С амо 10% от пациентите се нуждаят от лечение с антибиотик, казва в интервю за "Здравен Телеграф" пулмологът д-р Диана Вълчева.
Само 10% от пациентите се нуждаят от лечение с антибиотик, казва в интервю за "Здравен Телеграф" пулмологът д-р Диана Вълчева.
- Д-р Вълчева, вижда ли се светлина в тунела при лечението на COVID-19?
- Д-р Какарашев, през месец декември 2019 г. от китайския град Ухан тръгна тежката пандемия, която промени живота на хората по целия свят. Вече продължава година и половина, да не съм лош пророк, но се очертава да продължи поне още толкова. За щастие светлина в тунела се вижда, дай боже, тя да не е от идващия насреща влак. Първата светлинка идва от ваксините, втората светлинка проблясва от работата по създаването на медикаменти за лечение.
- Едно е да се говори, като се наблюдават болните, и съвсем друго е, когато човек изпита страданието върху себе си. Самата вие боледувахте ли от коронавируса?
- Да, аз също не бях пощадена от коварния COVID-19. В края на октомври миналата година се разболях тежко. С тази болест шега не бива и съветвам хората да не я подценяват. Медицината е моето призвание, аз съм отговорен човек и въпреки болестта до последно ходих на работа да лекувам болните хора. Обаче с времето получих задух, трудно дишах и се наложи колегите да ме лекуват в болницата като пациент. Лечението ми продължи дълго и за радост завърши успешно.
- Как обаче се провежда лечение на заболяване, за което няма лекарство?
- В самото начало аз и моите колеги поради липса на опит не бяхме убедени кои препарати да използваме в хода на заболяването. Тогава излезе препоръка кога да се използва Ремдесивир и реконвалесцентна плазма – при пациенти със засягане на двата бели дроба, с проява на дихателна недостатъчност и които имат нужда от интензивни грижи. На определени пациенти в тежко състояние тези препарати се прилагаха от реаниматорите. В нашата болница за първи път Ремдесивир и реконвалесцентна плазма бяха приложени на мен, при това в моето отделение. Тогава те ми помогнаха да не стигна до интубация и до апаратна белодробна вентилация. Започнахме смело да ги прилагаме и при другите пациенти, показани за тях. Важно е да се уцели моментът на тяхното приложение, защото те имат ефект само в първите дни от боледуването.
- А какво е приложението на антибиотиците?
- Препоръките са при леките форми на заболяването антибиотици изобщо да не се предписват. При средните по тежест случаи такива медикаменти се прилагат само ако има съмнение за бактериална инфекция. Антибиотици трябва да се включват след изследване на прокалцитонин, С-реактивен протеин и антибиограма. Най-често бактериална инфекция се наслагва към втората седмица от боледуването. Това се получава едва при 10% от пациентите. При понижаване на имунитета към вирусна пневмония се прибавя бактериална инфекция и функционирането на дихателната система рязко се влошава. В такива случаи антибиотиците са ефективни и са напълно оправдани. При болни с тежко протичащ ковид приложените антибиотици често водят до развитието на гъбични инфекции и това допълнително усложнява лечението.
- При какви стойности на сатурацията се налага подаване на кислород и кога се стига до интензивно отделение?
- Редовното проследяване на кислородното насищане е много важно, защото заболяването е динамично и бързо се променя. Прегледал си пациентите от първите болнични стаи и още преди да си стигнал до последните, сестрите те викат да се върнеш в някоя от първите стаи, защото там някой е станал за реанимация. При пациенти без придружаващи заболявания сатурацията не трябва да бъде под 93%. Когато е под тази стойност, се подава кислород, а когато падне под 80% и имаме учестено дишане повече от 30 вдишвания за минута, болният се мести в интензивните отделения за провеждане на апаратна вентилация.
- Как се справихте по време на месеците, в които имаше много заболели?
- Беше истинско предизвикателство и изпитание за нас като лекари. Близо 28 години работя като доктор в сферата на белодробните заболявания, лекувам и болни с белодробна туберкулоза, но за първи път се срещам с толкова различно протичащо при всеки пациент заболяване, за което няма специфично лечение и което ни изненадва всеки път. Умора, напрежение, ежедневни трудни контакти с болните и техните близки – това изпълваше всекидневието ни.
- Казвате, че заболяването протича различно при всеки пациент. Можете ли да дадете пример за нетипичен ход на инфекцията?
- Да, спомням си един случай. Поради диария и повръщане над 10 дни пациентка беше посетила гастроентеролог, който й беше назначил PCR-тест. Тестът излезе положителен и поради възрастта на пациентката тя беше хоспитализирана в инфекциозното отделение. След поява на силни болки, продължаващи повръщания и диария тя бе преведена в отделението по реанимация. Въпреки изпадането й в критично състояние тази пациентка нямаше ковид пневмония и при нея не се установиха каквито и да било белодробни промени. В този случай вирусът беше поразил гастроинтестиналния й тракт. Допуснахме, че се касае за мезентериална тромбоза. След това пациентката разви ДИК-синдром, изкървя отвсякъде и загина от кръвозагубата.
- По какво се различава пневмонията при ковид от другите вирусни пневмонии?
- При пациентите с пневмония, настъпила в хода на COVID-19, се наблюдава различна степен на разпространение на промените в белите дробове – от леко засягане под 10% до обширни изменения, засягащи 90% от двата бели дроба. Това засягане в рентгенологията е известно като „побелял бял дроб“. По-информативно изследване е компютърната аксиална томография, известнa повече като скенер. Това изследване има много предимства пред обикновената рентгенова снимка. Промените, които се визуализират при образните изследвания, са разнообразни, както е и вариабилно протичането на самото заболяване. Наблюдават се промени в белите дробове от тип „матово стъкло“ до оформянето на „плътни зони“, разположени предимно по периферията на дробовете или в близост до плеврата. Най-често при COVID-19 са засегнати и двата бели дроба. Засенчването тип „матово стъкло“ е характерно за началото на заболяването. Плътните участъци, характерни за пневмониите, се визуализират във фазата на оздравяване. Рентгенография на белия дроб трябва да се прави след 5-ия ден от началото на симптомите, тъй като преди това промени не се установяват. Рентгеновите промени се увеличават към 8-ия ден, напълно се проявяват към 9-13-ия ден и започват да намаляват след 14-ия ден. Пълно възстановяване на белите дробове започва чак след втория месец.
- След преболедуване на COVID-19 продължават ли хората да имат оплаквания и за какъв период от време?
- За съжаление, д-р Какарашев, възстановяването след боледуване от COVID-19 трае дълго. Като пулмолог започнах да проследявам състоянието на всеки изписан пациент. Все по-голям интерес предизвикват симптомите, които се задържат във времето. Установявам промени в различните органи и системи. Следя както физическото, така и психичното състояние на всеки преболедувал. С ужас установявам, че в течение на три до шест месеца хората продължават да страдат от задух и умора. Симптоматика след инфекцията се владее предимно от дихателната система, сърцето и нервната система. Понякога са засегнати също бъбреците, черният дроб и панкреасът. Тези многоорганни увреждания са последица от директната инвазия на вируса в тъканите, от изразеното възпаление, от имунния отговор, от възникнала цитокинова буря и от нарушенията в кръвосъсирването. Сами виждате, че пораженията са на много нива и това усложнява лечението. При най-тежките форми на болестта настъпват тромбоемболии, като животът на пациентите е застрашен и оцелелите карат т.нар. „дълъг ковид”.
Монитор
