Есил - пирдопска етърва на модата
Понеже съм от Златица, знам как някой не бива да изглежда в Пирдоп. Скъпата на сърцето ми Есил Дюран е пресолила модната манджа и се е превърнала в един разкошен десерт от дрехи, който нагарча от сладост. Розовото сигурно отива на разходка по Шан-з-Елизе или Бонд стрийт, но тук изглежда като плакат, сложен с най-добри намерения на площада пред кметството. Каубойската шапка е далечно напомняне за Доли Партън, на която обаче и отива по национални и... интернационални причини. Пак казвам - в Пирдоп може по дънки, но така... При една разходка до медодобивния комбинат Есил вече ще се вслуша в мнението ми. Три синджира перли, дори са повече, но кой ти ги брои. Гаджето въздиша до мен на плажа с варена царевица в устата и през леко британско фъфлене казва, че пък перлите били нечетен брой. Какво да ви кажа...
Ризата на Константин го предшества
ТелеГаф: Есил кара тежка модна зима!
Три различни гласа, еднакво убедени, че вечерта принадлежи на тях. Тони Стораро е решил, че спокойствието е новият лукс, Илиян сякаш още търси правилната поза между усмивката и прожекторите, а Константин, както винаги, изглежда готов да превърне всяка снимка в личен концерт. Ако попфолкът имаше Министерски съвет, това спокойно можеше да бъде заседание в неформална обстановка. Само че понякога най-силният акорд остава този на мярката. Стораро този път е оставил настрана сценичната строгост и е заложил на комфорт, който обаче опасно се доближава до домашното облекло. Илиян е избрал най-сигурния ход – естественост без излишни претенции. Константин, верен на любовта си към ефектните десени, отново е доказал, че предпочита дрехите първи да влязат в стаята, а после самият той. Тримата изглеждат повече като приятели на лятна ваканция, отколкото като звезди, които диктуват модата.
Тита - модата, която не пита
ТелеГаф: Милена и Исус като естетически близнаци!
Лятото е сезонът на свободата, но не е задължително тя да се простира и върху гардероба. Между банския и вечерната рокля тук е проведен експеримент, който е оставил победител единствено шивача. Шапката създава обещание за френска ривиера, обувките тръгват към гръцки остров, а роклята упорито настоява да бъде и бански, и парео, и вечерен тоалет едновременно. Когато една визия се опитва да разкаже три истории наведнъж, обикновено никоя не стига до щастлив край. Цветовете са свежи и приятни, но кройката е толкова амбициозна, че сякаш се състезава сама със себе си. Модата понякога печели, не когато показва всичко, а когато остави поне една тайна за въображението. Истинската елегантност никога не се нуждае от толкова много процепи, за да бъде забелязана.
Грънчарова оплетена в черно и бяло
ТелеГаф: Данчето - много точки, без удивителни!
Мария Грънчарова отдавна е доказала, че не робува на модните прищевки, а предпочита собствената си естетика. Този път обаче роклята със зебров мотив е решила да привлече повече внимание от самата си притежателка. Десенът е толкова категоричен, че оставя малко място за пресилен финес, за щастие Мария има нещо, което никой дизайнер не може да ушие – достойнство. Именно то спасява тоалета и му придава класа. Понякога обаче дори голямото име печели повече, когато позволи на простотата да бъде най-скъпият аксесоар. Гаджето ми, доял варената си царевица допълва, че ако Мария падне случайно на пътя, някое дете може да я вземе за пешеходна пътека и да пресече.
Мария не е разбрала къде да спре
Мария май е решила да пренесе Малдивите направо в гардероба си. Червената рокля с пера по подгъва изглежда като идея, родена между плажен бар и кабаре, а цветната плетена чанта упорито отказва да избере дали е за пазар в Сен Тропе или за детски летен лагер. Кръглите очила внасят ретро настроение, но не успяват да укротят изобилието от акценти. Понякога по-малкото наистина е повече – особено когато природата вече е свършила цялата работа вместо стилиста. Мария обаче има едно безспорно предимство – умее да носи дрехите с увереност, а това често компенсира модните колебания. Фигурата ѝ позволява смели решения, но вместо няколко силни акцента наведнъж една елегантна сламена чанта или минималистични сандали биха дали възможност роклята да „диша“. Понякога луксът не е в това колко елемента ще събереш в една визия, а колко смело се отказваш от излишните.
Лорд Евгени Минчев
