- Проф. Хаджийски, в Русе през далечната 1972 г. сте направили избора да се реализирате в областта на изгарянията и пластичната хирургия, а после утвърдихте тази специалност у нас. Колко голям е напредъкът в тази област, как беше преди и как сега?
- Много трудно е да се сравнят 70-те години на миналия век с 20-те сега. Това са 50 години. Тогава, когато започвах тук, се работеха основните неща в хирургията. Изгарянията се лекуваха по съвсем друг начин, който лека-полека в годините се промени, и сега аз се чудя как сме спасявали пациентите с такъв подход. Оперативното лечение започвахме на 26-ия ден след изгарянето. Болните преминаваха първо през острия период на шока, след това през периода на инфекциите, после – на падане на изгорелите тъкани, подготовка на раната и чак тогава влизахме в операционната. И смятахме, че 26-ият ден е много рано. Сега болните влизат в лечебното заведение, на следващия ден е операцията и на 26-ия ден си отиват вкъщи. Разликата е огромна, разликата е, че няма прилика.
- В човешки животи как се измерва това?
- Това са много повече спасени хора. Във времето назад в годините болните умираха от разстройство в хемодинамиката или тъй наречения шок. Тези, които го преживяваха, стояха дълго време с открити рани. Тогава периодът се наричаше токсикоинфекция – период, в който болните умираха най-често от инфекции. Сега това не се допуска. Стартира се с много агресивна инфузионна терапия и на следващия ден започват да се отстраняват умъртвените тъкани по различните начини в хирургията. Когато можем, покриваме веднага раната с кожа от пациента или използваме съвременни кожни временни покрития, в голямата си част от тях синтетични. Защото превръзката с марля не е покриване на раната и тя продължава да е врата за инфекции. А по този начин, със синтетичните материи, предпазваме от инфекции и в рамките на два-три дни болният се оперира, а в края на месеца си отива вкъщи.
- Какво в лечението на изгарянията го има в други страни, а у нас все още не се прилага?
- Близко сме до това, което се прави във високоразвитите в технологично отношение страни. Говоря за тъй наречените временни кожни покрития. Някога като такива използвахме трупната човешка кожа, в България и свинска кожа, а в чужбина, където няма прасета, се използваше овча кожа. Лека-полека тези тъканни банки започват да отмират и на преден план излизат синтетичните или полусинтетичните материи, произведени във високотехнологични фабрики. Тези материи, дебело подчертавам, не са постоянни, те могат да стоят само известно време. Ние имаме част от този тип превръзки, а някои все още навлизат в България. Може би има и такива, които още не са навлезли най-вече заради това, че бизнесът с тях е малък и няма много желаещи, които да искат да внасят тези продукти, а те са и изключително скъпи. Но да, използват се в България. Имаме такива полусинтетични превръзки, които прилагаме задължително при всички деца, но слагаме и на възрастни пациенти.
- Причините за изгарянията са от различно естество – битов инцидент, промишлена авария, не искам да пропускам и заливането с киселина за отмъщение, както и самозапалванията. Кои случаи се увеличиха и кои намаляха през годините?
- Самозапалванията са изключително редки. Имало е и преди единични такива случаи поради някакво болестно състояние. Изгарянето боли, а да си го предизвикаш сам и да пламнеш като факла е нещо ужасно. През моите млади години, когато започвах работа, в България с изгаряния по различни причини бяха около 60 000 души на година. Толкова са регистрирани, като не всички са влизали в болница да се лекуват, а са отивали в поликлиники да потърсят помощ. Сега са под 20 000 годишно, а от тях в болница влизат от 2700 до 2800 души. Освен това отделни професии почти изчезнаха. Преди имаше много войници, създадена бе дори военна клиника по изгаряния, а сега военни с изгаряния, откакто съм в Русе, не сме лекували. Причините може са две – едната е, че просто няма такива, а втората, че се спазват изискванията. Може би истината е в съчетаването на двете неща.
Определено производствените аварии, при които се получават изгаряния, вече са единични. Моята втора дисертация е за лечението на групови и масови изгаряния в България. Описал съм около 50-ина такива инцидента, като най-тежките са се случили в басейна на Бобов дол, където са мините, и в „Марица-изток“. В „Марица-изток“ бяха избухнали две големи цистерни с вряла вода като бомба и поразили хората наблизо. Около 30 души постъпиха при нас, оцеляха половината. Всички бяха с тежки изгаряния. В такива случаи организацията е много важна, защото представете си, че една болница разполага с 20-ина хирургични легла, а изведнъж идват 30 болни с тежки изгаряния и всеки от тях се нуждае от екип край себе си и специални грижи. Иска се опит, познания и подчертавам дебело – организация.
- Процентът на изгаряне ли определя шансовете за живот на пациента?
- Тежестта на едно изгаряне се определя от комплекс от фактори. Първо, какво е изгарянето – дали човекът е пламнал и горял, дали има изгаряне от гореща вода, дали се е залял с киселина – всичко това има отношение. Едно е да имаш слънчево изгаряне, друго е да си се залял с вряла вода. Второ, важна е възрастта на пациента. Въобще комплексни са факторите и това са големина и дълбочина на изгарянето, място на изгарянето, възраст на пациента и не на последно място, грижите за този човек. Важно е и в какви ръце ще попадне.
- В отделението, което оглавявате, прилагате травматична, реконструктивна и естетична хирургия. Какъв е делът на естетичната и нараства ли той през последните години?
