-Кои са вирусите, които дават най-често усложнения при децата?
-Добрата новина е, че срещу много от тях разполагаме с ваксина, включена в задължителния имунизационен календар (хепатит Б вирус, морбили, полиомиелит, паротит, рубеола) или препоръчителна (грип, варицела, ротавируси). Морбили причинява пневмония, тежки усложнения от страна на централната нервна система, може да увреди слуха и зрението. Смъртните случаи са 1-3 на 1000.
Полиомиелитът е известен и с името детски паралич и през 1953 г. жителите на САЩ го поставят на второ на място като причина за страх, веднага след атомната бомба. Инфекцията с хепатит Б вирус при малки деца в 90-95% от случаите хронифицира, което означава, че след години ще доведе до цироза и тежка чернодробна недостатъчност, а възможно и до рак на черния дроб. При заушката (паротит) може да се стигне до възпаление на мозъка и мозъчните обвивки, при 40% от момчетата се наблюдава възпаление на тестисите (орхит), което, макар и рядко, може да предизвика стерилитет. Ротавирусите са най-честата причина на вирусна диария при кърмачета и малки деца, а резултатът може да е тежко обезводняване с всички произтичащи от това последствия. Респираторно синцитиалният вирус (РСВ) е най-честият виновник за бронхиолити и пневмонии при малки деца. Най-уязвими са тези под шест месеца, специално внимание заслужават недоносените деца и тези с някои вродени заболявания. При високорисковите групи деца за профилактика срещу РСВ се използват моноклонални антитела. Вече има и ваксина, която прилага се при бременни жени и защитава бебето през първите 3-6 месеца от живота му.
-Каляването на детето има ли отношение към по-лекото преминаване на вирусите?
-Закаляването се препоръчва от специалистите, включително от Българската педиатрична асоциация. Чрез него се увеличава устойчивостта на организма към неблагоприятните въздействия на околната среда -студ, вятър, влажност, температурни колебания. Това улеснява справянето на организма с различните инфекции.
-Простудата има ли отношение към по-лесното заразяване с вируси?
-Зимнитемесеци на годината са любимото време за разпространение на редица респираторни вируси, включително грип, РСВ, коронавируси и др. Установено е, че грипният вирус се разпространява най-успешно при ниска температура и ниска влажност (10-40%). Тези фактори се отразяват и върху имунния ни отговор. Кръвоносните съдове на входната врата на респираторните инфекции (лигавицата на най-горните отдели на дихателната система) се свиват, намалява притокът на кръв и съдържащите се в нея клетки и фактори на имунната система. Механизмите на вродения имунен отговор (първата линия на защита срещу вирусите) са по-слабо изразени при 33оС, което е температурата в най-горните отдели на дихателната система. Слузта и ресничките в горните дихателни пътища също имат защитна функция, която сухият въздух нарушава.
Същевременно, когато е студено ние прекарваме много време на закрито, а нивата на витамин Д и мелатонин в организма ни през зимата са по-ниски.
-Изолацията на едно дете от патогените може ли да му се отрази негативно? Свръхстерилното отглеждане може ли да е е опасно?
-Отглеждането на мишки в стерилна среда води до по-слабо развитие на червата, понижен прием на храна, дефицит на витамини, слабо развитие на имунната система и повишена чувствителност към патогени.
След поставяне на ваксина или среща с инфекциозен агент ние изграждаме имунитет, но опресняването на имунологичната ни памет е нужно,за да бъде защитата ни в отлична форма. Това става чрез реваксинация или контакт с инфекциозните агенти в живота, последното не означава, че трябва непременно да боледуваме.
-Повечето деца в ясли и градини боледуват много често. Може ли схемата „З дни на ясла две седмици у дома“ да бъде прекъсната? До колко години се очаква децата да боледуват повече?
-Децата започват да боледуват (напр. от настинки) след около шестмесечна възраст, когато защитата (антителата), която са получили от майката, избледнява и те трябва да изградят собствен имунитет. А това отнема години. Статия в списание „Pediatrics“ от 2018 г. проследява 334 деца в Копенхаген и показва, че те преодоляват средно 14 инфекции (от 10 до 18) през първите 3 години от живота си.
