В еднъж годишно всеки човек трябва да си прави пълна кръвна картина (ПКК). Разчитането на лабораторните резултати обаче често се оказва почти толкова трудно, колкото да намерим изхода от сложен лабиринт. Пълната кръвна картина обикновено включва над 20 показателя.
В предишния брой ви разказахме какво е СУЕ – скорост на утаяване на еритроцитите, за какво отговарят С-реактивният протеин (CRP), левкоцитите или т.нар. бели кръвни клетки, лимфоцитите и моноцитите, еритроцитите и хемоглобинът. Във втората част на нашия пътеводител продължаваме с други важни показатели на кръвта.
Стрелките или цветните маркировки, с които се отбелязва, че изследванията ни са извън референтните стойности, могат истински да ни изплашат, ако не знаем за какво всъщност става въпрос.
Заложените като норма показатели обаче не са абсолютни, защото зависят от много неща, включително пол, възраст, килограми, придружаващи заболявания, прием на медикаменти и др. Освен това много от показателите са свързани помежду си, така че повишаването или занижаването на един от тях не е задължително признак за проблем. Ето защо, ако видите стрелкички или цветни полета, показващи резултати извън заложените граници, това не бива да ви притеснява. Важно е да не забравяте, че лабораторните резултати не са диагноза, а основание за такава.
В лабораторните изследвания хематокритът се отбелязва като HCT. Той представлява делът или обемът на червените кръвни клетки в кръвта и се счита за неразделна част от ПКК, заедно с концентрация на хемоглобин, броя на левкоцитите, еритроцитите и тромбоцитите.
Тъй като еритроцитите пренасят кислород от белите дробове до тъканите на тялото, хематокритът е отправна точка за способността да се доставя кислород. Високи стойности на хематокрит се срещат при различни заболявания като хронична обструктивна белодробна болест, хипоксия, сърдечна дисфункция, дехидратация и други. Нисък хематокрит пък се среща при различните анемии, а също при рак и лечение с химиотерапия, при цироза, хипотиреоидизъм, хронична бъбречна болест и други.
Тромбоцитите се обозначават като PLT. Те представляват кръвните плочици, които са компоненти на кръвта, а функцията им е да спре кървенето при съдови наранявания. Тромбоцитите са много важен показател на ПКК. При увеличен брой състоянието се определя като тромбоцитоза и може да е знак за инфекция или възпаление, дефицит на желязо и др.
Намаленият брой на тромбоцитите се нарича тромбоцитопения и се среща при увеличение на далака, болест на Гоше, химиотерапия, апластична анемия и др. Понижените нива на тромбоцитите обаче води до разреждане на кръвта и проблеми при кръвосъсирването, а това крие риск от кръвоизлив при нараняване. При стойности извън нормата не изпадайте в паника.
Тромбоцитите не са показател, който да се следи самостоятелно. Важни в случая са и други два – MPV или среден обем на тромбоцитите, както и PDW или ширина на тромбоцитното разпределение. Първото отразява средния размер на тромбоцитите, присъстващи в изследваната кръвна проба, а второто отразява еднаквостта на тромбоцитите по размер.
Тези показатели биха могли да предоставят допълнителна информация за тромбоцитите и/или за причината за повишен или понижен брой на тромбоцитите. По-големите тромбоцити обикновено са млади и по-скоро освободени от костния мозък, докато по-малките тромбоцити са по-стари и са циркулирали в кръвта в продължение на няколко дни.
В зависимост от възрастта ви и причината за пълната кръвна картина може да ви бъде назначено изследване и на т.нар. липиден профил, който е важен за работата на сърцето. Това означава пълен холестеролов тест, с чиято помощ се измерва количеството на холестерол и триглицериди в кръвта. И тук обаче има няколко показателя.
Общият холестерол представлява сборът от различните масти в кръвта, HDL холестерол (липопротеини с висока плътност) е наречен още „добър холестерол” и подпомага извеждането на LDL холестерола или т.нар. „лош холестерол“ от артериите.
По този начин се елиминира опасността от натрупване на атеросклеротични плаки, които стесняват лумена на кръвоносните съдове и влошават кръвотока. LDL холестеролът има способността да формира мастни отлагания по стените на кръвоносните съдове. Те забавят кръвотока, а в определен момент могат напълно да го блокират. Ето защо повишените му нива се свързват с висок риск от развитие на инфаркт или инсулт поради смутено кръвоснабдяване на жизненоважни органи. Триглицеридите пък са всички калории, приети чрез храната, от които тялото не се нуждае в момента. Те се складират под формата на триглицериди и високите нива могат да бъдат вследствие на прекомерен прием на въглехидратна храна и напитки, алкохол, при хора с наднормено тегло или болни от диабет.
Следете електролитите
Пълната кръвна картина обаче не включва всички важни показатели, които проследяват състоянието на организма ни. Ето защо е важно да знаем какви допълнителни изследвания на кръвта могат да ни дадат тази информация. Едно такова изследване е на електролитите.
Повечето лаборатории предлагат пакет за проследяване нивото на най-важните електролити в организма – натрий, калий, калций, магнезий, фосфор. Те спомагат да се регулира разпределението на водата в организма и определят киселинно-алкалния баланс, който спомага за поддържане на хидратацията на организма, на нивото на рН, за провеждането на нервните импулси, както и за мускулната функция. Електролитният баланс в тялото се регулира главно от бъбреците, като обемът на течностите в тялото влияе на нивата на електролитите.
За да могат мускулите да се съкращават, са необходими калий, калций, натрий. Ако електролитите не са в достатъчно количество, пациентът изпитва мускулна слабост и схващания. Ако натрият например е в по-високо от необходимото количество, това може да повиши кръвното налягане на пациента и създава риск от развитие на сърдечносъдово заболяване. Някои заболявания като захарен диабет, панкреатит, чернодробна недостатъчност и други могат да причинят електролитен дисбаланс. Същото важи и за някои лекарства като антибиотици, противозачатъчни, кортикостероиди, диуретици.
Поли Пантева
