Д ревногръцкият философ Атинодор не можел да не приеме предизвикателството. Казали му, че има само една причина за ниската цена на жилището, в което възнамерявал да се настани. Всички предишни собственици споделяли, че там живее призракът на страховит мъж. Или поне така се предполагало.
Никой не съумял да вникне в подробностите. Скелетът, който се разхождал в жилището, мъкнел след себе си тежки вериги. Те му пречели да се движи свободно. Били покрити с мръсотия и ръжда, което означавало, че си ги носи от доста време. Атинодор грейнал от възбуда, когато научил всичко това. Дощяло му се да види въпросния скелет и да се опита да влезе в контакт с него. Може да му се иска нещо да сподели. Никой до този момент не се бил опитал да му влезе в положението. Щом го зърнели, хората изпадали в паника и си плюели на петите. Но Атинодор преценил, че за него това ще е ценен опит и наел призрачния дом.
Не се наложило да чака дълго. Скоро след това сърдитият скелет се появил. Вървял бавно, а веригите се влачели и подрънквали. Кой на негово място щял да изглежда щастлив?
Логично, призракът не горял от ентусиазъм да си общува с хора от плът и кръв. Веднага щом съзрял поредния натрапник в дома си, той му обърнал гръб и помъкнал веригите си обратно. Философът обаче бил решен да стигне докрай в разгадаването на тази загадка, така че го последвал в градината. Впоследствие той изтълкувал отстъплението на призрака като покана да го последва. Скелетът не промълвил нито дума, но се шмугнал под каменна плоча, скрита в бурени и треволяци. Атинодор почакал, но скелетът повече не се появил.
Погребение
Още на следващия ден философът поискал разрешение да провери какво или кой се крие под плочата. Както и подозирал, се натъкнал на човешки останки. Събрал ги прилежно и устроил на скелета истинско погребение. Повече никой не чул нищо за него, домът опустял. Това си имало и негативи. Сега, когато около къщата нямало вече никаква призрачна интрига, никой не искал да живее в запуснатото имение. Оказало се, че не само ниската цена е привличала наематели там. Собственикът бил поставен пред дилемата – да измисли нова история с привидения или да качи наема, така че имотът да се възприема като най-обикновено място за живеене.
„Добре дошли, глупави смъртни!“, гласеше цитат от американския филм „Привидения в замъка“ (The Haunted Mansion). Дворците са запазена територия на призраците. Атмосферата там ги предразполага. Пък и е далеч по-величествено и царствено да се разхождаш с рокля с кринолин, отколкото в нощница. Това е традиционното облекло на призрачките, които живеят в гробищата. Повечето от тях са повлекани, които се разхождат неумити, чорлави, в дрехите, които ползват и за спане. Не че някой ще тръгне да им търси кусури, но все пак...
Модните специалисти ще оценят по достойнство визията на Ан Болейн, която никога не си позволява да излиза навън неглиже. Обезглавена в Лондонския Тауър на 19 май 1536 г., тя до ден-днешен се навърта там. Меланхоличните й разходки обикновено предизвикват ужас. Нормална реакция, когато насреща ти се движи жена, гушнала под мишница отрязаната си глава, колкото и елегантна и красива да е била тя за времето си. Въпреки че има основание да търси реабилитация, след като обвиненията във вещерство, кръвосмешение, изневяра и прочие така и не са доказани, Ан Болейн е учудващо тиха и не натрапва присъствието си на никого. Казват, че за последно са я виждали в Тауър през 1940 г. Никога не е късно да реши да напомни отново за себе си. Тежко му и горко му на крал Хенри VIII, ако се случи насреща й. Иначе търпеливата Ан Болейн като нищо може да го замери с главата си. Има да му отмъщава толкова много, че едва ли ще се сдържи.
Не е много комфортно да се разхождаш слепешката, рискувайки да се спънеш и главата ти да се търкулне на земята. Ан Болейн си има отработен маршрут и познава пътеките и стените в замъка. Пък и разходките й в повечето случаи са вечерни.
Ездач
Тамплиерът без глава рискува ежедневно или по-точно еженощно да се сблъска с някой любопитен турист. Той е един от най-известните призраци в Прага. Може би за да намали риска от падане, той се придвижва предимно на кон. Старе место е любимото му място за езда. Ако имате път натам, оглеждайте се за него. Ще го разпознаете лесно. От ноздрите на коня му излизат искри, а главата му е разположена в скута му. Легендата гласи, че духът му ще намери покой само ако рицарят бъде пронизан със собствения му меч. Но ще се съгласите, че е малко неравностойно смелчаците да се състезават по улиците на Прага с призрачен кон.
Нищо чудно, че ездачът без глава изглежда изгубен. Толкова години след смъртта му хората още не могат да се уточнят кой е той. Според някои източници е рицар, който е бил осъден на смърт за разгулен живот. Според други е пострадал в началото на 14-и век, когато тамплиерите са били подложени на преследване и изтребване. Има и съвременна градска легенда за него, която гласи, че си пада много по бирата. Веднъж се залутал и връхлетял с коня си в бирария. Посетителите се разбягали на всички страни.
А той надигнал една от изоставените халби. Пивото толкова му харесало, че пресушил всички чаши в заведението. Оттогава редовно наобикалял бирариите и подбирал в коя от тях да си вземе дозата. Тази легенда се предава от уста на уста, като особено активни в разпространяването й са собствениците на заведения. Тамплиерът без глава по обясними причини не може да потвърди или опровергае това. Любопитно е само как се налива с бира в това състояние – дали излива напитката в главата в скута си. Или пък я налива в търбуха си откъм врата.
Само по скелет
Проблемът на призраците, които се явяват във вид на скелети, е, че са неразпознаваеми. Преди две години съпрузите Мери и Оливър Дейви отиват на сватба в Бристол. Така и така били наблизо, решили да си направят фотосесия на територията на старинно гробище. Зърнали красив параклис от Викторианската епоха и се запътили към него. На един от кадрите случайно попаднал гигантски призрачен скелет. Семейство Дейви твърдят, че не са подозирали за присъствието му, докато не прегледали снимките. Въпреки че Мери едвам сдържа смеха си на кадъра с въпросния скелет.
Повечето призраци като правило отбягват да се снимат, преди да са се привели в приличен вид. Местните жители се затрудняват да назоват коя е призрачната особа, заснета от съпрузите Дейви. Там има три дами, които поддържат призрачната си репутация: зазидана в стената монахиня, вдовица с черен воал, която оплаква безутешно съпруга си, убит по време на Първата световна война, както и погребана жива жена. Нито една от тях обаче не би допуснала да я снимат „само по скелет“.
Кристи Петрова
