0

„Аз ли криво ти се молих, господи, ти ли криво ме разбра.“ Тази народна мъдрост най-добре отразява разочарованието ни, когато Господ не откликне на дадена наша молба. За този доста често срещан колкото екзистенциален, толкова и духовен проблем са говорили много свети отци, надарени с дара на прозорливостта. Ето какво споделя един съвременен светия и чудотворец - св. Пофирий Кавсокаливит (1906-1991). Веднъж мирянин му се оплакал, че Господ не чува молитвите му, при което духовникът му отговорил следното:

За добро

Когато Господ не ни дава нещо, което ние усилено сме молили да получим, тогава са възможни два сценария. Той не иска да ни даде нещо, което не е за наше добро, или ние сме неспособни да разберем кога и особено как да се молим. Тези две причини не са взаимоизключващи се, т.е. и двете могат да са налице.

Относно първия случай никой не може да узнае Господните желания. Това е така, защото никой не е способен да познае ума на Бог. Ето защо ще се въздържа да коментирам това.

Обаче относно втория случай бих могъл да кажа много. Първо и най-важно, когато молим Бог за нещо, трябва да се въздържаме от инатливата и дръзка молитва... „Трябва на всяка цена да получа това, точно сега..." Защото тази молба е не само абсурдна; но също така съдържа и огромно неуважение към нашия Създател. Кой си ти, или ако предпочиташ, кой съм аз, та да изисквам нещо от Господ? И не само това, но съм и готов да Му кажа кога точно Той трябва да удовлетвори тези желания.

Учтиво

С други думи, когато молим Бог за нещо, трябва да го правим учтиво и умилително, но дори и тогава само за известно време. Ако видим, че Господ продължава да отказва, тогава и ние на свой ред трябва да спрем да Го притесняваме. Ето защо, когато настояваме за нещо, то може още повече да се отдалечи от нас, както става и в случая. Това е причината, поради която сега трябва да спрем да искаме. И в момент, когато сме забравили онова, за което сме молили, то ще се върне при нас, без да се усетим. И това се случва, защото Бог никога не забравя. Той е получил съобщението ни! Той ще го запамети и когато узрее времето, Той ще отвърне съответно, като удовлетвори молбата ни!

Съветвам те да спреш да се товариш с бремето на този проблем, ако искаш Бог да го поеме вместо теб!

Бутилка

Представи си имаме една голяма бутилка с точно толкова широко гърло, за да си мушнеш ръката (и следователно и да я измъкнеш). След като си си пъхнал ръката в бутилката, си свиваш пръстите в юмрук, като в същото време се опитваш да си измъкнеш ръката. И сега ще разбереш, че колкото и упорито да опитваш, е невъзможно и ръката ти ще остане в бутилката. Можеш и с дни да се опитваш, с месеци, дори години, но без никакъв резултат. Обаче в момента, в който отпуснеш ръката си, с други думи, когато престанеш да стискаш юмрук, ръката ти ще излезе от бутилката по същия начин, по който е влязла!

Кроткост

Така ще се случи и ако молиш някого за нещо. Ако го молиш безочливо и заплашително, ти никога няма да получиш нищо. Докато ако го молиш кротко и умолително, ти непременно веднага ще получиш това, което искаш. До голяма степен това важи и за Бог, Който не отговаря на натиск, дързост и заплахи от когото и да било. Бог забранява да се изпълни молбата ни, когато Го молим така.

Така че, разбери: да чукаш на Божията врата не е достатъчно, но е важно да знаеш как, за да се отвори тя някой ден. Същото важи и когато искаме нещо от Него. Не е толкова важно колко пъти ще подадем молбата си към Него, колкото е важно как ще го сторим.