- Д-р Церовски, има ли опасност от травми при скокове в морето?
- Детските кости понякога са непредсказуеми. Голям процент от травматичните увреди през летните месеци се причиняват от падане с тротинетки, от скачане на батути и от високорискови дейности, които децата най-много обичат да правят. Американците имат една много интересна философия през последните години – да оставим децата си да рискуват, когато внимават, т.е. винаги да сме до тях, да не ги спираме, но да ги оставим да научат своите уроци. Като детски ортопед мога да кажа, че сезонът е подходящ за следване на една от най-честите ни препоръки за малките деца: босото ходене – ходене по чорапи, ходенето върху пясък или трева е един от най-добрите начини за профилактика на здрави ходила.
- Може ли, скачайки в басейна или морето, да си счупим крака?
- Има всякакви единични случаи, които са регистрирани, но това е едно доста рядко травматично явление. По-скоро трябва да се пазим от подводните течения, от изгаряне на слънце, удавяне и от вирусите, които циркулират по нашето Черноморие и са особено опасни за малките деца.
- Увеличава ли се броят на хората, страдащи от дюстабан?
- Миналата година катедрата по ортопедия и травматология извърши едно обстойно изследване на 800 ученици от 4 столични гимназии. Около 26-28% от децата между 8- и 12-годишна възраст имат някаква форма на плоскостъпие. Това не е болестно състояние, а по-скоро конфигурация на ходилото, която може да има различна клинична изява. С други думи може да говорим за едно асимптоматично плоскостъпие, което регистрираме като ортопеди, а именно, че сводът е по-нисък, отколкото е нормата, но то няма клинична изява – децата не се оплакват от болки или лесна уморяемост при игра. Другата форма е т.нар. симптоматична форма, при която плоскостъпието може да е съпроводено с болезнена изява – децата играят, скачат, спортуват, ритат, но когато се приберат в къщи, се оплакват от болка в ходилата. Това би било могло да бъде симптом на болезненото плоскостъпие. В литературата са описани и другите форми, които могат да бъдат въз основа на някои невромускулни заболявания, коалиции между костите в средния ходилен ред, които обаче се наблюдават с много по-ниска честота. Дали е по-често плоскостъпието. Статистиката за България е относително константна. Дюстабанът е една нормална проява на ходилната конфигурация, която в редки случаи би могла да бъде свързана с болка.
- Какъв дискомфорт създава дюстабанът и може ли да се коригира?
- Най-често оплакванията при малките пациенти са във възрастовата граница между 9 и 13 години. Децата се оплакват от болки в ходилата при игра и след игра, и от лесна уморяемост. Родителите забелязват, че при по-дълги разходки в парка децата се уморяват и имат нужда от почивка. По отношение на корекцията на плоскостъпието, то може да бъде лекувано оперативно и палиативно – със стелки. Когато сложим стелките, ние коригираме биомеханиката на ходилото, натоварването се разпределя по-добре и оплакванията в голям процент от случаите намаляват. Самите стелки не лекуват дюстабана, те работят, когато ги носим, но когато ги свалим, положението е същото. Когато имаме болка при едно плоскостъпие, която не може да бъде повлияна със стелки, тогава съвременната детска ортопедия предлага различни опции за корекция – както от минимално инвазивната група, така и от малко по-обемисти оперативни процедури, при които се променят ъглите, които са повлияни от едно такова плоскостъпие. Оперативните намеси не са рядко срещан похват в ортопедията в Горна баня, защото ние лекуваме основно ортопедични патологии в детска възраст. Имаме по-висок процент от нормалните, те са в порядъка между 70 и 100 корекции на година, което не е никак малко.
- Какво се случва по време на корекция на дюстабан?
- Най-честите процедури от минимално инвазивната група касаят повдигането и промяната посоката на ставата. Използвайки конусовиден имплант, коригираме ъгъла, който определя посоката на петната кост. Поставяйки този имплант като клин между тези кости, ние съумяваме да коригираме този ъгъл, да го подобрим и да повлияем на биомеханиката на цялото ходило, да може да изградим един свод, който да разпределя равномерно натоварването.
- Има ли срок на годност за този имплант?
