Н а 9 септември 1944 г. в Царство България е извършен държавен преврат, в резултат на който законното правителство е свалено и начело на властта идва коалиционен кабинет на Отечествения фронт. В началото превратаджиите, водени от звенарите и комунистите, привидно запазват формите на държавно управление. След това обаче постепенно властта се съсредоточава в ръцете на комунистите, които изолират от властта своите коалиционни партньори и така установяват диктаторска форма на държавно управление, продължила в следващия почти половин век. Историята на деветосептемврийския преврат е доста обстойно и подробно проучена. Това, което се знае, е, че успехът на преврата от 9 септември 1944 г. е предопределен и на практика е нямало как да не се случи.
Ситуация
През първите дни на септември 1944 г. България е в доста неблагоприятна историческа ситуация. Съветската Червена армия вече е на румънската граница и всеки един момент може да мине на българска територия. В периода от септември 1943-а до септември 1944 г. у нас се сменят последователно царедворските правителства на Добри Божилов, Иван Багрянов и Константин Муравиев, преди на власт да дойде старият превратаджия Кимон Георгиев. И така, какво всъщност се случва в нощта на 8 срещу 9 септември 1944 г.? Някои историци смятат, че това е един набързо организиран военен преврат, проведен от група младши офицери от Българската армия.
Всъщност това не е съвсем така, защото в делото за преврата е замесен и самият военен министър ген. Иван Маринов. При това положение, когато военният министър е на страната на превратаджиите, а Съветската армия е на българската граница, е доста трудно, да не кажем невъзможно, да се защити по нормален и адекватен начин независимостта на българската държава. Нейната окупация всъщност е била вече обречена. Това, което малцина знаят обаче, е, че още на 10 септември у нас е бил организиран контрапреврат начело с шефа на жандармерията ген. Борис Димитров.
План
Според предварителния план се предвиждало 12-те жандармерийски дружини и някои все още верни на властта армейски части да се придвижат и да се насочат към София, където да елиминират предателите и отстъпниците. Някои от тези останали верни на царското правителство военни части обаче са спрени още на гара Стара Загора и не им е разрешено да продължат към столицата. Ако тези военни части бяха стигнали до София, нещата може би биха се развили по съвсем различен начин. Въпреки че крайният резултат едва ли би бил много по-различен и това едва ли би попречило на установяване на новата власт.
Извършеният на 9 септември 1944 г. държавен преврат в Царство България е интересен и с още някои моменти. Изключително подмолна е дейността на вече споменатия военен министър ген. Иван Маринов. На 5 септември правителството на Константин Муравиев взема решение да обяви война на Германия, като по този начин страната ни ще влезе макар и в последната секунда на страната на антихитлеристката коалиция. Военният министър обаче моли министър-председателя да отложи обявяването на войната със 72 часа, тъй като това щяло да доведе до дезорганизиране на българските войски в Македония. Това обаче е долна лъжа. Истинската причина е, че ген. Маринов вече се е договорил със СССР, който в тези 72 часа трябва да обяви война на България. И по този начин Червената армия ще има основанието и оправданието да нахлуе в българските земи като в земите на страна, съюзник на Хитлер. Както се и случва в действителност. Друг провалил се план е този на ген. Кочо Стоянов войската да свали правителството и да назначи ново начело с Александър Цанков. Но и този план не успява заради предателство, а ген. Стоянов е арестуван.
Две войни
На 5 септември Съветският съюз обявява война на България, а три дни по-късно войските на Червената армия влизат в българските земи. Веднага след това нашето правителство обявява война на Германия, но вече е твърде късно. Така се получава нелепата и рядко срещаната във военната история ситуация една държава да бъде едновременно във война със страни и от двете враждуващи коалиции. Това може да се случи само в една България.
Връзката на скандалния ген. Иван Маринов обаче не свършва дотук. Преди още у нас да бъде извършен превратът на 9 септември, той се явява като посредник между регентите и представители на Военния съюз и Отечествения фронт. Генералът предлага на регентите да съставят сами правителството на Отечествения фронт, но те възмутено отказват. От своя страна регентите предлагат да включат в бъдещия кабинет на Муравиев 3 министри от състава на ОФ. Но това тяхно предложение на свой ред не е прието от хората от ОФ.
Извършеният на 9 септември държавен преврат у нас всъщност съвсем не е така стихиен и спонтанен, както дълги години бе описван в учебниците по история. Оказва се, че датата му няколко пъти е променяна, което говори за една предварителна организация. Първо е бил определен за 29 август, а след това за 7 септември. Заради отлагането му др. Георги Димитров е бил жестоко обруган от Сталин. Ето какво казва Добри Терпешев по този повод: „Ние не можахме да си свършим сами работата. Как ли се черви сега др. Димитров пред съветските другари, че нашата партия се оказва некадърна да смъкне фашистката власт. Ние изоставахме от събитията.“ Всъщност, честно казано, ако Съветската армия не беше вече навлязла в българските земи, превратът, гръмко определян дълги години като „всенародна революция“, нямаше да има абсолютно никакъв шанс да успее.
Партизаните
Достатъчно красноречиво доказателство е, че всъщност самият преврат за малко не успява и в София. А в останалата част на страната партизаните завземат властта благодарение на Червената армия. И още нещо твърде интересно. Организацията на преврата е поверена в ръцете на трима членове на Главния щаб на НОВА - Петър Вранчев, Петър Тошев и Илия Георгиев. Като-– внимание - Илиев освен че е комунист и организира бъдещия преврат, е и член на Висшия военен съвет. Така след всяко заседание на съвета решенията, които са взети, са вече известни на техните врагове, комунистите. На страната на заговорниците са и една немалка част от офицерите от средния ешелон на Българската армия и това се оказва решаващо за успеха на преврата както в столицата, така и по места в страната.
Девет от тях са командири на действащи и дислоцирани в столицата войскови подразделения. И именно тези поделения извършват свалянето на правителството. А партизаните идват на вече готов и разчистен терен и пускат в ход така любимия на тях масов терор. А в знак на благодарност една голяма част от военните, извършили реално преврата, след това са „наградени“ подобаващо с разстрел като врагове на народа или екскурзия с еднопосочен билет до някой от печално известните комунистически концлагери. Така в крайна сметка се оказва, че не комунистите и партизаните, а българската войска извършва преврата на 9 септември 1944 г., който довежда на власт един от най-жестоките и мракобесни режими.
Иван Първанов