По данни да Университета в Юта бебета, малки деца, както и тези в предучилищна възраст преминават през седем до осем настинки годишно, в училищна възраст те се разболяват от настинка средно пет до шест пъти годишно. Юношите достигат нивото за възрастни от четири настинки годишно.
Това, което родителите може да направят за да помогнат за укрепването на имунитета на детето и изграждане на полезни навици за целия му живот, е да осигурят здравословна храна, повече игри и разходки на открито, спорт, закаляване, достатъчно сън, поставяне на необходимите ваксини.
- Много майки казват, че имунитетът на децата се гради чрез сблъсък с вируси. Това вярно ли е? Трябва ли децата да преминат през много болести и това ще ги направи ли по-малко боледуващи като по-големи?
-Ние изграждаме и поддържаме имунитета си чрез поставяне на ваксини и реални срещи с вируси и микроорганизми в реалния живот, няма друг начин. За щастие живеем в 21 век и можем да се възползваме от постиженията на науката и медицината, за да облекчим сблъска ни с микросвета около нас. Това е смисълът на ваксините.
-Какво мислите за организирането на така наречените шарка партита, при които децата целенасочено се заразяват с варицела? Какви рискове крие това?
-Няма болест, която да е по-добре да преболедуваме, вместо да предотвратим. Варицелата се причинява от варицела-зостер вирус, тя е остро инфекциозно заболяване, което в 90% от случаите засяга деца и юноши до 14-15 години. Бебета, особено тези под 1 месец, юноши, възрастни, бременни жени и хора с потиснат имунитет са изложени на риск от по-тежко заболяване. Сред усложненията са бактериални инфекции на кожата и меките тъкани при деца, пневмония, засягане на мозъка (напр. енцефалит), проблеми с кървенето и инфекции на кръвта. Дехидратация също е възможна, която на свой ред може да доведе редица други проблеми, включително от страна на бъбреците.
Ваксината срещу варицела е създадена през 1974 г. и е въведена в САЩ през 1995 г. По данни на Центъра за контрол на заболяванията там за първите 25 години от прилагането й тя е предотвратила приблизително 91 милиона случая, 238 000 хоспитализации и 2000 смъртни случая, като убедително е доказала своята ефективност и безопасност. Преди това, в началото на 90-те години в страната се регистрират над 4 милиона случая на варицела, от 10 500 до 13 500 хоспитализации и 100 до 150 смъртни случая годишно. Повечето от случаите и хоспитализациите и половината от смъртните случаи са били сред децата.
-Освен варицела у нас в момента има много случаи на скарлатина? Каква е причината от миналата година тези две болести да набират скорост?
-Противоепидемичните мерки по време на пандемията ограничиха контактите между хората и разпространението на редица инфекциозни заболявания, включително варицела и скарлатина. След отпадането им, светът се завърна към нормалния си ритъм, инфекциите също. „Пропускането“ на два сезона доведе до натрупване на деца, при които първата среща с редица болестотворни агенти е била забавена, а имунната ни система не беше получавала необходимите стимули, за да опресни паметта си. Няма повод за изненади и притеснения.
Варицелата е сезонно заболяване, най-много случаи се регистрират през зимата и в ранната пролет, в момента сме точно в такъв период. Повишаването на случаите на скарлатина през 2022 г. стана повод СЗО бързо да проведе проучване, което показа, че в причинителя й (бета хемолитичен стрептокок от група А) не са настъпили тревожни генетични изменения, нито придобиване на лекарствена устойчивост. Една от хипотезите за увеличените случаи на стрептококови инфекции беше, че това стана след и в хода на активно разпространение на респираторни вируси, като грип, РСВ, SARS-CoV-2. Възможно е те да променят баланса в клетките на имунната система и бактериалната флора и така да подпомагат изявата на стрептококите. В исторически план ни е известно, че стрептококовите инфекции са по-вероятни след варицела.