- Тези импланти не се вадят. Като всяка друга оперативна техника и тази е свързана с усложнения, макар и в много малък процент. Има случаи, в които имплантът излиза от мястото, на което сме го поставили. Ако си е свършил работата, го махаме, ако не е, го поставяме отново, за да може да направи корекцията.
- Вярно ли е, че проблемът се наследява, а не се придобива?
- По принцип е вярно. Има унаследяване при плоскостъпието. В много редки случаи то може да бъде придобито след раждането при някои нервномускулни заболявания. Може да се придобие и при увреда на мускулите, ангажирани с повдигането на свода. Най-често обаче е унаследено и най-често първопричината е ставна еластичност. Проблемът се среща по-често при жените, отколкото при мъжете.
- Сколиозата и гръбначните изкривявания са други проблеми, които се срещат. Научиха ли се децата да стоят правилно или делът на този тип заболявания расте?
- Когато говорим за сколиоза, трябва да разграничаваме истинската сколиотична деформация от една порочна стойка. В природата почти никога няма пълна симетрия. Ако имаме съмнение за сколиотична деформация и направим рентгенова снимка на едно дете в изправено състояние, за да може да измерим тези ъгли, които се сключват между отделните прешлени, трябва да измерим повече от 11 градуса, за да може да кажем сколиотична деформация. Може би порочната стойка - приведените рамене и лекото изгърбване, е по-често срещаното състояние. Като понятие в чуждоезичната литература се нарича „таблетна стойка или таблетна позиция“. Както се сещате от името първопричината за това е прекаленото привеждане върху таблети и телефони, което се наблюдава не само при децата, а и при възрастните. Контактът с тези устройства трябва да бъде максимално ограничен в степен на полезно.
- Доколко е важна правилната стойка за функционирането на органите и за двигателния апарат?
- Неправилната стойка рядко има сериозни последствия в ранна възраст, но тя има своята изява в по-напреднала възраст, когато тази позиция на отделните компоненти на гръбначния стълб би могла да има неврологични последици. Една неправилна стойка повлиява и на разстоянията, които организмът е предопределил, през които трябва да минават нервните окончания. Може би трябва да кажем нещо за профилактиката на неправилната стойка. В детска възраст на първо място е спортът. Той предопределя стойката на организма и скелетната конституция, която тялото ще носи занапред. Много е важно родителите да стимулират децата да имат рутинен спорт, който да практикуват поне два-три пъти седмично.
- Кои спортове са благоприятни и неблагоприятни?
- Благоприятен е този спорт, който допада на нашите деца, защото сме най-добри в това, което правим с желание, независимо дали е тенис, футбол, плуване, джудо или карате. Футболът се асоциира с по-голям брой спортни травми, но все пак той е един от най-практикуваните спортове в детска възраст. Художествената гимнастика и спортният балет понякога дават отражения в по-късен етап. С футбола при възрастни, които не спортуват редовно, трябва да се внимава. Той е една от основните причини за спортни травми при възрастните, особено в групата на т.нар. уикенд спортисти. Тогава честотата на травмите е по-висока. При децата дори и да има травми, ако са правилно проследени и обгрижени, те нямат толкова сериозни последствия. По отношение на спорта, особено при малките, най-важното е да знаем, че един спорт започва със загрявка и завършва с разтягане. Липсата на достатъчен стречинг или достатъчна загрявка преди спорта е една от основните причини за големия процент от спортните травми. Въпросът не е да изтичаме на терена и да започнем да играем, въпросът е да подготвим тялото, мускулите и сухожилията си, да може да събудим тяхната еластичност и след спорта да направим същото нещо, за да може мускулатурата да не остава в една напрегната форма или в продължителна спастичност. Ако си дадем 40 мин. за спорт, е хубаво да си дадем 10 минути преди и 10 мин. след, за да може да запазим тялото си и да може да спортуваме дълго време, без да имаме нужда от ортопед.
- Прекалените тренировки във фитнеса може ли да окажат пагубно действие върху здравето ни?
