П рез последните години темата за кардиотоксичността се обсъжда все по-често. Благодарение на напредъка в онкологията пациентите живеят по-дълго, което прави дългосрочните странични ефекти видими, обяснява доц. Красимира Христова, която е кардиолог и доказан експерт в неинвазивната образна диагностика на сърдечносъдови заболявания с над 25-годишна практика. Тя е директор на Медицински център по сърдечносъдови заболявания в София.
Терапии
Някои съвременни терапии като антрациклини и HER2-таргетни лекарства, макар ефективни, могат да увредят сърдечния мускул. Развитието на кардиоонкологията позволява по-задълбочено проследяване и превенция на уврежданията.
„Кардиотоксичността е увреждане на сърцето, причинено от определени медикаменти или терапии, най-често при лечение на рак. Това увреждане може да засегне различни структури и функции на сърцето – сърдечния мускул, клапите, ритъма, кръвното налягане и способността на сърцето да изпомпва кръв“, обяснява доц. д-р Красимира Христова, като подчертава, че кардиотоксичността не е ново явление, но вече кардиолозите са по-добре подготвени да я разпознават и лекуват. „Мисията ни не е само да победим рака, а да го постигнем, без да навредим на сърцето“, казва доц. Христова.
Онкологичните терапии, които могат да доведат до кардиотоксичност, включват химиотерапия с висока интензивност, таргетни и имунотерапии, както и лъчетерапия в областта на гръдния кош. Високоинтензивната химиотерапия може да увреди сърдечния мускул и да доведе до отслабване на помпената функция на сърцето. Таргетните и имунотерапии понякога предизвикват възпаление на сърдечния мускул или нарушения на ритъма. Лъчетерапията в областта на гръдния кош може да увреди клапи, коронарни съдове, перикард и миокард, а последствията понякога се проявяват години след терапията.
Рискът варира в зависимост от вида рак, използваната терапия и индивидуалните особености на пациента. При рак на гърдата рискът от сърдечни усложнения може да бъде до три пъти по-висок, особено при комбинирани терапии, които включват лъчетерапия и системни лечения. Най-честите усложнения са кардиомиопатия, нарушения на ритъма, миокардит, увреждания на клапи и коронарни съдове и натрупване на течност около сърцето.
Симптоми
Пациентките трябва да обръщат внимание на симптоми като необяснима умора, затруднено дишане, подпухнали крака или корем, сърцебиене, болка в гърдите и внезапно покачване на тегло. Редовният мониторинг преди, по време и след терапията позволява ранно откриване на увреждания и навременна намеса.
„Профилактиката на кардиотоксичността започва още преди онкологичното лечение. Целият кардиологичен преглед, оценката на сърдечната функция и идентифицирането на рискови фактори позволяват лечението да бъде безопасно за сърцето. Здравословният начин на живот, контролът на хронични заболявания и при необходимост медикаментозна защита са ключови за опазването на сърдечносъдовото здраве по време на терапията“, казва още доц. Христова.
Не подценявайте безсънието и сърцебиенето
Периодът на менопауза е естествен и физиологичен, но точно тогава женското тяло става по-уязвимо към редица заболявания. Менопаузата е период на значими промени в женския организъм, които могат да отключат социално значими заболявания като сърдечносъдови проблеми, диабет тип 2, затлъстяване и някои видове рак. Днес жените живеят по-дълго, което означава, че около една трета от живота им преминава в постменопауза. Това прави профилактиката и ранното разпознаване на рисковете решаващи за здравето.
Повишаването на честотата на рака на гърдата не се дължи на хормонозаместителната терапия, а на неправилен начин на живот – хроничен стрес, обездвижване, небалансирано хранене, наднормено тегло и постоянен контакт с токсични вещества от пластмаси, храни и козметика.
„Малките ежедневни стъпки – движение, пълноценен сън, умерено хранене и редовни профилактични прегледи – имат голям ефект“, съветва кардиологът, като подчертава, че не всички диетични режими са ефективни при жените, например фастингът е противопоказен за тях, защото води до нарушен хормонален баланс. Хормонозаместителната терапия, когато е правилно назначена и индивидуално подбрана, не е враг, а средство за подобряване на качеството на живот и намаляване на риска от остеопороза и сърдечносъдови заболявания.
Перименопаузата не бива да се пренебрегва: безсъние, сърцебиене, промени в настроението, покачване на тегло или кръвно са сигнали за внимание. Ранната консултация с кардиолог, гинеколог или ендокринолог и адаптирането на начина на живот могат да предотвратят сериозни проблеми в по-късен етап.
Цигарите в ранна възраст имат дългосрочни последици
Като участник в информационно-образователната кампания „Без компромиси“, насочена към превенция на тютюнопушенето и употребата на никотинови продукти сред две големи групи – момичетата и бъдещите майки - доц. Красимира Христова акцентира, че тютюнопушенето, особено в ранна възраст и по време на бременност, има дългосрочни последствия за сърдечносъдовата система. Никотинът и другите токсични вещества в цигарите водят до структурни и функционални увреждания на кръвоносните съдове, ускоряват атеросклерозата и повишават риска от високо кръвно, инфаркт и инсулт.
При жени, които са пушили в юношеските си години или по време на бременност, тези промени често остават „тихи“ и не дават незабавни симптоми, но ефектът им се натрупва с времето. В периода на менопауза, когато хормоналната защита намалява, тези ранни увреждания могат да се проявят като повишена крехкост на съдовете, артериална хипертония, нарушения на липидния профил и увеличен риск от сърдечносъдови заболявания. Дори и след спиране на тютюнопушенето жените, които са пушили млади или по време на бременност, имат по-висок риск, отколкото непушачите. Затова ранната профилактика, редовните кардиологични прегледи и здравословният начин на живот след менопауза са особено важни за тях.
Милена Димитрова
