С приближаването на лятото, често пъти, се оказва, че не можем да обуем веднага сандали или да нахлузим чехли, защото сме завъдили гъбички по ноктите или по кожата на краката. Този тип заболявания се наричат микози, а при увреждане на ноктите - онихомикоза. Те са трудно лечими, тъй като самите микози са изключително издръжливи. Можем да ги пипнем, ако ходим боси край край басейна, в сауната, от банята във фитнеса или от шезлонгите на плажа. Затова се препоръчва на обществени места всякога да сме обути със сандали или джапанки.
Гъбичките се разпространяват много бързо, влажното и топло място е идеалната им среда. Затова те се въдят най-често между пръстите на краката.
Изненадващо е, но най-разпространеното място, където бихме могли да ги пипнем, е у дома, от членовете на семейството. Около 60 на сто от заразяванията стават именно по този начин. Една люспичка кожа с микози, останала върху общата хавлиена кърпа или върху дрехи и обувки, е достатъчна, за да се заселят върху краката и за часове да се размножат в цяла колония.
Гъбичките буквално ядат от кожата, те са паразити. „Вкусовете” им обаче, са избирателни, зависят от подвида им.
Например, увреждането на ноктите се предизвиква основно от дерматофити или дерматомицети. Това са антропофилни гъбички, които от своя страна биват червен трихофитон и интердигитален трихофитон. Първите увреждат ноктите не само на краката, но и на ръцете, поразяват и кожа. Вторите увреждат само ноктите на първия и петия пръст на краката и кожата между третия и четвъртия пръст.
Малките травми и цепнатини между пръстите са предпочитаното място, откъдето тръгват да се развиват тези паразити, когато се инфектираме с тях.
Сърбежът е първият признак за заразяване, следва зачервяване на кожата и обелването й. Ако обаче гъбичките се развиват върху ноктите, инфекцията започва без симптоми. Тя става явна, когато започне деформацията на нокътя – той започва да изтънява или да надебелява.
Лечението на микозите е бавно, с лечебни кремове. В последните години медицината отрича пиенето на хапчета, което се практикуваше масово до преди две десетилетия.
Ако ви се наложи за стъпите боси на обществено място, веднага след това измийте краката си със силна струя вода, изтрийте ги със суха кърпа и ги намажете с противогъбичен препарат. По-сложно е обаче, ако боледува някой от семейството ви. В такъв случай чехлите, обувките, джапанките, които са били в допир с неговите трябва да се обработят с дезинфектант много добре, както и пода на банята и навсякъде, където той може да е минал бос. Чорапите на заразения трябва да се главят след всяко сушене наопаки. Обикновено лечението продължава 3,5 месеца.
Монитор
