Р олетната врата на гаража на ателието потреперва. Следват секунди затишие и след това вибрациите отново рикошират, но този път толкова силно, сякаш някой се опитва да разбие вратата. Дори преминаващият видимо много възрастен човек, който сигурно е преживял нещо толкова шумно като Втората световна война, се зачуди откъде идва този рев. За някои това би било просто шумен двигател, а за Атанас Вилнер и екипа му това беше Демон, при това истински, от метал и бензин.
Ролетната врата на гаража на ателието потреперва. Следват секунди затишие и след това вибрациите отново рикошират, но този път толкова силно, сякаш някой се опитва да разбие вратата. Дори преминаващият видимо много възрастен човек, който сигурно е преживял нещо толкова шумно като Втората световна война, се зачуди откъде идва този рев. За някои това би било просто шумен двигател, а за Атанас Вилнер и екипа му това беше Демон, при това истински, от метал и бензин.
„Спомням си първия път когато го чух”, споделя Вилнер. „Отворих вратата и тогава го видях. Погледнах Демона право в очите и в същия момент разбрах, че предстои да се забъркам в нещо много, много различно. Естествено още след първия разговор със собственика разбрах, че този проект ще бъде голямо предизвикателство. Когато ми се обади за пръв път преди седмица, директно заяви, че иска да работя по автомобила му, не ми каза никакви детайли, дори марката не спомена. Каза само, че държи ние да придадем на колата нов вид и няколко дена по-късно се появи ей така, без предупреждение и с гръм и трясък – буквално”, допълва Атанас Вилнер.
Американското чудовище Dodge Challenger SRT Hellcat паркира под най-голямата лампа в работилницата - от една страна да го виждат хубаво, от друга - да се предпазят от зловещата му сянка. Ако бяхте през дните, когато и Dodge Challenger SRT Hellcat беше там, щяхте да забележите нервното и често обръщане щом някой застане с гръб към автомобила. Всеки работил по колата изпитва страхопочитание към нея, а идеята беше дори тези, които само са я зърнали на улицата или имат късмета да се повозят в нея, да разберат що е то Демон и да изпитат същото чувство.
„Започнахме отвътре, съблякохме целия автомобил, сякаш малко по малко, парче по парче, разкрихме истинската душа на Демона. После дойде ред да я облечем наново, но в нещо невероятно. Трябваше да направим така че, да покажем какво се крие под капака дори когато колата е паркирана, дори когато нейното сърце не изпомпваше бензин с няколко хиляди оборота в секунда”, развълнувано разказва Атанас Вилнер.
И ето, дни по-късно превъплъщението е почти завършено. Червени предпазни колани и релефна шарка върху панелите на вратите. Корите на гърба на предните седалки и част от основата на централната конзола са облечени в червена алкантара. Седалките сякаш изобразяват битката между ангели и демони с мека, фина, прецизно перфорирана кожа с релефни детайли отстрани и строги червени шевове, които свързват всичко. Атанас Вилнер успява да преобрази Демона с карбонови детайли при механизмите за седалките и алкантара. Всеки детайл в Dodge Challenger SRT Hellcat е получил своето внимание, независимо дали той заема голяма част от автомобила или става въпрос за стърчащ конец от някой шев в багажника. Нищо не може да бъде пропуснато от неговото зорко око и да не бъде преобразено от великото му въображение - просто съвършено, стилът на Vilner.
„Твоята идея, твоят автомобил”. Едно от най-ценните качества на Атанас Вилнер е, че той приема своята работа наистина лично. Първо опознава клиента, после иска да научи онези детайли, които да му помогнат да изгради образа, а накрая прави така, че този образ да се излъчва от неговия автомобил. Части от душата на собственика и на тази от колата биват интерпретирани в нещо още по-велико. Дълга операция, но винаги направена с много чувства и любов. А крайният резултат е три души в едно - тази на автомобила, на нейния собственик и разбира се, душата на Атанас Вилнер, всяка заемайки точно толкова място в проекта, колкото е нужно. Всяка смесена толкова добре, сякаш от ръцете на велик майстор-сладкар. Сложно е да се опише.
Понякога просто трябва да спреш за момент и да наблюдаваш без да питаш. Понякога магията не може да бъде обяснена и тогава оставаш само с последната поета глътка въздух и онзи момент, в който възкликваш „Уау”. А това е онзи момент, когато си видял автомобил, излязъл от ателието Vilner Garage. Това е онази магия, наречена Vilner Garage.
Монитор
