В края на ноември 1887 г. в София пристига принцесата майка, която отсега нататък ще се нарича княгиня Клементина. Султана Рачо Петрова, спечелила сърцето на Фердинанд, възторжено възкликва: „Започна епохата на възраждането на България“.
Първата работа на Клементина е да положи основите на дворцовия живот, да въведе светските порядки сред обществото и организира приеми и балове с котильон (бален танц, който се състои от няколко танца и игри).
Порядки
Из двореца се разнасят ухание на парфюм, шум на шлейфове и весел женски смях. До вчера не е било прието жените, дори съпругите на министрите, да придружават мъжете си на приеми, вечери и публични места. Постепенно животът тръгва по новото русло. Мъжете свикват с редингота и цилиндъра, а жените откриват, че делниците имат и слънчева страна и колко сладък е забраненият плод.
ЗАБРАВЕНАТА ИСТОРИЯ: Хитлер искал Македония да е част от България! (СНИМКИ)
На 14 февруари 1891 г. Фердинанд има рожден ден. Навършва тридесет години. Августейшата му майка решава да го отбележи възможно най-бляскаво. Най-впечатляваща изненада ще бъде музикално-театралната вечеринка, която ще представи за първи път у нас „жива картина“. Княгинята не жали пари. За участниците в спектакъла се подбира най-доброто. На дамите (избрани са само онези, ухажвани от Фердинанд) са изписани специални рокли от Виена, които княгинята заплаща с чек от своята лондонска банка. Най-сетне всичко е готово и представлението може да започне.
Стихове
Спектакълът е предвиден за събота, но се разболява детето на придворната дама Анна Грено и е отложен за вторник. В уречения ден дворцовият салон се изпълва със знатни дами и господа. Повечето от мъжете гордо дефилират с току-що получените ордени. Тук са министрите начело със Стамболов, тук са дипломатите на Австрия, Италия, Сърбия, Румъния и Гърция.
Началото започва с кадрил на четири ръце „в съвършено изпълнение“ на граф Амеде дьо Форас – Велик маршал на Двора, и една българска двойка. Сетне граф Робер дьо Бурбулон рецитира „Бедни хора“ от Виктор Юго. Слушателите са „впечатлени до дъното на душата си от перипетиите на драмата“. Стамболов не изпуска стих и клати глава, силно развълнуван. Идва ред на княжеския секретар Светослав Тъпчилещов, който свири на цигулка „не особено чисто, но с увереност и жар“. По искане на Фердинанд Бурбулон изпълнява няколко стари френски песни. Следва антракт с бюфет, по време на който се подготвя живата картина.
Палми
Прозвучават три тържествени гонга, завесата се вдига и се вижда следното: градински декор от палми и екзотични растения на фона на облаци. В центъра върху една колона е поставен бюстът на Фердинанд. До него, настанена в голямо кресло, обвита от главата до краката в бял тюл, обшит с емблемата на френската бурбонска лилия, обсипана с безценни камъни като символ на стара Франция, седи неподвижно княгиня Клементина. В едната си ръка държи цветя, а в другата герба на Франция. Около и в краката й са насядали млади адютанти и придворни дами, облечени в гиздави шопски носии. Вляво се вижда като видение от миналото Форас, прав, в древна българска царска мантия и шлем, облегнат на скиптъра си и сочещ с ръка настоящето – бюста на княза, който води страната към напредък и благоденствие. Вдясно са три красавици в бяла, зелена и червена рокля. На върха на композицията в ослепителна бяла рокля от ефирен тюл е красивата съпруга на финансовия министър Мара Белчева, последното увлечение на княза. Над бюста тя държи корона. Сцената се облива от електрическа светлина, която преминава от бяла в зелена и червена. Форас със собствени стихове възвеличава княза. Звучи националният химн. Завесата бавно се спуска и няколко пъти се вдига под възторжените аплодисменти на публиката. Фердинанд коленичи в нозете на майка си и целува ръката й. Придворният фотограф Иван Карастоянов заснема великолепното зрелище.
