Чорум и особено Токат са градовете, в които се усеща истинския дух на Турция и може да се каже, че Токат е живата душа на Анадола. В него се е съхранил аристократичния дух от времето, когато султаните през средновековието са пращали принцовете да управляват тези провинции, за да се обучават как да прилагат властта, която им е дадена. И това се усеща не само в типичните къщи за района с еркери, кривите улички, застлани с каменни плочи, главната улица в стария град, по чието протежение има водна каскада.
Днес по много от тротоарите са останали и улеите, в които за разхлада е шуртяла вода някога. Когато попаднеш в стария град на Токат, обграден от хълмовете на планините, по които е минавал Пътят на коприната, все едно се пренасяш в приказките на Шехерезада. За търговските кервани, хановете, в които пътниците са отсядали и чудните им приключения пълни хем с опасности, но и щастливи случайности. И тази приказка е увековечена в реалистичен паметник, който изобразява търговски керван в централната улица на Стария град в Токат.
Сурови
За да се наслади човек в пълна степен на двата града и да види максимално от историята, атмосферата и археологията, които са в изобилие, е най-добре да ги посети през пролетта или есента, когато все още не са настъпили големите горещини или свирепите студове в района. Въпреки че те се водят за част от Черноморския регион на Турция, климатът е типично Анадолски, с безжалостно слънце през лятото и сурова зима. Кулинарните експерти веднага биха направили климатична диагнозата по характерните ястия за района, които не без основание се смятат за шедьоври на турската кухня и символи на района с географско значение.
В Чорум например можеш да се насладиш на кралят на кухнята искилип долма, най-известното и церемониално ястие с произход от град Искилип. То няма нищо общо с познатите ни лозови или пълнени чушки, а представлява уникален оризов пилаф с месо, агнешко или телешко, ястие, за което се твърди, че се приготвя по хетска технология. Вероятно това не е случайно, защото столицата на древните хети – Хатуша се намира на 60 км. от Чорум. Готви се около 12 ч в огромен меден казан на бавен огън. Оризът, който е специален безглутенов сорт и се отглежда в района, се поставя над месото в специална памучна торба, окачена на скара и така се напоява от парата. Гозбата се сервира с турски таратор с кисело мляко, краставици с добавен оцет, което помага на храносмилането.
Елит
В Токат пък е живял и творил висшият елит на империите. В него принцовете са строили дворци, библиотеки, бани със сложна архитектура и уникални санитарни възли. И това няма как да не се отрази на местната кухня, в която има две ястия, които са висш пилотаж в готвенето и поднасянето на храната. Това е токат кебапът, който се приготвя от агнешко месо и зеленчуци, последван от десерта със сини сливи. Кебапът се пече вертикално на жив огън, като отгоре върху месото капе мазнината на опашката. Поднася се с печени чушки, патладжан, домати, а отдолу плоски питки. Ако искате да се насладите в пълна степен на това ястие, задължително трябва да си поръчате след него скромния на пръв поглед, но всъщност висш пилотаж на сладкарството десерт със сушени сини сливи.Сушените сини сливи леко се сваряват, след това се хвърлят в разтопено масло и се поднасят заляти със сусамов тахан и скълцани орехи, без допълнителна захар, иначе типична за турската кухня.
Търговци с коприна и коне в Таш хан
Токат е идеалният пример за място, което не е променено от масовия туризъм и е съхранило автентичния дух на миналото. В Токат можете да извървите цялата история на Анадола само в рамките на една разходка. На една и съща улица (като историческата „Сулусокак“) съжителстват хетски следи, римски мостове, византийски крепостни стени, селджукски медресета и изящни османски конаци от дърво и кал. Този архитектурен слой показва как се е раждала и развивала Анадола през вековете. Едно от местата е Таш хан от 17 в., един от най-големите градски кервансараи в Анадола. Сградата е на два етажа с правоъгълна форма и красив открит вътрешен двор, построена от дялан камък и тухли. В миналото първият етаж е бил зает от конюшни и складове за скъпите стоки като коприна, подправки, платове, докарани от камилските кервани. Там са работили и занаятчии.на горсния етаж уморените търговци от Изтока и Запада са нощували в безопасност и уют. Сградата е превърната в жив занаятчийски и културен център. Токат е световноизвестен с традиционната си техника за печатане върху платове с дървени калъпи.
Другата знакова сграда е Камилският хан от 15 в. Той е бил специално за търговците, които са пътували с дълги кервани от камили. От Таш хан в далечината на хълма пък се вижда старата крепост, в чиито тъмници често са хвърляли Влад Цепеш/граф Дракула./ В началото на 15 в. османците са държали Влад Цепеш и брат му като политически заложници.Тъй като Влад непрекъснато се бунтувал, често са го хвърляли в тъмниците, където той е ставал свидетел на свирепите мъчения на затворниците. Историците смятат, че суровият престой в тези страховити карцери е пречупил психиката му и го е превърнал в жестокия владетел, когото историята познава. В момента подземията са затворени, защото текат реставрации, но обещанията са, че другата година ще могат да бъдат посещавани от туристи. По време на разкопките под крепостта учените откриват таен подземен тунел, дълъг над 300 метра.
Според местните хроники и легенди той е бил за принцесите, дъщери на византийския управител да слизат безопасно от замъка до кралските бани. Пак в центъра на стария град се намира и уникален музей на тоалетните. Той е в историческата сграда „Сък Дишини Хеласъ“ и е официално превърната в първия Музей на водата и чистотата, което в превод означава „Тоалетната „Стискай зъби“. Наречен е така през Османската епоха заради огромните опашки, които са се извивали пред нея, тъй като е била единствената обществена тоалетна на пазара.
Мистериозен нефрит подлуди историци в Хатуша
Една от големите загадки за археолозите е огромният поблиран нефрит, който сигурно тежи около половин тон, открит в столицата на хетите Хатуша, която се намира на около 60 км. От Чорум. Това е загадка, която буквално побърква всички, които се интересуват от история, защото около и в резервата Хатуша, който е закрилян от ЮНЕСКО и е голямата гордост на Турция, няма никакви находки на нефрит. Полираният камък е открит при разкопките, но няма никакво логично обяснение за присъствието му. Една от приемливите версии е, че е подарен на хетския цар Хатушили III от фараона Рамзес I. Това е станало като знак на добра воля, след грандиозната битка при Кадеш срещу Египет, през 1259 г. пр.н.е. , когато владетелите подписват първия в историята официален писмен мирен договор. В него те обещават вечно приятелство, взаимна военна помощ срещу външни врагове и екстрадиция на бегълци. Копие от този договор днес е изложено на стената в сградата на ООН в Ню Йорк като символ на международния мир.
Любопитно е за хетите, че са били със справедива съдебна система, като при дела дори робите са имали право на защита. Хетите са били изключително толерантни към религиозните вярвания на чуждоземците, и са имали напредничави възгледи по отношение на наказанията. Вместо затвор, те са наказвали престъпилите закона с огромни парични глоби.
АБОНИРАЙТЕ СЕ ЗА КАНАЛА НИ В YOUTUBE
Добавете „Телеграф“ сред предпочитаните си източници в Google
Светлана Трифоновска
