Както е известно, на 1 февруари се откри риболовът на речната (балканска) пъстърва, сивен, чудски сиг, пелет и езерна сьомга.
Актуална за река Златна Панега е балканската пъстърва и вече традиция е събирането на пъстърваджиите на Острова в с. Петевене до Луковит в началото на сезона.
Популация
Николай Граждански, председател на сдружение „Панега 2021“ в Луковит, разказва: „Създадохме сдружението, за да подобрим популацията на балканска пъстърва в р. Златна Панега и основно в градската част.
За тези години сме зарибили този район с 12 хиляди малки пъстърви и в дивата част на реката над Луковит с още толкова. За съжаление в града реката е силно замърсена, дори след чистене на следващия ден пак се изхвърлят боклуци.
Помагат ни доброволци, много млади момчета ентусиасти - Владимир Велев, Мирослав Матев, Радослав Павлинов, Георги Граждански, Веселин Христофоров и др.
Голяма подкрепа срещаме от сдружение “Балканка“ и конкретно от Димитър Куманов и Иван Пандъков - благодарение на тяхната отъпкана пътека вкарахме реката в градската част в режим хвани-пусни. От миналата година реката вече е в режим на забрана на всякакъв риболов по време на размножителния период на пъстървата от октомври до 1 февруари.
Имаме съдействие от общината в организирането на зелено училище, в акциите по почистване. И това е много важно, защото Златна Панега е една от малкото карстови реки в България, изключително привлекателна, но бракониерството е причина за намаляването на рибната популация.
Зарибяваме, но контролът по реката е труден, нямаме необходимия ресурс. Дори информационните табели, които поставихме, изчезнаха. Недобросъвестни хора. Имахме и случаи на спиране на водата - например миналата година за ремонт на ВЕЦ „Луковит“ по време на размножителния период. Реагирахме веднага“.
Хвани-пусни
Председателят на сдружение „Балканка“ Иван Пандъков споделя: „Вече 13-14 години много активно работим по проблемите на реките в България - копане на баластра, минивецове, замърсявания.
Осъзнали сме, че за да спасим рибите, трябва да се концентрираме върху опазването на местообитанията. Природата си знае работата по-добре от нас. На Златна Панега положението не е каквото беше преди двайсетина години.
Много популярна река е, но има бракониерство и въпреки че е една от първите реки в режим хвани-пусни, опазването е трудно. Тя е река с труднодостъпни обрасли брегове. Преди две години и градският участък влезе в режим хвани-пусни и местното сдружение се грижи за реката - например м.г. направихме едно хубаво зелено училище с около 60 деца.
Имаме трудности със зарибителния материал - у нас не се отглеждат много-много местните видове пъстърви и това е проблем. Но ние вече сме започнали една дейност - ловим местни риби, доим ги на реката и оплождаме хайвера в реката, за да се излюпва в реката, но все още сме далече от мечтата си за създаване на наши маточни стада от местните риби, защото те са адаптирани от милиони години да живеят в тази среда.
Това обяснява и защо зарибителните мероприятия са със сравнително ниска оцеляемост - в много реки са пуснати милиони риби, но бързо изчезват. След време там, където има добра местна популация, пак остава само тя. Но иначе например стопанството в Тошков чарк предлага здрав зарибителен материал, който дава добър прираст. Сега обаче сме концентрирани в опазване на местообитанията - реката трябва да тече чиста, за да оцелява всичко, което я обитава“, обясни Пандъков.
Йото Пацов