БОХЕМИ: Неосъщественият брак на Кирил Преславски
Снимките са предназначени само за дворцовия антураж. Фердинанд лично ги раздава. Но Карастоянов вади копия за приятели и роднини. Едно от тях чрез шурея му Михаил Сарафов попада у френския журналист Гастон Шадурн. Той се възползва от находката и публикува снимката под наслов „Апотеоз“ във френско илюстровано списание, като я гарнира с хаплив коментар. Наред с всичко останало князът е обвинен в разхищение на народни средства. В отговор дворцовата канцелария публикува в пресата номера на чека на княгиня Клементина. Руските и френските вестници разнищват любопитната клюка, но освен саркастични и иронични коментари към особата на княза загатват и злободневния политически въпрос – дали с тази „жива картина“ Фердинанд не подготвя обществеността за обявяването си за цар на България? Европа е скандализирана от княжеската дързост.
Шадурн е израсъл в София. Баща му се е заселил в България още от турско време. Дълги години е завеждал личната канцелария на княз Батенберг. Двамата са приятели. По желание на княза Шадурн кръщава с името Александър втория син на прочутия офицер Коста Паница. След абдикацията му, останал без средства, често пъти чрез французите, служители в двореца, измолва пари от Фердинанд. Шадурн се познава с политическия елит на България, не пропуска светско събитие. Той е в отлични отношения с всички европейски представители в София. Близък е с Константин Стоилов, Григор Начович, Васил Радославов и Никола Генадиев.
През 1887 г. е натоварен от кореспондента на в. „Таймс“ във Виена да му изпраща новини от България. От март 1890 г. обслужва и френската агенция „Хавас“. Пише и за парижкия ежедневник „Матен“. Съобщенията му са все неблагоприятни за княза. Езикът му е хаплив, зъл – „много кръв разваля този френец на Фердинанд“. Преди време е превърнал една кухненска разправия между княза и Стамболов в шумен международен скандал.
Сутринта на 20 декември 1888 г. над двореца се развява ново знаме (дворцов щандарт), което се различава от националния трибагреник, описан в чл. 21 на Конституцията. Червеният фон със златния лъв е изпълнен със светложълти лилии, а бордюрът завършва със зигзазни широки черни и жълти линии – кобургски цветове. Хората се дивят: „Това вече не е лев, а куче, и то цяло желто!“.
Разправия
Стамболов тръгва да се разправя с княза. Фердинанд отвръща, че щом на предишното знаме е имало герб на Батенберг, и на сегашното ще има неговия с фамилния му цвят. „Разядосаният“ Свирчу (Димитър Петков) определя знамето като „кирливи гащи“. Стамболов размахва оставката си. Започват пазарлъци. След взаимни отстъпки се договарят – лилиите от червеното поле са махнати, но бордюрите с кобургските краски остават.
Ловкият Шадурн редовно информира с язвителни бележки Виена и Париж за разправията с дворцовото знаме. Смее ни се Европа. Фердинанд и Стамболов беснеят, но с чуждите газети на глава не се излиза.
И след разкритията с „живата картина“ Шадурн продължава да жили с обичайния си язвителен стил. В началото на ноември 1891 г. министърът на външните работи Димитър Греков обръща сериозно внимание на френския посланик Етиен Ланел за нетърпимото държание на Шадурн. Това не помага.
Но Стамболов знае, че свърши ли ракията, прекъсва се лакардията. Шадурн е обвинен, че клевети правителството, че изопачава „българските неща“ и е враждебно настроен към реда в страната. Стамболов дава заповед на префектурата и полицията да помолят кореспондента да напусне страната за 24 часа. Шадурн се укрива близо 8 дни във френското посолство, „послушно гнездо на руските интриги“, и продължава да изпраща „безсрамните си и тенденциозни съчинения, пълни с лъжи и клевети“ на в. „Матен“, който с охота ги публикува.
На 26 ноември Шадурн е арестуван и към 10 часа вечерта откаран с кола и изпратен под охрана до сръбската граница – а „оттам на всички четири страни“.
Експулсирането минава гладко. Вече имаме опит. През 1888 г. от София е изгонен Ленденло, кореспондент на френския „Тан“, а през 1889 г. от Русе Мерен, кореспондент на антиправителствения „9 август“.
Френското правителство остро протестира срещу изгонването на френския гражданин. Заплашва с прекъсване на дипломатическите отношения. На 16 декември 1891 г. френските депутати бурно обсъждат в Камарата въпроса с Шадурн.
Само граф Дувил Малфьо единствен се изказва в полза на българите. Разгаря се остра разпра между графа и депутата Милвоа, който се чувства обиден и иска удовлетворение. До дуел не се стига, секундантите помиряват противниците.
Боян Драганов
