Л итературните разпри, които често преминават в личностни, съпровождат прохождащите български литератори още от Възраждането.
Поетът Пенчо П. Славейков се дразни от незаслужената според него слава на Иван Вазов. Затова започва хулителна кампания срещу романа“ Под игото”. Пенчо поема щафетата от своя именит баща Петко Рачов. През 1880 г. младият Вазов отива при уважавания баща Славейков, за да му иска мнението за поемата си „Грамада“. Изяждан от завист, Петко отсича безцеремонно: „Четох Вашата „Грамада“. Това е последният проблясък на един угасающ талант!“ Той дори написва една сатира, в която нарича Вазов „червей в нужник“, като я прочита на учениците си от 7-ми клас в Пловдивската мъжка гимназия .
Група
През 1892 година започва да излиза литературното списание „Мисъл“. Основател и негов главен редактор е критикът д-р Кръстьо Кръстев, а най-активните сътрудници през годините са Пенчо П. Славейков, Петко Ю. Тодоров и Пейо Яворов, които формират едноименния литературен кръг. Изданието се анонсира като „Списание за наука, литература и критика“. Чрез него в България навлизат индивидуализмът и естетизмът. Още в първия брой д-р Кръстев „захапва“ Иван Вазов, най-голямото литературно име в страната: „Вазов е единствения поет, който привлича масата, не с качеството на произведенията си, а само със силата и звука на името си.“ Вазов не му остава длъжен: „Един горещ славогонец в нашата литература е д-р Кръстев. Няма по-нещастен человек от него и по-достоен за нашето християнско състрадание... Даже няма кой да го изпсува!…“ Думите му обяснимо не се харесват на кръга „Мисъл“ - не се примиряват с факта, че по повод 25-годишния си творчески юбилей през 1895 година Вазов е обявен за Народен поет!
Критика
През 1903г. излизат „Стихотворения“ от Пейо Яворов, В експозето Пенчо Славейков надменно пише: „Изкуството е отбрана, празнична храна или нашенски казано, великденски кравай: нещо непознато за онези, които се хранят с фасул, за онези, които четат уличните вестници, за онези, които прибират сметта на обществения живот и живеят в него. Популярни са онези писатели, които на книжния пазар продават дрипи. Стиховете на Яворов са отбрана храна: за какво да се харесат на безкнижния читател, на фасулковеца в ума…?“ Четиримата намират създаденото дотогава у нас за бедно откъм идеи, а проблематиката за дребнава, селска, битова. Словото според тях е далеч от високо художественото изкуство. Заявяват, че настъпващият в Европа ХХ век изисква извисяване на отделната личност. Те считат, че литературата не трябва да бъде само патриотична, възпитателна и просветителска, а да чертае нови хоризонти чрез мисълта на извисени личности. Фолклорните образци в литературата трябва да се използват след модерна обработка и стилизиране. Иначе, според д-р Кръстев ще се получи „отвратително оригване на блудкави фрази“?!
Епитети
И ако “диригентът” на кръга “Мисъл” е д-р Кръстев,то “първата цигулка” при оплюването на Народния поет е Пенчо Славейков. В статиите си “Един стар херой” и “Дъвкачи на думи” той напълно отрича таланта и успехите на Вазов и тенденциозно се нахвърля върху “Епопея на забравените “ и “Под игото”. Той не прави задълбочен анализ на творбите, а налага своята крайно претенциозна и отрицателна теза. Статиите му разделят обществото и доказват, че въпреки европейската си култура, самовлюбеният Пенчо Славейков не успява да надскочи своя егоцентричен манталитет и вълчето време, в което живее. Той нарича двете класически книги на Вазов – “дрипави творения“!
Вражда
В следващите 4 години, до спирането на списание „Мисъл“ през 1907 година, периодичният печат се превръщат в арена на непрекъсната размяна на реплики и обиди между „Мисъл“ и Дядо Вазов. Според д-р Кръстев ореолът на Патриаха на българската литература отдавна е залязал, а самият Вазов казва за критиката, че „тя с малки изключения продължава да бъде израз не на обективна оценка, а на литературни кръгчета, на интелектуални котерийки и главно на лични страсти“. В тази размяна на обиди Вазов е още по-яростен и сравнява Пенчо Славейков със зла змия, влечуго и озлобена гад. Нарича го „душа изгризана от злоба“. Д-р Кръстев пък определя Вазов като: „живеещ още в опълченската епоха, с примитивна култура и висок егоизъм“. Пенчо Славейков засвидетелства омразата - в периода 1908-09г., когато е директор на Народния театър, не е поставена нито една Вазова пиеса.
Провал
Враждата създава два инициативни комитета, които предлагат през 1911г. двамата кръвни врагове Иван Вазов и Пенчо Славейков за Нобелови лауреати. Те започват паралелна кампания, която обърква напълно чужденците и в крайна сметка кандидатурите са отказани.
В заника на своя живот д-р Кръстев осъзнава грешките си, които са го карали да засипва със злъч Народния поет и му поисква прошка. Дядо Вазов великодушно му я дава, въпреки безбройните унижения, на които е бил подлаган през годините. В случая интересно е да се отбележи, че Патриархът на българската литература Иван Вазов надживява и четиримата си по-млади критици от кръга „Мисъл“. Когато склопва очи на 71-годишна възраст през 1921 г. всичките те са си отишли на млади години от болест или (Яворов) самоубийство.
Жените им също в конфликта
Музите в живота на дядо Вазов и четиримата от „Мисъл“ са били двигателят не само в писането, но и в конфликта им. Младият Иван Вазов е кръстосвал шпага с Петко Рачов Славейков, заради жена! Дори стигат до дуел! . По това време и двамата живеят в Пловдив, а литературната им битка е обагрена от пловдивската красавица Пелагия. Вазов я среща по време на почивка в Хисар и се влюбва в нея.Славейков обаче също не е равнодушен към хубавицата. След няколкогодишна любов с Иван Вазов, плавдивчанката се залюбва с руски полковник, с когото заминава за Москва. Славейков обвинява Иван Вазов, че е продал музата си. Вазов иска извинение и му обявява дуел. Дуелът е бил насрочен за 2 март,1884 година в пловдивската Градска градина. Двамата се канели да се стрелят с револвери, но секундантите им успели да ги разубедят. Всичко завършило със...софра и дамаджана станимашко вино, което Славейков много обичал.
Румен Жерев