- Всичко би трябвало да е с норма. По отношение на фитнеса има различни групи хора. Има такива, които се занимават професионално и гонят спортни постижения, т.е. искат да увеличат възможностите на тялото си за различни тежести и упражнения, които го приемат като професионален спорт. Това трябва да е съобразено със съответната програма и времето, което е нужно за почивка на организма след интензивна тренировка. Когато решим да влезем във форма за лятото – трябва да го правим поетапно, за да може организмът да се подготви. Три пъти в седмицата да отделяме по 40-50 мин. за спорт в това забързано ежедневие е напълно нормално.
- Какво влияние оказва наднорменото тегло и затлъстяването върху костите и ставите?
- Австралийците разглеждат този въпрос доста професионално. Те имат едно изследване, което беше публикувано преди 4-5 години в техен журнал. То казва, че един килограм телесна маса увеличава натоварването на ставата с три килограма, говорейки за коленната или тазобедрената става. Ако качим 10 килограма, увеличаваме с 30 кг натоварването в нашите коленни стави, защото на първо място стъпваме на единия крак, когато ходим, и на второ място – енергията, която тялото отдава на колянната става, се мултиплицира по гравитацията в зависимост от това колко тежим. Има влияние и то е много голямо. Пациентите наблюдават драстична промяна на оплакванията по отношение на артрозните изменения на ставите, когато направят един по-добър контрол на телесната си маса.
- Какви са първите индикации, че една става има нужда от смяна?
- На първо място бих казал болката и на второ място – ограничението на движенията. Не трябва да се бърза с една евентуална смяна на става, тъй като има доста различни състояния, които биха могли да причинят сходна клинична изява. На първо място трябва да се извърши преглед от специалист, на второ място - рентгенова снимка, която е достатъчно показателна за налични артрозни изменения. През последните години в съвременната ортопедия доста силно навлиза приложението на ултразвука или ехографската диагностика, която би могла да бъде приложена във всеки един ортопедичен кабинет. Като време за смяна на става – това е моментът, в който имаме болка или дискомфорт, който не може да преодолеем с консервативни методи или медикаментозна терапия, която да не пречи на други органи и системи на организма. Продължителното приемане на противовъзпалителни или болкоуспокояващи създава рискове за стомаха, за стомашната лигавица, за бъбреците, за чернодробната функция и др.
- Кои стави се налага да сменяте най-често?
- Тазобедрените и коленните стави са най-често ендопротезираните големи стави. Резултатите от хирургичната интервенция при подмяна на тазобедрена става са много добри към отлични, като при коленните има процент от пациентите, които след една интервенция не са достатъчно доволни, защото има остатъчна болка.
- Има ли необходимост да правим нещо, за да не скърцат ставите ни?
- На първо място е движението, макар и да има лека болка или дискомфорт при една начална артроза. Движението стимулира здравето на нашите стави. Става дума за разходки, не за тежък физически труд. В Германия разходката се прави с щеки, които сте виждали в планините, когато се разхождаме. Когато се разхождаме, горните крайници не са толкова активни, а когато вземем щеки, може да стимулираме лимфния дренаж и кръвоснабдяването. Разходката е първата превенция за здрава опорно-двигателна система. На второ място са глюкозамините, които може да закупим в таблетна форма, колагенът, локалната терапия под формата на хиалуронови инжекции, локална терапия по отношение на болката с медикаменти от стероидната група. Напоследък на Запад започва да се говори за пролотерапия – поставяне на глюкозен разтвор в коленната става, физиотерапевтични методи, акупунктура. Моят съвет е да тръгнем по пътя на най-малкото съпротивление и на най-малката вреда – да опитаме с физиотерапия, да опитаме с хранителни добавки, да опитаме с разнообразно хранене и движение.
Това е той:
Д-р Стефан Церовски, дм, е специалист ортопед-травматолог. Главен асистент към Катедра „Ортопедия и травматология“ към МУ-София
През 2015 г. е завършил Медицинския университет-София и има придобита специалност „Ортопедия и травматология“
От 2017 г. досега д-р Церовски е част от екипа специалисти на УСБАЛО "Проф. Бойчо Бойчев"
Специализирал е в редица реномирани клиники по света. Член е на Българската ортопедична и травматологична асоциация, European Hip Society, AO Trauma и БЛС
Владимир Христовски
