А строноми и физици най-изненадващо стигнаха до идеята, че има Бог и той създава Вселената с всичко в нея, а след това прави още и още вселени.
Всъщност всичко започва от съветския учен Андрей Линде, а понастоящем световно признат физик и професор от Станфорд, САЩ.
Инфлация
Линде още през 1982 г. развива теорията за инфлационния модел на Вселената, стъпвайки на проучвания на американския космолог Алън Гут, публикувани година по-рано. Двамата с Линде през десетилетията се опитват да потвърдят теорията за относителността на Алберт Айнщайн и следващата теория от нея за Големия взрив. Но все по-убедително стигат до идеята, че няма как Вселената да се е появила случайно и че взрив просто не може да има. А тази година се очакват и няколко мащабни проучвания на техни последователи, че всъщност Големият взрив изобщо не е съществувал.
Сложните изчисления на Линде и Гут стигат до извода как Вселената не се е появила самостоятелно и случайно, а съвсем преднамерено. И въпросният взрив, след който идва разширяването на нашата вселена, не е бил никога. Но пък има едно раздуване – инфлация на космоса, което наблюдаваме и ние се заблуждаваме от него, че преди това е бил взрив. А всъщност си е съвсем съзнателно и целенасочено създаване на Вселената от разум – дали това ще е съвкупността от другите предходни вселени, тоест от мултивселената или нещо различно, учените още не са оповестили.
Линде в последните години твърди, че всъщност една вселена поражда след себе си друга и така до безкрайност. Като всяка следваща вселена пази някои основни характеристики на предходната, но по същия начин както животните имат еволюция (описана от Дарвин) и се видоизменят, така и всяка следваща вселена променя вида си спрямо предходната, от която се е пръкнала. И физичните закони в новата стават различни от тези в предходната, но някои от предишните се запазват.
В последните години едно от най-изненадващите открития бе именно, че има данни как в центъра на нашата галактика, около черната дупка, известна като Стрелец А, гравитацията действа по различен начин. Смята се, че черните дупки може да са портал към други вселени, но въпросът изобщо не е изяснен.
Битие
Така се стига до идеята на Филип Хосе Фармър, описана във фентъзи класиката „Създателят на вселени“. Просто има някой или нещо – въпрос как ще му дадем име, което създава вселени отново и отново.
И тук се припомня великото начало на Библията за създаването на света от Бог, което сега има своето потвърждение от най-неочакваното място – на физиците и астрономите: „В начало Бог създаде небето и земята. А земята беше пуста и неустроена; и тъмнина покриваше бездната; и Божият Дух се носеше над водата. И Бог каза: Да бъде светлина. И стана светлина. И Бог видя, че светлината беше добро; и Бог раздели светлината от тъмнината. И Бог нарече светлината Ден, а тъмнината нарече Нощ. И стана вечер, и стана утро, ден първи. И Бог каза: Да бъде простор посред водите, който да раздели вода от вода. И Бог направи простора; и раздели водата, която беше под простора, от водата, която беше над простора; и стана така. И Бог нарече простора Небе. И стана вечер, и стана утро, ден втори. И Бог каза: Да се събере на едно място водата, която е под небето, та да се яви сушата; и стана така“.
Явно сега физиците започват да потвърждават и теорията за Бог.
Георги П. Димитров
