Е дна от най-уважаваните фамилии в Европа от XII до началото на XV век е българската царска династия Асеневци. Преминала през възход, интриги и падения нейните клонки се свързват с Византия, сродяват се със знатни венециански родове в Италия, достигат до остров Кефалония в Йонийско море, въобще разпиляват се из цяла Европа. Най-задълбочени и достоверни научни изследвания прави проф. Иван Божилов в книгата си „Фамилията на Асеневци (1185-1410)“, издадена последно през 1994 г. В нея се изброяват имената на 83-ма от династията - 55 мъже и 28 жени.
Началото
Началото полагат братята боляри Асен и Теодор през 1185 г., когато при освещаването на църквата "Св. Димитър" в Търново двамата обявяват въстание срещу византийското владичество и поставят основите на Второто българско царство.
Братята се съюзяват с куманите, освобождават Северна България и заявяват, че ще обединят Мизия, Тракия и Македония в едно, както е било в Първото царство. Сраженията се водят от по-малкия брат - Асен, който е по-вещ във военните дела. За цар на новосъздаденото Второ българско царство е обявен по-възрастният - Теодор, преименуван на Петър. Столица на царството става Търново, отлично укрепен и защитен град. Цар Петър отстъпва трона на брат си Асен, под чието ръководство ромеите са разбити в Тракия.
Заговор
Твърдата ръка на Асен не се понравила на болярите и те организират заговор, при който цар Асен е убит от братовчед си, болярина Иванко. Според хрониките на Никита Хониат причината за убийството е битова. Иванко е имал любовна афера със сестрата на царица Елена, което предизвиква гнева на Асен. Посред нощ братовчедът, „мъж, подобен на Асен“ по характер, е извикан при царя. Приятели на Иванко предварително го посъветвали да носи меч, скрит в пазвата си. Караницата завършва с убийството на Асен пред очите на царицата.
Опитът на Иванко да се закрепи на престола е неуспешен. Цар Петър събира всички верни войски, Търново е обсадено и се връща отново на трона. Година по-късно той става жертва на нов заговор. Така начело на държавата застава Калоян.
Калоян
Най-малкият от Асеневци се захваща с укрепване на държавността, обединение на българските земи и международно признаване на Второто българско царство. Вещ държавник, воин и дипломат цар Калоян усмирява недоволните боляри, нанася поражения на византийците и привлича нови съюзници. Византия моли за мир, но отказва да признае царска титла на Калоян и патриаршеска за водача на българската църква.
През 1204 г. през Константинопол преминава Четвъртият кръстоносен поход. Рицарите превземат византийската столица и временно слагат край на Източната римска империя. Цар Калоян предлага мир на новите си съседи с писмо, изпратено на император Балдуин I Фландърски. Латинците отхвърлят предложението, те гледат на българските земи като на следващо завоевание. През 1205 година край Одрин българската войска разбива рицарите, а императорът им Балдуин I е пленен и затворен в специално изградена за него кула в Търново, където приключва живота си. Кулата остава в историята като Балдуиновата кула.
Две години по-късно Калоян обсажда Одрин, но е убит в заговор от своя родственик Борил и куманския военачалник Манастър. Заговорникът Борил заема престола, но макар да е от славния род на Асеневци, загубва отвоювани от тримата братя земи. През 1217 година в страната се завръщат синовете на цар Асен - Иван Асен ІІ и Александър, които са избягали в Киевска Рус след убийството на баща им. Узурпаторът Борил е свален от трона.
Иван Асен II
На престола се възкачва Иван Асен ІІ, започва нов възход на царството. Като начало Унгария е спечелена за приятел - войските й преминават през нашата територия след кръстоносните походи. Унгарската принцеса става жена на Иван Асен ІІ, след което в границите на България се връщат Белградската и Браничевската област, загубени от Борил. Отново с династичен брак, този път на малолетната си дъщеря Елена с наследника на Латинската империя Балдуин ІІ, в границите на България се връщат и други територии на юг.
Епирският деспот Теодор Комнин потегля към България с войските си. На 9 март 1230 г. в битката при Клокотница той е разбит и самият Теодор Комнин пада в плен заедно със синовете и дъщерите си. Обширни области на юг, принадлежали до този момент на Епирското деспотство, стават българско владение. В пределите на България влизат Одрин, Димотика, Сяр, Албания и други землища. В Солун като васал на българския владетел управлява Мануил Комнин, женен за друга от дъщерите на Иван Асен ІІ, Мария. Васал е и сръбският Стефан Владислав, който също се сродява с българския цар с династичен брак. Основните завоевания на най-изявения представител на Асеневци са в дипломацията. България се мие от три морета, превръща се в най-силната държава на Балканите с отлична администрация, авторитетна външна политика и търговия.
Столицата Търново е блестящ европейски град, отлично укрепен и богат. Главата на българската църква официално е признат за патриарх. Цар Иван Асен ІІ умира на 24 юни 1241 година.
Залез
След неговата смърт започва залезът на Второто българско царство. Следващите Асеневци - Калиман І и Калиман ІІ, Михаил ІІ Асен, Константин Асен, Мицо Асен и Иван Асен ІІІ, разпиляват всичко, завещано от великия им предшественик. Причините са неопитност, интриги сред болярите, сложна международна обстановка, но най-вече липса на лични качества. През 1280 г. Иван Асен III бяга във Византия, където получава голямо феодално имение в околностите на град Троя. Династията на Асеневци слиза от българския престол.
След многобройни бракове клонки от Асеневци се сродяват с двете големи византийски императорски фамилии - Палеолози и Кантакузини. Но основният клон на династията се запазва като самостоятелна византийска фамилия Асенини. Те имат свой самостоятелен герб. Участват във войните с турците, но при тяхното настъпление започват да търсят спасение. Преместват се заедно с голяма част от отстъпващите под натиска на турците в континентална Гърция, а след това на остров Кефалония в Йонийско море.
Там оцеляват под венецианска власт, приемайки италиански имена, но запазвайки фамилното си Асенини. Днес в Италия се срещат имената Джовани Асени, Франческо Асени, Арнолдо Асени. Клонка от Асеневци оцелява и в Румъния. В Букурещ и сега е запазен дворецът на фамилията Асенещи.
Иречек
Според проф. Константин Иречек, изследвал също българските династически родове, двамата братя Асен и Петър са клонче от Преславската династия - на кан Крум и Симеон Велики. Неслучайно Калоян в преписката с папа Инокентий III (1199-1204) пише, че родът му произхожда от рода на царете Симеон Велики, Петър и Самуил. Смяташе се, че това е дипломатическа хитрина, но нищо чудно да си е истина, както смята Иречек.
Румен Жерев
