатията е свързана с лечение с природни вещества – билки, чайчета и подобни. „Понякога трудно се прави разлика между класическа медицина и натуропатия, тъй като нерядко някои от най-широкоразпространените медикаменти са с естествен произход. Например ацетилсалициловата киселина (аспиринът) е с произход кората на върбата. Докато едно от мощните обезболяващи средства (морфинът) всъщност е направено от мак. Такива са още някои сърдечносъдови лекарства, антибиотици, антималарийни и антипаразитни препарати, противотуморни средства, инсулинът също първоначално е бил добиван от панкреас на животни, а днес е биосинтетичен. Виждате, че разликите между класическата медицина и натуропатията не рядко са доста замъглени и двете се припокриват“, отбеляза специалистът.
ь
Различно
Алопатията, за разлика от хомеопатията, която лекува подобно с подобно, лекува с нещо различно. „Алопатията всъщност е наименованието, което Ханеман е дал на класическата медицина. В нея използваме физически средства, например йонизираща радиация или хирургия, както и химически средства като различните видове медикаменти и биологични средства под формата на ваксини и антитела. С тях целим да извършваме промени в биологията и здравното състояние на човешките организми“, разясни д-р Симидчиев.
Класическата медицина служи за образец при лекуването. Тя с времето и доказателствата си е станала най-доброто нещо, което може да се направи за дадено медицинско състояние.
„Не съм съгласен да говорим за алтернативна медицина, защото алтернативата е нещо различно и което не може да се смесва с класическата медицина. Затова предпочитам термина комплементарна медицина. Това е медицина, която е допълваща, прибавяща нещо и надграждаща върху класическата“, подчерта експертът и около мнението му се обединяват всички лекари в страната.
Плацебо
„Независимо дали разбираме механизма за неговото функциониране или не. Ако вземем един препарат като осцилококцинума и го сравним с нещо, което е направено да изглежда точно като него – със същия размер, цвят и вкус, но без никаква активна субстанция, т.е. плацебо. Когато замъглим двете опаковки, така че да не може да се разбере какво точно се взима и разделяме една група хора на две равни части чрез рандомизация, която прави така, че вероятността да попаднат мъже и жени в двете групи е равно вероятно, както и високи, ниски, такива с наднормено тегло, слаби и т.н. Даваме съответните лечения на едната и на другата група и следим какво се случва. След като приключи изследването, графично представяме резултатите и виждаме има ли или няма разлика. Когато няма, изказваме, че даденият медикамент е равен на плацебо. Тоест не може да се даде обективен ефект от него. Когато има ефект, той може да бъде измерен статистически. По този начин независимо дали знаем как нещо работи и дали работи, може да се обективизира дали то подобрява даден параметър“, коментира още специалистът и изрази учудване, че в много държави все повече и повече се говори по темата за алтернативна и комплементарна медицина и е много интересно, че в публикациите пише, че независимо от нарастващата популярност, използването на тези методи все още не са добре проучени. „Някъде пишат, че комплементарната и алтернативната медицина е иновативна терапия, а много често тези методи са неща, които са прилагани и преди да има класическа медицина“, отбеляза лекарят.
Самите пациенти имат предпочитания за подхода
„Много често ще видим, че самите пациенти имат предпочитания за подхода. Всъщност, когато говорим за алтернативна терапия и алтернативни терапевти, не рядко пропускаме истината, че всъщност става въпрос за алтернативни пациенти. Пациентът, който получава лечението, е склонен да приема един или друг вид терапия. Начинът на мислене, начинът на приемане на доказателства и нуждата от тях е различна при пациентите, които предпочитат класическата медицина в сравнение с тези, които предпочитат алтернативните методи и затова трябва да има съответното съображение при предписването“, обърна внимание д-р Александър Симидчиев. Според него е важно, когато се препоръчва нещо за широко мащабно лечение, това има пряко отношение към разходите в системата, в която ние събираме средства чрез здравни вноски. „Тоест, когато препоръчваме нещо, трябва да знаем и какви са разходите за него. Защото лекарите винаги мислим за качеството на услугата, която доставяме, пациентът иска да има достъп до всички възможни услуги, но разходите са от огромен интерес по отношение на общността като цяло“.
Терапията започва с въпрос
и приключва с оценка
Когато говорим за медицина на доказателствата, основно става въпрос за различни средства, които ние даваме на хората, за да може те да подобрят своя биологичен статус и да се подобри заболяването. Това нещо става, когато използваме доказателствата. Медицината на доказателствата функционира по следния начин. Първо започваме със задаване на ясен клиничен въпрос. След като зададем този въпрос, търсим най-добрите научни доказателства за получаване на отговор. След това преценяваме дали тези доказателства са уместни и качествени, прилагаме съответното нещо и следим какво се е случило като резултат от приложението, за да направим оценка. По този начин медицината на доказателствата интегрира най-добрите научни доказателства с клиничната експертиза и предпочитанията на пациента.
Людмил Христов
