Д октор Александър Стойков е завършил педагогика на изобразителното изкуство във Великотърновския университет„Св. св. Кирил и Методий“, където през 2007 г. защитава докторска степен. Темата на дисертационния му труд е свързана с византийската иконографска система
Автор е на книгите „Портрет на св. Йоаким Ивановски. Раждането на духовната империя“, „Енигмата в Костур“, „Загадката Борис“, „Прародителите на Пиер дьо Ронсар в Средновековна България“ и др.
Автор е на документалния филм „1218 година: срещата на преобразяването“, посветен на 800-годишнината от основаването на Ивановския скален манастир. Предстои отпечатването на книгата му за гроба на свети Кирил в базиликата „Сан Клементе“, с което са свързани последните му проучвания.
- Д-р Стойков, преди да говорим за вашето изследване, разкажете предисторията, свързана с гроба на свети Кирил Философ в базиликата „Сан Клементе“. Кой е посочил мястото, което почитаме и до днес?
- През XII век старата базилика „Сан Клементе“ е частично разрушена, заровена с пръст и върху нея е издигната новата базилика. През XIX век приорът й Джоузеф Мълуули се досеща, че най-вероятно старата базилика се намира под новата и започва разкопки през 1857 г. в северния кораб, като минава през нартекса и стига до южния кораб. Разкопават се също южният кораб и наосът. През 1861 г. Мълуули открива тухлен гроб до южната стена на южния кораб.
Скица на старата и новата базилика с обозначение на двата гроба.
Това е същият гроб, който днес се почита като гроба на свети Кирил. Две години никой не обръща внимание на това място. Но през 1863-та се навършват 1000 години от покръстването на моравските славяни и папа Пий IХ организира големи чествания. Той изпраща в „Сан Клементе“ италианския археолог Джовани де Роси със специалната мисия да открие гроба на свети Кирил Философ. Към този момент единственият известен гроб е въпросният тухлен. Цялата базилика не е разкопана и има един сектор, който е между северната аркада на старата базилика и една нова стена. Там се образува един коридор с ширина около 3,70 метра, който не е разкопан. Джовани де Роси е опитен археолог и за него е ясно, че това е колонада, празно пространство за преминаване, в което не може да има артефакти. Така той логически преосмисля и приема, че тухленият гроб е възможно да е гробът на свети Кирил.
Базиликата Сан Клементе в Рим.
Де Роси пише една статия, в която три или четири пъти казва, че гробът на свети Кирил се намира вдясно от олтара, както е посочено в изворите – двете жития на свети Кирил, едното от които е на старобългарски, а другото на латински. Тъй като южният кораб, където е тухленият гроб, се намира вляво от олтара и това не съответства на изворите, археологът приема за ориентир свещеника, когато е обърнат с лице към паството, тоест с лице към изхода на църквата и с гръб към олтара. Това той посочва доста колебливо в своята статия, като казва, че е просто едно предположение. Тази хипотеза за гроба е подхваната от папа Пий IХ и превърната в установен факт.
- А кога са се появили съмненията, че точно това е мястото?
- До 1979 г. няма никакви колебания, че това е гробът на свети Кирил. Този коридор, за който споменах, е разкопан през 1868 г. и в дъното му се открива една фреска с арковидна форма. Това е последното изображение, открито в тази църква. Джоузеф Мълуули е бил вече готов с книгата си за находките в „Сан Клементе“ и включва фреската в последния момент, като я разчита като „Анастасис“ или „Възкресение на Адам и Ева“, известна още като „Слизане в ада“, в която има и портрет на монах. Отец Мълуули само я споменава в кратък пасаж, озаглавен „Нашият Спасител освобождава Адам и Ева. Последната намерена фреска“, и никой не й обръща внимание.
Фреската, която д-р Стойков идентифицира като Възкресение на Адамовия внук.
Така е до 1979 г., когато канадският изкуствовед Джон Осбърн, който е специалист по ранна римска живопис, защитава дисертация в Лондонския университет за старата базилика „Сан Клементе“. В своя труд той изследва фреската и стига до извода, че на нея е изобразен свети Кирил в погребален портрет на източен монах, а саркофагът с тялото му е бил положен под нея. Осбърн прави обширен анализ на иконографията, като посочва многобройни убедителни доказателства, но самият му извод е малко колеблив. Хипотезата на канадския изкуствовед досега нито е приета, нито е отхвърлена или поне се приема с мълчание. И както е било оповестено от папа Пий IX, така си продължава и до днес.
- Вие всъщност разчитате фреската по друг начин. В какво се състои тази различна идентификация?
- Аз потвърждавам хипотезата на Джон Осбърн за локализацията на гроба на свети Кирил, но предлагам нова идентификация на фреската и на портрета на източния монах, който няма как да е свети Кирил. Наричан е източен монах, защото има брада. Западните монаси не носят бради и е очевидно, че това е човек с източен произход, византиец. И затова Джон Осбърн, който е специалист по римска живопис и не толкова по византийска, приема, че това е свети Кирил Философ. А в житието на свети Кирил пише, че тази фреска е изработена, след като на гроба му започнали да се случват чудеса. Така че това не е негов погребален портрет, няма как да е! Тогава остава да е на човека, който е поръчал фреската. Това е портрет на дарителя и трябва да търсим кой е бил този византиец в Рим, който е бил на погребението на свети Кирил и би могъл да поръча тази фреска. Най-логично е източният монах да е свети Методий – главният византиец, който е бил ангажиран с погребението.