-Може ли децата в един колектив да се разболяват без да има видимо болни деца в групата?
-Честотата на асимптоматични инфекции надхвърля 70% за повечето респираторни вируси, с изключение на грипния вирус и човешкия метапневмовирус, при които е 50%. Инфекциите при деца са по-малко симптоматични, отколкото при възрастни, въпреки че децата се оказват по-често заразени с респираторни вируси. Това показва проучване, публикувано в списание „Epidemiology and Infection“ през 2019 г, което оценява патогенността на 18 респираторни вируса при 214 души на различни възрасти в Ню Йорк. Те са тествани ежеседмично, независимо от наличието на симптоми, от есента на 2016 г. до пролетта на 2018 г.
-Може ли човек да се зарази с два вируса едновременно?
-Знаем, че редица респираторни вируси могат да участват в едновременна инфекция – РСВ, грип А и Б, метапневмовирус, коронавируси, но изглежда, че това не се случва много често. Публикация в “Int. J. Infect. Dis” от 2023 г. анализира 95 проучвания обхващащи 62107 хоспитализирани поради КОВИД пациенти. Едновременна инфекция с грип (предимно грип А) е открита само в 2.45% от тях. В сравнение с хората само с ковид, при тези със смесена инфекция е имало по-висок риск от тежко протичане (прием в интензивно отделение, необходимост от подаване на кислород, смърт). Вирусите могат да си пречат, например като се конкурират за ресурсите на клетката-гостоприемник, Освен това инфекцията с един вирус активира вродения имунен отговор, което прави атаката на друг вирус трудно осъществима. Вирусите обаче може и да си помагат, например като потискат отбранителната способност на организма.
-Друг голям проблем при децата са бактериите. Безсимптомното носителство на бактрерия в носа трябва ли задължително да се лекува?
-Отговорът на този въпрос не е лесен и еднозначен, той зависи от конкретната ситуация. Възможно е безсимптомният за един човек микроорганизъм да предизвика сериозно заболяване в друг. Не е изключено след време, при промяна на обстоятелствата, той да се „обърне“ и срещу носителя си и да го разболее. Към тази група спадат и някои ключови бактерии, придобиващи все по-голяма устойчивост към действието на антибиотици. Притеснението на специалистите е, че когато някакво събитие отключи симптоматичната им изява, лечението би било изключително трудно и дори невъзможно с наличните в момента антибиотици. Затова някои асимптоматични бактериални инфекции при определени групи хора може да не изискват лечение, но в други случаи, поради рискове за носителя или за останалите хора и цялото общество, това може да бъде абсолютно наложително.
-Много майки дават имуностимулатори и имуномодулатори на децата си. Това крие ли рискове?
-Приемането на лекарства, витамини, микроелементи и хранителни добавки, особено за повлияване върху имунната система, трябва да става само след консултация с лекар и по негова препоръка. Силата на имунната система се изразява не в размаха на отговора й, а в способността й да разграничава „свое“ и „чуждо“ и да реагира правилно на конкретната ситуация. Свръхрактивирането й може да се изрази в автоимунна реакция или разрушително възпаление. Освен това не е по силата на никой витамин или минерал сам по себе си да ни осигури перфектната защита. Излишъкът им пък може да я потисне. Имунният отговор е екипен играч и изисква взаимодействието и равновесието на много фактори. Да не забравяме, че спокойствието, усещането за сигурност, любов и щастие, са най-добрите приятели на нашето здраве.
Това е тя:
Завършила е с отличие Биологическия факултет на СУ “Св. Кл. Охридски”
Има магистърска и докторска степен по вирусология и е професор по морфология в Института по експериментална морфология, патология и антропология с музей при БАН
Хоноруван преподавател е в БФ на СУ (от 1998 г. към лаборатория ”Вирусология”, 2007 - 2014 г. - към катедра „Генетика”; от 2016 г. - към катедра «Биохимия») и
Медицинския факултет (2011-2014 г.) на СУ «Св. Кл. Охридски», в Нов български университет, както и към Училището за докторанти на БАН (от 2012 г.)
Милена Димитрова
