0

Р уските хакери, които провокираха опасения в ЕС от евентуалната намеса в предстоящите евроизбори, не са пощадили и България, като именно те стоят зад атаката по време на местния вот у нас през 2015 година. Това обяви началникът на отдела за борба с киберпрестъпността в ГДБОП комисар Явор Колев, който участва в конференция „Киберсигурността в Европейския съюз: начини да отговорим на все по-нарастващите заплахи“.

Руските хакери, които провокираха опасения в ЕС от евентуалната намеса в предстоящите евроизбори, не са пощадили и България, като именно те стоят зад атаката по време на местния вот у нас през 2015 година. Това обяви началникът на отдела за борба с киберпрестъпността в ГДБОП комисар Явор Колев, който участва в конференция „Киберсигурността в Европейския съюз: начини да отговорим на все по-нарастващите заплахи“.

По думите му групата Fancy bear, която е заподозряна за намеса в изборите в САЩ, най-вероятно е отговорна и за организирането на кибератаките срещу сайтовете на ЦИК, МВР и няколко други институции тогава.

Групата е свързана с военното разузнаване на Русия

уточни Колев.

Шефът на депутатите от ГЕРБ и на вътрешната комисия в НС Цветан Цветанов от своя страна каза, че общо 30 са държавите, които могат да извършат подобни атаки срещу ЕС. „Разбира се Русия е държавата, която е осъществявала подобни атаки в изборни процеси“, добави той. Цветанов увери, че Европол участва много активно в разследването на тези случаи. „Една кибератака с вируси може да доведе до щети в световен мащаб от 20 до 120 млрд. евро, което означава, че ние живеем в един глобален свят, където всеки иска да получава своята услуга, но същевременно зависим все повече от информационните системи“, анализира Цветанов. Той увери също така, че Държавната агенция за електронно управление е поела ангажимент да не се допускат кибератаки по време на евроизборите в България. И изрази увереност, че със стартирането на

европейския център за борба с кибератаки

ще може да се противодейства сериозно на тази порочна практика. В същото време Цветанов констатира: „Европа за съжаление още не е в състояние достатъчно ефективно да противодейства на фалшивите новини, на дезинформацията. Страната ни не е подготвена за тези хибридни атаки, които вече са част от ежедневната игра на някои държави извън ЕС. В няколко държави в ЕС създадоха дори и министерства, които да работят срещу дезинформацията и фалшивите новини.“. Цветанов подчерта, че европейските избори ще покажат какво е нивото на киберсигурността в ЕС. Ако системите за сигурност на страните членки бъдат пробити по време на вота, това щяло да означава, че е налице дефицит в способността ни да защитим националната си сигурност. Визирайки Мария Габриел, шефът на вътрешната комисия в НС заключи, че е истинско богатство за България да има еврокомисар, чийто ресор е пряко свързан с киберзащитата и киберсигурността.

Председателят на Фондация "Ханс Зайдел" за България Ролан Фройденщайн на свой ред също потвърди, че най-големите заплахи в сферата на киберсигурността идват от Русия. По думите му е необходима по-силна борба с дезинформацията и киберпрестъпленията от страна на всички държави в ЕС.

Кметът на столицата Йорданка Фандъкова пък съобщи, че този месец ще се проведе онлайн анкета, която цели да събере информация за познанията по сигурност в интернет сред учениците.

В същото време на тест, който ще определи могат ли да дадат отпор срещу кибератаките по време на предстоящия евровот, ще бъдат подложени страните от ЕС, стана ясно от думите на българския еврокомисар. Симулативното упражнение с фиктивни кибератаки ще бъде направено през април. Със симулацията щяло да се провери успяват ли държавите членки да обменят информация в реално време и да противодействат на хакерска офанзива. До края на този месец ще заработи и система за ранно предупреждение, каза още Габриел, която е получила най-много номинации в ГЕРБ за водач на листата за изборите през май. Тя отчете също така, че 61% от европейските граждани се страхуват от кибератаки на вота. Както и че

Европа изостава по отношение на инвестициите

в киберсигурността, като САЩ например инвестират над 10 пъти повече. В момента в Европа не достигат 300 000 експерти по киберсигурност, заклюючи еврокомисарят.

ЕП с мерки срещу фейковете

и още санкции за Кремъл

Мерки за противодействие на фалшивите новини преди евроизборите, както и проекторезолюция за евентуално налагане на допълнителни санкции при нарушаване на международното право срещу Русия, ще гласуват евродепутатите тази седмица. Темите са заложени в програмата на Европарламента.

Целта на ЕП е да противодейства на разпространяването на дезинформация, като ще се приеме и резолюция, която прави преглед на последните усилия на ЕС в противодействието на враждебната чуждестранна пропаганда и насърчава използването на нови технологии за борбата с нея и фалшивите профили в социалните мрежи.

Мерки ще се предприемат и срещу злоупотребата с лични данни от страна на партии. Очаква се евродепутатите да въведат финансови санкции за общоевропейските фондации при умишлено нарушаване на законодателството, свързано със защита на личните данни.