М аските в руско-украинския конфликт окончателно паднаха, след като Москва призна за суверенни държави сепаратистките източни украински региони на Донецк и Луганск. Руският президент Владимир Путин подписа указ, с който призна новите държави. Цялата операция бе триумф на фалшивите новини и дезинформацията. Вече никой не говори за деескалация, а за управление на ескалацията. Светът реагира незабавно на руската провокация, като ЕС, САЩ, Япония, Канада и други страни наложиха тежки санкции на Москва.
Бившият президент на на Русия Дмитрий Медведев заплаши Европа с тройно повишение на
цената на природния газ до 2000 долара
за 1000 куб. м. Това, което той пропусна да сподели, е, че с влошаването на газовите връзки на ЕС с Русия Москва става почти напълно зависима от износа към Китай. Пекин обаче никога няма да плати подобни космически цени, особено ако знае, че е единствен купувач.
Като възпитаник на школата на КГБ от 80-те години на миналия век Владимир Путин се доказа като добър тактик, но изключително слаб стратег. Стопанинът на Кремъл упорито отказва да се примири с факта, че годината вече е 2022 и няма нищо общо с 2014, а още по-малко с 1995, 1946 или 1919 година. Путин пропиля най-важното обстоятелство, което досега неизменно му служеше вярно - елемента на изненадата. През 2014 г. руски „миротворци” успяха за броени часове да сложат под свой контрол друга украинска територия - полуостров Крим. Тогава бяха пръснати обилно фалшиви новини и светът беше поставен пред свършен факт. През 2022 г. обаче подобен нескопосан опит да се отклонява световното внимание с лъжи изглежда безкрайно нелепо. Върху малкия 400-километров участък от руско-украинската граница бяха фокусирани както сателити на отделни държави, така и такива на частни фирми и организации. Придвижването на 100-хилядната руска армия можеше да се наблюдава в реално време. Всъщност се наблюдаваше
липсата на изтегляне
за каквото говореше дни наред Путин. Нещо повече - сателитите безпристрастно регистрираха, че нови 60 хиляди руски военни са насочени към региона. Елементът изненада се изпари - всички могат да виждат в реално време накъде са потеглили „миротворците” на Путин. Съвсем „изненадващо” двамата лидери на сепаратистите се оказаха в Кремъл с готови за подпис документи, а в същото време руски армейски части нахлуваха на украинска територия. Самият руски президент произнесе едночасова реч при подписването на указа, по време на която изкриви историята и обвини Ленин за нескопосаната структура на Съветския съюз. Виновна се оказа и Украйна, която според Путин е творение на Русия, а е дръзнала да помисли, че е независима държава. Мнозина все още се питат какво точно отключи страховете на Путин и го накара да предприеме подобни действия. Признаването на сепаратистите отприщи вече планирани санкции срещу Русия, които ще струват на страната стотици милиарди долари в средносрочен план. За сравнение първите шест месеца от операцията на Кремъл в подкрепа на режима на Башар Асад в Сирия струваха почти 500 милиарда долара на руските данъкоплатци. Сметката е факт, въпреки че действията на Русия бяха много ограничени като ангажираност, а на терен воюваха отрядите на иранските милиции и на редовната сирийска армия, нещо, което няма как да се случи при пълномащабна операция в Украйна.
Путин иска да вземе реванш
за неразрешената, според него, независимост на Украйна по сценария на Втората чеченска война от края на 90-те години на миналия век. Тогава Русия взе реванш за унизително загубената Първа чеченска война, последвала обявяването на независимост от Руската федерация. Провалът на първата война се дължи почти изцяло на тогавашния руски президент Борис Елцин. По онова време той вече е в тежка зависимост от алкохола и решенията му, включително непрекъснатите бомбардировки над Грозни, които струват десетки хиляди цивилни животи, са, меко казано, плод на неадекватен ум. Елцин не само че не победи, но отвори широко вратите за прохождащите фундаменталисти от Ал Кайда. Москва е принудена да се изтегли безславно, а въпросът за държавното устройство на Чечня остава висящ поне до идването на власт на наследника на Елцин - бившия полковник от КГБ Владимир Путин. Той безспорно е отличен тактик и спечелва Втората чеченска война. Наученото в КГБ му свърши отлична работа - формулата е дезинформация, отвличане на вниманието, атака. Самият Путин признава, че се възхищава на операциите на САЩ в Гранада и Хаити от 80-те и 90-те години на миналия век. Тогава САЩ нахлуват с ограничени контингенти и светкавично овладяват държавите при почти нулева съпротива. Подобен сценарий „миротворците” на Путин разиграха в Крим през 2014 г. И тогава Путин
използва като прикритие зимната олимпиада
Тогава тя бе в Сочи, а веднага след нейното закриване Русия атакува и сложи ръка на Крим.