- Някои хора възприемат пластичната хирургия само като правене на цици и опъване на бръчки. Истината е съвсем друга. Пластичната хирургия е един комплекс от травматични, реконструктивни и естетични операции. Назад в годините огромната част от тази хирургия беше травматичната и тя включваше основно изгаряния, след това различни катастрофи. Реконструктивната хирургия имаше по-малък дял, а естетичната беше нищожна като обем работа. В миналото, когато правехме опити да се създаде пластичната хирургия и да се утвърди, отговорът на висшестоящите беше, че това е капиталистическа специалност и в социалистическа България тя не може да съществува. С течение на времето делът на травматичната хирургия намаля, а се увеличи този на реконструктивната, която дава възможност да се покрие дефект, да се отстранят някакви вродени образувания по тялото и т.н. В началото естетиката беше тера инкогнита, учеха се един от друг, от учебници, от книжки, но тя постепенно навлизаше все повече и повече. Вече много хора се обръщат към естетичната хирургия и тъй като и търсенето е по-голямо, нараства и нейният дял в общия обем на пластичната хирургия. Същото е и в нашето отделение.
- Какво представлява реконструкцията на гърдата чрез преместване на собствени тъкани при жени, претърпели мастектомия?
- Много от жените след мастектомия не искат да си слагат имплант и да приемат чужди тела в себе си. Затова ние трябва да търсим начин да покрием този дефект и гърдата да стане като другата. Тогава идва на помощ реконструктивната хирургия, като единият вариант е да се вземат тъкани по съседство. Може от гръбния мускул да се реконструира едно парче, което да се обърне и да се постави на мястото на гърдата, но без да прекъсваме храненето на мускула, само го преместваме от гърба на гърдата. Вторият вариант е да вземем такова парче от предните коремни мускули, да се обърне на 180 градуса и да се сложи на мястото на гърдата, като по този начин се продължава храненето със съдовете, които ги има. И най-трудният, но добър начин е, да се вземе от предния коремен мускул заедно с кожа и подкожие, да се прехвърли на мястото на гърдата и с микросъдова хирургия да се свържат кръвоносните съдове. Много важно е доброто владеене на микрохирургията, защото съдовете, които трябва да се свържат, са по-малки от пълнителя на химикалка.
- Приближаваме сезона на гръмотевиците. Какво трябва да правим, ако сме навън и ни застигне гръмотевична буря?
- На пръв поглед е и лесно, и трудно да кажеш какво трябва да се прави. Ако сме навън на улицата, трябва да се скрием на място, където наблизо няма някакви железа, което технически не е много просто. Най-лесно е обаче, ако сте в кола, да останете в колата и да затворите прозорците. Учили сме по физика за клетката на Фарадей – когато всичко е затворено, токът минава по метала и изтича в земята. Това е най-добрият начин – спряла кола, затворени прозорци и ако падне гръмотевицата, да не порази хората вътре. Също така да не се застава под беседка. Но, както се казва, да те не среща. Играеш на поляната и изведнъж – дум, и оставаш на място.
- Предстои ни да ходим и на море – сезона на слънчевите изгаряния.
- Хубаво е преди почивката да има подготовка, излагане на слънце всеки ден по малко. А като се отиде на море, все пак да се внимава колко време стоим на плажа. Да се внимава и с чадърите – има такива, които спират ултравиолетовите, но пропускат инфрачервените лъчи и ти си мислиш, че се предпазваш, не усещаш нищо, а като се прибереш, си доматено червен. Трябва да се ползват слънцезащитни кремове, памучни шапки с периферия, да се приемат повече течности. Често ме питат може ли да се пие бира. Да, може, но трябва да се внимава с количеството.
- Председател сте на Научния комитет на симпозиума „Пролетни хирургични дни“, чието трето издание се проведе наскоро в Русе. Защо е важно да има такива медицински форуми?
- Аз като човек, който дълги години се е занимавал с наука, с обучение на студенти, на специализанти, с изнасяне на лекции, писане на учебници и статии, още с идването в УМБАЛ „Медика“ започнах да врънкам да правим наука тук, в болницата, не че преди мен не се е правела. Но ни трябваше малко време да решим как да стане. Започнахме плахо с „Пролетните хирургични дни“, които Лечебни заведения „Медика“ организира съвместно с Русенския университет. Първата година имахме 150 участници, тази година бяха 350 от България и чужбина – Турция, Узбекистан, Германия, Румъния. Но за мен е важно не колко са дошли, а какви доклади като качество са изнесени. Докладът на колегата от Узбекистан бе за разделяне на сиамски близнаци, което се прави на много малко места по света, а турските лекари са на върха на детската хирургия. Приятно ми беше, че момчетата от моята специалност изнесоха много хубави доклади и бяха на нужното ниво, медицинските сестри също се представиха добре. Стремим се да имаме четири-пет светила в дадената област, за да покажат какво правят и това лека-полека да се внедри и у нас. На този форум младите колеги гледат и се учат, създават се контакти, обменя се опит и от всичко това печелят пациентите.
Това е той:
Роден е в София
Завършва Медицинския университет в София през 1970 г.
Работи първоначално в Габрово, а след това в Русенската окръжна болница
От 1977 г. до 2017 г. работи в най-големия център по изгаряния и пластична хирургия у нас в УМБАЛСМ „Пирогов“
В продължение на 20 години е началник на този център
Автор е на над 350 научни публикации, повечето от които в чужбина
Носител е на много престижни награди и отличия
Бил е заместник-председател на Българския лекарски съюз
От началото на 2018 г. е началник на Отделението по пластично-възстановителна и естетична хирургия в УМБАЛ „Медика“ в Русе
Жанета Йорданова