Източният монах
Аз не разбирам толкова от одежди, затова привлякох Иван Чокоев, който по мое мнение е най-добрият специалист в България по средновековни тъкани и одежди. И той много бързо разчете горната дреха на източния монах като литургичен филон – тъмносин с бели кръстове. Такъв филон носят лицата с ранг от свещеник нагоре, а няма никакви данни свети Кирил някога да е ръкополаган за свещеник, което автоматично насочва вниманието към свети Методий. А той не може да стане архиепископ, без да е бил свещеник. Забелязах две бели ленти на дрехата на източния монах, Иван се вгледа и откри кръст върху лентата на лявото рамо на монаха. Тогава стана ясно, че това е омофор – отличителен знак, който може да бъде носен от най-висшия църковен клир – архиепископи, папи, патриарси. От всички византийци в Рим единствено за свети Методий има данни, че е бил ръкоположен за архиепископ.
Джон Осбърн разглежда изображението на източния монах като погребално. Жестовете на монаха обаче не са на починал човек, това са жестове, които правят дарителите, изобразени в ранните църкви. В лявата си ръка те държат богослужебна книга, а с дясната правят един специфичен жест.
Досега въобще не се е отчитал и друг много важен факт. Освен източния монах на фреската има една сцена, разчетена като „Възкресение на Адам и Ева“. В същото помещение на „Сан Клементе“ има още една фреска „Възкресение на Адам и Ева“, която е по-ранна и е била поръчана от папа Лъв IV. Джон Осбърн не обръща внимание на това дублиране и го игнорира. А византийската иконография не допуска съществуването на две еднакви сцени в едно и също помещение, особено ако са част от основния Христологичен цикъл, каквато е фреската „Възкресение на Адам и Ева“. Това означава, че дъговидната фреска не може да е бъде идентифицирана с „Възкресение на Адам и Ева“. Това е невъзможно, византийската иконография не го допуска.
- Какво е изобразено тогава на сцената?
- Смятам, че фреската трябва да се идентифицира като „Възкресение на Адамовия внук“. Това е погребална фреска, в която свети Кирил Философ е изобразен като Адамов внук, чиято душа Христос спасява. Още като 7-годишен Кирил има сън, че се венчава за Бога и баща му казва, че трябва да се отдаде на Бога. Според мен там не е изобразена Ева, а префигурация на Премъдрост Божия. Самият Кирил се идентифицира като Адамовия внук на хазарската мисия, когато разговаря с представители на хазарския каган. Те го питат: „Кой си ти?“, а той отговаря: „Аз съм внукът на Адам“. Това е моят прочит на фреската.
- Какви други доказателства изтъквате в потвърждение на тезата, че гробът на свети Кирил е под тази фреска?
- И в двете жития на свети Кирил се посочва, че гробът му се намира „вдясно от олтара“. В латинското житие, което е написано в IX век, има един детайл, един специфичен израз, който позиционира гроба на свети Кирил – ad dexteram partem altarem ipsius, което означава „отдясно на самия олтар“ или „отдясно на неговия олтар“. Както и да го интерпретираме, това означава, че гробът на свети Кирил е в непосредствена близост до самия олтар на старата базилика. Няма как да е тухленият гроб в южния кораб, защото това не съответства на изворите. Аз съм направил изчисления въз основа на чертежите на Джоан Лойд. През 1914 г. тя прави измервания на базиликата и ги публикува.
Тухленият гроб, при който се почита свети Кирил.
Според нейните изчисления саркофагът под фреската се е намирал на 6,70 метра от средата на олтара на старата базилика, а тухленият гроб в южния кораб е на разстояние 13,20 метра от същото място. Кой гроб може да бъде определян като вдясно от самия олтар – по-отдалеченият или по-близкият? Хипотезата, че гробът на Кирил е бил под фреската, потвърждава достоверността на изворите. Освен това под самата фреска има следи от саркофаг. Той е бил отворен през XII век, за да бъдат извадени мощите на свети Кирил и прехвърлени в мраморна урна с по-малки размери. Тогава всичко е било изнесено от старата базилика, преди самото й засипване с пръст. За отварянето на мраморния саркофаг са били необходими усилия и е издълбан жлеб в стената, за да се отвори капакът на саркофага. Стената не е била пазена, тъй като е предстояло да се унищожи старата базилика.
- Какво променя този ваш прочит на иконографията в старата базилика „Сан Клементе“?
- С моя прочит на иконографията представям научни доказателства, че гробът на свети Кирил е бил под арковидната фреска. Представям по-достоверна според мен идентификация на самата фреска и на портрета на свети Методий. Смятам, че това са най-ранните и единствените автентични потрети на двамата братя, правени по поръчение на самия свети Методий или най-малкото по негови наставления.
- Вие сте осъществили връзка с Джон Осбърн. Как стана това?
- Много лесно. Служебният му имейл още е на сайта на университета в Отава, Канада, в който е преподавал. У нас някой като се пенсионира, веднага го затриват. Писах му и той ми отговори. Праща ми всички свои публикации. Джон Осбърн е заявил хипотезата си преди около 45 години и тя все още не е приета. Призната е единствено в приората „Сан Клементе“ и от няколко италиански археолози, които смятат, че канадският изкуствовед е прав. Официално обаче не е приета.
- Трябва ли да продължи почитането на свети Кирил при тухления гроб?
- Моето мнение е, че може да продължи да се почита на стария гроб, защото там са всички паметни плочи, но със съзнанието, че истинското местоположение на гроба е на друго място.
Жанета Йорданова