През 2022 г. признаването на сепаратистките територии Донецк и Луганск става непосредствено след края на Олимпиадата в Пекин. С анексията на Крим Москва сложи под контрол 26 081 кв. км. Тук обаче ясно пролича, че добрият тактик Путин, който може да създава възможности за военна атака и светкавично да ги реализира, всъщност е много слаб стратег. Вместо да вземе каквото иска с хитрост и дипломация, той заложи на арогантност и груба сила. Оправданието беше бутафорен референдум на местното население за присъединяване към Русия. Никой не повярва на допитването. През 2022 г. залогът на кризата е територия от общо 16 799 кв. км, или около 7,2 на сто от територията на Украйна. Това обаче не са индустриалните зони от миналото. Донецк бе сърцето на украинската добивна и металургична индустрия. След руската инвазия огромните заводи бяха разглобени и пренесени навътре в Русия. Останаха единствено изоставени открити мини, които представляват огромна заплаха за
истински екологичен апокалипсис
Населението на тези региони беше около три милиона души, но продължаващите военни действия принудиха над един милион да потърсят по-спокойно място за живот в Русия. Всъщност за съвсем кратко време Русия се сдоби с нови един милион души, на които трябва да бъдат осигурени прехрана и подслон. Ако добавим останалите в окупираните територии и огромния военен контингент по границите, сметката набъбва застрашително. Цените на газа и петрола няма безкрайно да поскъпват лавинообразно. Рано или късно Москва ще се сблъска челно с много неприятна икономическа реалност. С днешна дата Москва разполага с резерви от около 240 милиарда долара. На пръв поглед сумата е внушителна, но при затягане на санкциите ще стигне за по-малко от година.
Заплахите срещу етническите руснаци бяха извинението за официалното признаване на сепаратистите и нахлуването с бойна техника. Лъжите за заплахите бяха изключително плитки и дори голяма част от самите руснаци не вярват в тях. Не че това отслабва устремът на Путин. На първо място той е убеден, че Украйна разработва ядрено оръжие и съвсем скоро ще е в състояние да поразява с ракети Москва и Санкт Петербург с полет на ракетата от по-малко от четири минути. Това твърдение донякъде не е лишено от логика, тъй като точно
в Украйна бе концентрирана тежката индустрия
на бившия Съветски съюз. Със съвсем ограничени инвестиции цялата технологична база би могла да заработи отново. Затова руската операция би трябвало да има възпиращ ефект. Това обаче е на теория, тъй като на практика Киев вече не разполага с технологичен и човешки потенциал да развие в краткосрочен план разработка на високотехнологично оръжие.
Президентът на Украйна Володимир Зеленски реагира изключително адекватно на руската инвазия, признаването на Луганск и Донецк, както и на опита за историческа лекция на Путин. Зеленски не се поддаде на провокацията и без да показва никакви емоции, заяви, че няма да се пазари с Путин, няма да отстъпва за територии и права. Тук е и неговата стратегическа победа. С поведението и с обраните емоции той с лекота спечели общественото мнение на своя страна. Путин можеше да има претенции и да преговаря, изхождайки от позицията на доставчик на един от всеки 10 барела петрол в целия свят и на доставчик на 40% от природния газ за Европа. С фактическото скъсване на Минските договорености обаче той отряза собствените си възможности за дипломатически маневри. За всички в целия свят е кристално ясно кой е едноличният виновник за това да няма мир. Путин приема с типичното си арогантно високомерие така стеклите се обстоятелства. Но през 2022 г. високомерието на лидерите се наказва, тактическото надмощие не носи стратегическа победа, а шпионският наръчник на КГБ от средата на 80-те години на ХХ век е отчайващо остарял.
Монитор
