Т рудно е да определим кога за пръв път хората са разпознали в растенията верен съюзник в борбата срещу болестите и смъртта. Предполага се, че това е станало преди около 60 000 години.
Първите писмени доказателства за приложение на растения за медицински цели датират от почти 5000 години и идват от Индия, Китай и Египет и от най-малко 2500 години в Гърция и Централна Азия. За тях се споменава в древни шумерски глинени плочки, в папируса на Еберс, в епосите на Омир „Одисея“ и „Илиада“, в трудовете на Хипократ, Аристотел, Гален. Парацелз е вярвал, че Бог посочва на хората какви са подходящите лечебни приложения на всяко растенията чрез външния му вид. Папирусът на Еберс (1550 г. пр.н.е.) препоръчва горещи билки при астма, мента и сандалово дърво за подпомагане на храносмилането и хвойна при болки в гърдите. Някои от предписанията са съмнителни според съвременните стандарти, но други все още са валидни. Сред тях е използването на алое вера, което се прилага и сега при изгаряния и язви, и мед - полезен заради естествените си антибактериални свойства.
Морфин
Първите природни търговски продукти за терапевтична употреба са морфинът от опиумния мак (1826 г.) и аспиринът – полусинтетично лекарство, създадено на основата на изолирания от кора на върба салицин (1899 г.). Следват кодеинът (болкоуспокояващо от опиумния мак), дигитоксинът (от растението напръстник, използва се в лечението на някои сърдечни заболявания), хининът и пилокарпинът (от листата на растенията от род Pilocarpus, намалява вътреочното налягане). Хининът продължава да е важно средство срещу малария почти 400 години след като ефективността му е била документирана за пръв път. За откриването на целебното му действие съществува не една легенда, а според някои специалисти той е оказал отпечатък върху историята на човечеството. Без него колонизирането на Африка и Далечния изток при върлуващата там малария едва ли е било възможно.
Активност
Днес растенията продължават да бъдат незаменим източник на ценни съставки за фармацията и медицината. Изчислено е, че над 50% от наличните в момента лекарства са свързани с растенията. От обитаващите планетата 391 000 растителни вида е изследвана биологичната активност на 70 000, от тях около 15 000 растения имат доказана медицинска употреба. В Европа се използват над 1300 лечебни растения, в САЩ 118 от 150-те най-добри лекарства, приемани с рецепта, също са с природен произход. 11% от лекарствата, които СЗО оценява като „основни“ и „абсолютно необходими“, идват от растения. Растенията участват в лечението на някои от най-пагубните болести на нашето време: сърдечни заболявания, инсулт, рак, хронична обструктивна белодробна болест (ХОББ), респираторни инфекции, болест на Алцхаймер и други деменции, диарийни заболявания, диабет. Едно от най-новите лекарства за лечение на мултирезистентна малария – артемизинин, е получено от растението сладък пелин (Artemisia annua). Силимаринът който е с доказано хепатопротективно действие, се изолира от семената на белия трън (Silybum marianum).
Растенията ни осигуряват важни хранителни вещества, витамини, антиоксиданти, фибри. Но те съдържат и богата гама от други ценни съставки и това никак не е учудващо. Растенията непрекъснато са подложени на стрес поради „нападението“ на тревопасните животни, атаките на различни патогени (вируси, бактерии, гъбички) и неблагоприятни фактори на средата, която обитават – суша, екстремни температури, хранителен дисбаланс, УВ облъчване и др. За разлика от животните растенията няма как да избягат от местообитанието си и като своеобразен щит са придобили способността да образуват пъстра палитра от химически съединения. Това са т.нар. вторични метаболити, които не взимат участие в основните жизнени процеси на растенията, но играят важна роля в адаптацията и оцеляването им. И точно те привличат вниманието на специалистите.
Риск от изчезване
Повишеното търсене на биологично активни съставки на растения обаче крие екологичен риск. Според Световния фонд за дивата природа прекомерното събиране на реколта от популярни лечебни растения води до изчезването на всяко пето от тях. В Китай до 70% от застрашените растения са лечебни. Съществува праг, под който способността на растенията да се възпроизвеждат рязко намалява. Разработени са набор от препоръки, чиято цел е да ни помогнат да опазим това богатство. Сред тях са природните резервати, ботаническите градини, банките за семена, добрите земеделски практики. Една от най-известните банки за семена е Millenium Seed Bank в Кралската ботаническа градина във Великобритания. По света са създадени повече от 12 700 защитени територии, които представляват 13,2 милиона км2, или 8,81% от земната повърхност. На помощ идват и биотехнологичните подходи, например използването на тъканни култури и методи за микроразмножаване.
Дори някои от най-обикновените подправки, които използваме във всекидневието си, каквито са магданозът и канелата, съдържат биологично активни вещества с доказано антимикробно, антиоксидантно или противотуморно действие. Въпрос на време е да разберем дали някое от тях ще стигне до клиничната практика.
* По материала работи проф. д-р Радостина Александрова, БАН
